Jason vs Predator

Jason vs Predator

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 19.01.2008

Photobucket

Ноктестите пръсти на Хищника погладиха леко плоския бутон на бордовия компютър и картината на кристалния екран пред него се смени. Но главния герой в нея беше същия – огромен мъж, криещ лицето си с маска от землянската игра “хокей”, с огромно окървавено мачете в едната ръка и сгърчени трупове на подрастващи човеци около себе си.
Иззад маската на Хищника се чу характерното тракане на вида му, което издаваше вълнение. Човекът на екрана му, наричан Джейсън, бе безспорно най-силния вид на планетата си. Беше оцелявал при всевъзможни обстоятелства, при които всички други от неговия вид измираха.
Ловът му щеше да е истинско предизвикателство.
Хищника отново поглади с нокти няколко бутона и совалката му насочи курса си към Земята. Ловеца беше замислен. От години насам беше изпаднал в ужасна скука. Беше се борил с всевъзможни гадини из цялата вселена, както с извечните врагове на расата си – грамадните слузести същества с тройна паст, така и с човеци, със зелени гиганти, боящи се само от вода, с инсектоиди, с огромни зверове, чиито челюсти можеха да схрускат кораба му.
Нито едно от тези създания не беше достоен съперник. Всички бяха отчайващо глупави и предсказуеми, черепите и гръбнаците им красяха трофейната му стая, пред която младите от неговия вид хъркаха и тракаха изумено.
Но на него му бе скучно. Този човек обаче, тази регенерираща се енергия за унищожение щеше да е истинско предизвикателство.
А на тези години, Хищника заслужаваше малко да се позабавлява.
***
– Скъпи приятели – започна речта си ниския човек с костюм и тъмни очила, стоящ на малка трибуна пред огромната, новоткрита дискотека, чието име “Кристал Денсинг”, грееше с ярък неон в падащия мрак – За мен е чест, че вие сте първите гости, на нашия нов денс-комплекс, открит специално за вас!
Думите на мъжа бяха посрещнати с викове и ръкопляскания от тълпата тийнейджъри, събрали се пред входа на дискотеката. Бяха поне 100 и всичките различни – имаше размъкнати рапъри, чиито фланелки в ярки си личаха отдалеч в мрака, метъли, които начумерено гледаха иззад десетките метални джаджи, накичени по черните им дрехи, полуголи девойки с изрусени коси.
– И така – извиси драматично глас мъжът – нека купона да започне!
И той отвори вратата на дискотеката, при което младежите се изсипаха като хуни вътре, а миг по-късно мощна техно-музика започна да дъни така, все едно ада се бе отворил.
– Г-н Бърнс! – чу се женски глас и една възрастна журналистка с магнетофон в ръка приближи човека – Може ли няколко въпроса за местния вестник?
Мъжът я изгледа, сетне просъска нещо на бодигарда си и сетне отвърна:
– Да, разбира се. Кажете какво има – и я приближи, докато горилата зад него набра номер на уоки-токито си и започна да ръмжи разни команди.
– Първо да се представя – каза жената – казвам се Джулиана Хоар и работя за радио “Нашия Щат”.
– Приятно ми е, Чарлз Бърнс – отвърна човека и се здрависа с репорерката – от “Бърнс Ентъртейнмънт”.
– Господине – започна директно Джулиана – искам да ви попитам защо се решихте да възстановите този изоставен лагер?
– Защото мястото е перспективно! – отвърна Бърнс – Има си езеро, подходяща природа, мек микроклимат! Плаче за инвестиране в себе си.
– А-ха – кимна Хоар – А знаете ли за мрачната му история?
– О, Боже! – сви рамене Бърнс – Кое ли място в САЩ няма мрачна история? Трябва ли да напуснем Ню Йорк заради 11 септември? Да, някакъв хахо колел навремето тук. Сега това не може да се случи. Най-малкото има осигурена охрана.
– Значи вие смятате, че мястото е съвсем удачно за курорт? – попита репортерката.
– Съвсем, съвсем подходящо – отговори Бърнс – И хлапетата, които танцуват в дискотеката ми вече го знаят.
***
Джеремая вече се готвеше да си ходи. Рибата така и не кълвеше днес. Беше поредния, скапан ден, след който щеше да се наложи да се прибира в скапаната си къща и с дебелата си жена да гледат “Санта Барбара”.
Майната му и на живота, помисли си Джеремая и метна за пореден път въдицата. Силен напън му показа, че е клъвнало.
– О, да! – каза си Джеремая и започна да навива кордата. Въдицата обаче се огъна.
– Големичка е, мама му стара – рече си рибаря и затегли още по-упорито… докато въдицата внезапно не се счупи.
От водата се чу тих плясък и сетне от езерото излезе огромна, мрачна фигура, покрита с прогизнали разкъсани дрехи. Лицето и беше скрито от стара хокейна маска, а в дясната си ръка стискаше тежко ръждиво мачете.
– По дяволите – прошепна Джеремая последните думи в своя живот. В следващия миг Джейсън Ворхис замахна с мачетето си и го обезглави.
***
Сержант Родригес беше изнервен. Защо Мич не отговаряше от проклетото уоки-токи?
“Тъпо копеле”, помисли си войникът, докато приближаваше района на приятеля си, стиснал нервно автомата в двете си ръце. Заповедите на Бърнс бяха ясни – поддържайте непрекъснато контакт един с друг. Мич обаче винаги си беше бил единак и мразеше да говори, ако не е абсолютно наложително.
Родригес влезе в района на другия войник и се огледа. Вече се беше смрачило съвсем, единствените светлини идваха от неоните трещящата дискотека, която бегло се виждаше от израслите храсталаци.
Внезапно нещо влажно плесна Родригес по ръката и той рязко се извърна, надигайки автомата си. Гледката го накара да повърне.
От Мич беше останала една одрана, кървава маса.
Войникът вдигна уоки-токито си, за да съобщи на другарите си, така и не забелязвайки светлинките от мерник на челото си.
Миг по-късно Хищника се появи уж от нищото и се огледа внимателно. Главната му мишена не се виждаше никъде, затова пък бе попаднал на неочаквано богат улов от въоръжени човеци. Позабавлява се, избивайки ги, но си напомни да не се разсейва и да продължава да се оглежда за основната цел. Отново активира камуфлажа на костюма си, потъвайки в мрака.
***
Младежът и девойката нетърпеливо се навряха в тоалетната, разсъбличайки се с треперещи пръсти. Бърнс беше осигурил и “Екстази”-та за купона и страстите се бяха разгорели твърде бързо.
Тази конкретна двойка бе предпочела да се усамоти, макар, че на дансинга имаше и далеч по-нестеснителни, които се съвкупляваха пред всички. Тези двамата обаче избраха уюта на WC-то, подпирайки се на външната му стена.
Мига, в който стигнаха екстаза бе и последния в живота им. Огромно, ръждиво острие проби външната стена и двамата подпрели се до нея. Сетне бавно се изтегли и двата още горещи трупа се свлякоха на фаянсовите плочки, оставяйки кървава диря по стената.
Малко по-късно последната рухна и Джейсън Ворхис нахлу в “Кристал Денсинг”, готов да сее смърт. С тежки, сигурни крачки той приближи вратата на тоалетните и вместо да я отвори, прости мина през нея. Няколко танцуващи тийнейджъри го погледнаха неразбиращо, след което рухнаха под тежките удари на мачетето му.
И касапницата започна, а с нея и писъците, които заглушиха музиката.
***
– Той е тук – процеди бодигарда на Бърнс.
– Виждам, Тед, не съм сляп – отговори Чарлз, стискайки с месестите си пръсти перваза на малкия балкон, от който бе организирал нещата – Донеси ми пушката и викни момчетата.
Минута по-късно Тед се появи с огромната карабина, заредена със слонски упоителни и процеди:
– Не отговарят, Чарли. Шибания психар ги е заклал.
– Невъзможно! Той не може да направи такова нещо! – изписка Бърнс, сетне се успокои – Нищо, сам ще хвана тоя мръсник.
И в този момент покрива на дискотеката изригна.
***
Хищника се приземи на земята на няколко метра от обезумелия Джейсън, който въртеше мачетето си в обезобразения труп на една метълка. Сетне бластера на рамото му светна и заряда отвя не-мъртвия убиец, забивайки го в най-близката стена на дискотеката, от която тя цялата се разтърси.
Сталкера обаче се изправи с невероятна бързина и се втурна към новия си враг, насочвайки мачетето си право напред, приличайки на някакъв странен носорог. И в този миг противникът… изчезна.
Джейсън се спря и покритата му с хокейна маска глава се наклони неразбиращо, докато ръката с мачето небрежно обезглави подтичваща в опасна близост разголена девойка.
“Удивително”, помисли си закачения на тавана Хищник, след което се спусна като таран върху убиеца, събаряйки го и притискайки го към земята. Бластера отново светна и този път се заби във въоръжената ръка на Джейсън, която се разтвори от удара и изтърва мачетето. Другата обаче се изви назад, сграбчи извънземния за крака и го метна като парцалена кукла, забивайки го в стената.
Ловеца се свлече на земята и тръсна замаяно глава, подпирайки се на копието си. Очите иззад маската му се разшириха, когато видя как Джейсън става, взима мачетето си и с тежки, равномерни крачки се насочва към него, клатейки сякаш снизходително покритата си с хокейна маска глава.
“300 черни дупки”, помисли си Хищника, надигна оръжието си и острото копие се заби като снаряд в Джейсън, буквално нанизвайки го и пускайки електрически заряд в него. Убиеца застина за миг неразбиращо, сетне се свлече на земята тежко, като чувал с картофи.
Извънземния войн уморено се изправи на краката си, когато се чу пукот и усети остра болка в стомаха си. Хищника изумено наведе глава и видя грамадна инжекция да стърчи от корема му. Сетне му се доспа и тежко рухна на пода.
Музиката в дискотеката внезапно спря и тържествуващия смях на Бърнс огласи “Кристал Денсинг”, докато издуха дулото на слонската пушка.
– Какъв късмет! – хилеше се дребния човек – На това му се вика с един удар, два заека. Не само, че пипнахме проклетия откачен Джейсън, ами се докопахме и до лудото извънземно! Не мислиш ли така, Тед?
– Абсолютно си прав, шефе – кимна бодигарда, докато овързваше с огромни вериги Джейсън.
– Г-н Бърнс! – чу се в този миг истеричен женски глас и г-жа Хоар се появи с разчорлена коса и зачервени очи – Това е било нагласено!
– Разбира се – кимна мъжът – Нека се запознаем отново – агент Бърнс, ЦРУ.
– Вие… – започна репортерката – вие жертвахте толкова деца за… за да хванете този убиец…
– С който ще разкрием тайната на безсмъртието – кимна агента – А на всичко отгоре, това не е всичко, като в ТВ-реклама. Защото с този симпатяга ей там – и Бърнс поклати в глава в посока на връзвания, този път с прости, но дебели въжета Хищник – ще ни даде истински технологичен шок.
– Струва ли това толкова смърт! – писна Джулиана Хоар, а Бърнс кимна:
– Не можеш да направиш омлет, без да чукнеш няколко яйца, нали?
Хоар хвана лицето си с две ръце и попита:
– А оцелелите – посочвайки група изплашени и ридаещи хлапета – Какво за тях.
– О – ухили се цинично Бърнс – Мисля, че няма да има оцелели. Тед!
Следващите кадри се развиха като на каданс. Бодигарда бръкна в шлифера си и извади едно “Узи”; в това време Джейсън отвори очи и ръката с мачетето се извъртя под неестествен ъгъл, разсичайки веригите, като едновременно с това сталкера се изправи бавно, но неумолимо като самата смърт; Тед изкрещя невярващо и стреля в убиеца, но Джейсън не забеляза забиващите се в плътта му куршуми, а пристъпи напред, надигна оръжието си и разполови бодигарда на две еднакви половини, които паднаха в две противоположни посоки.
Бърнс изпищя и надигна пушката си, но преди да успее да стреля мачетето откърти пушаката от ръката му, а със следващия удар прониза агента в стомаха, разпорвайки го като хамсия.
Сетне Джейсън се обърна към треперещите тийнейджъри и в празния му поглед те прочетоха смъртта си. Убиеца извади от тялото си все още стърчащото в него копие, метна го настрани и бавно тръгна към жертвите си.
– Не – прошепна потресена от видяното Хоар, когато чу хриптене. Журналистката се обърна и видя гърчещия си Хищник. Не и трябваше много да се реши. Хвърли бърз поглед към сталкера, който спокойно се движеше към безцелно разбягалите се младежи, приближи извънземния и развърза възлите, които го държаха в плен. Хищника се размърда, погледна Джулиана и и кимна, сякаш за да благодари.
Сетне се надигна и нададе предизвикателен рев към противника си, рев, който оттекна на стотици метри от дискотеката.
Джейсън бавно се обърна и главата му се наклони леко.
Приемаше предизвикателството.
***
Бърз като мълния, Хищника извади металния си диск, който разсичаше почти всичко във вселената и го метна към огромния си противник. Джейсън не можа да реагира и оръжието премина през масивното му тяло като през масло, пръскайки кръв и забивайки се в най-близката стена.
Сталкера обаче само леко потръпна от удара и продължи неумолимия си ход към извънземния войн, стискайки мачетето в дясната си ръка. Хищника изръмжа и огромни шипове изкочиха от единия “ръкав” на униформата му. Сетне с умопомрачителна бързина се метна към противника си и раздра гърдите му. Джейсън обаче не издаде нито звук и не даде никаква индикация, че ударът го е ранил, а вместо това пробва тежък, сечащ удар към противника си. Хищника го избегна с лекота, откачайки назад и бластера на рамото му светна за пореден път. Ворхис този път обаче бе подготвен и с учудваща за размерите си пъргавина се наведе, нанасяйки в същото време прободен удар на съперника си. И този път извънземния ловец се плъзна като сянка, в страни от острието на мечетето. То обаче успя да го перне по бедрото и капчици зелена кръв пръснаха пода.
И така започна тежката, страхотна битка, разиграла се пред очите на изнемощялата госпожа Хоар и стресираните оцелели тийнейджъри, нямащи сили да побегнат.
По-бърз от котка, Хищника неведнъж удари Джейсън с огромните шипове на ръката си, демонстрирайки най-доброто от бойните си умения, които през годините му бяха позволили да убие 20 Пришелеца в двубой лице в лице. Бластера също на два пъти улучи немъртвия, запращайки го назад.
Но Джейсън просто отказваше да умре, а и не показваше никакви признаци на умора, което започна да влудява Хищника. Извънземния войник досега трябваше 10 пъти да е убил това ужасно нещо, а вместо това на няколко пъти той едвам избегна смъртта от косящите удари на сталкера и то на цената на едри драскотини по гърба, рамото и корема.
И в един ужасен миг Джейсън просто блъсна прекалено приближилия се Хищник, събаряйки го на земята и затискайки с коляно гърдите му. Извънземния нанесе отчаян удар в лицето на врага си и хокейната маска отлетя настрани, разкривайки полуизгнило лице, в чиито очи грееше самия ад.
– Леле, че си грозен мръснико – процеди извънземния на чист английски и сетне изпъшка, когато немъртвия го удари с другото си коляно в стомаха. Сетне Джейсън обратно постави падналата наблизо хокейна маска на лицето си и надигна мачетето за последен, решаващ удар.
Хищника отчаяно се загърчи и когато понечи да изреве за последен път, се чу пукот, натиска върху гърдите му отслабна и Джейсън безсилно рухна до него.
– Бъди проклета, гадино! – изхлипа г-жа Хоар, стискайки слонската пушка в ръцете си.
Но извънземния знаеше, че нищо не е свършило. Той тромаво се изправи, а капки от зелената му кръв се бе стекла по стомашната броня. Сетне взе мачетето от ръката на Джейсън и го заби в гърдите на сталкера. Рукна кръв, а не-мъртвия потръпна леко.
Хищника поклати глава и бързо изстреля капсула, от която изхвръкна мрежа, увила Джейсън като пленена акула. Сетне ловеца уморено се дотътри до окървавеното си, търкалящо се копие, върна се до Джейсън и го заби в стомаха му, а после и в пода. Сталкера вдигна глава и от дупките на хокейната му маска рукна кръв.
Но Хищника не бе свършил с него. Той откачи малък апарат от ръката си и натисна няколко копчета на него. Сетне го постави до тялото на гърчещия се Джейсън и се засмя с неприятен, гърлен смях, докато натискаше още копчета.
Внезапно и без тава изтърбушения таван на дискотеката на ужаса пак гръмна и над цялата касапница се появи голяма колкото самолет совалка, а от нея изкочи странен син лъч.
Смеейки се оглушително, Хищника се насочи към него и внезапно стоящата наблизо г-жа Хоар разбра всичко и извика:
– Не ни оставяй тук! Ако не мен, вземи поне хлапетата!
Извънземния спря да се смее и я погледна.
А после влезе в лъча на совалката си изчезна в нея.
Джулиана се свлече на колене плачейки, а в това време Джейсън извади мачетето от гърдите си и започна да сече приковала го към земята мрежа.
В този миг лъча на совалката фиксира ридаещата репортерка, а после и скупчилите се в един ъгъл тийнейджъри, които невярващо гледаха как Джейсън хладнокръвно вади копието на Хищника от тялото си.
Сетне кораба просветна за миг и изчезна.
Джейсън се изправи бавно на крака и погледна странния апарат, тик-такащ до него. Немъртвите му очи наблюдаваха любопитно как някакви чертички се съединяват.
И после всичко избухна.
***
Хищника летеше над космоса, мислейки за случилото се на странната синя планета.
За пръв път в живота си се бе сблъскал с толкова опасен враг и също така за пръв път бе получил помощ от странните човешки същества. Може би и затова ги бе телепортирал на безопасно място от взрива, а не просто за да запази здравите млади от вида.
Може би е време да се оттегля, помисли си, гледайки заздравяващите си, но болезнени рани.
А може би не, помисли си в следващия миг, сещайки се за един спътник в съседна звездна система, в която имаше рапорт за нахлули Пришелци.
Совалката се отправи към поредното ловно поле…
***
Вятърът духаше над изпепеления бряг до Кристал Лейк, който още веднъж бе глътнал толкова много живот. Духаше и вееше пепелта към езерото. Духаше толкова силно, че отмести парче почернял от огъня метал, разкривайки една мръсна, надупчена хокейна маска.
КРАЙ

Оставете отговор