Fate/Stay Night

Fate/Stay Night

 

Author: Drizzt
Date: 27.09.2007


Fate/Stay Night е визуална новела създадена от Type-Moon и излязла на 30 януари 2004. Вероятно при това изречение възникват въпроса какво е визуална новела? Визуалните новели са жанр игри, много популярен в Япония и някои други страни, но България определено не е сред тях. Те се развиват от първо лице, но като казвам това нямам предвид, че играча поема контрол над главния герой. Те са много близки до книга, играча разбира какво се случва чрез текст, но и са повече от книги, зад текста има картина, която показва какво вижда главния герой в момента, а за фон върви музика подхождаща на атмосферата. Ролята на играча е във някои ключови моменти да взема решение и с това да промени хода на историята. Това определено напомня за книгите-игри, но всъщност визуалните новели много се различават от тях, защото докато в книгите-игри вземаш решение, многократно има битки и почти винаги изхода от книгата е или смърт или успешен край, то тук решенията са редки, но от колосално значение, битки няма или поне не по начина, по който ги има в книгите игри, а самата игра винаги има няколко изхода, коренно различни един от друг. Така описан, жанра звучи доста скучноват, но влезе ли в играта, човек се потапя в невероятна атмосфера. Наистина е много близък до книга, но тук няма нужда човек да си представя местностите, няма нужда да си визуализира героите, те са пред него, а музиката която допълва картините помага на човек още по пълно да се потопи в атмосферата. Но стига обяснения да преминем към самата игра.
Действието на играта се развива в наше време. Всичко се върти около битката за Свещения Граал. В самата битка винаги участват седем магьосника като всеки от тях призовава по един Слуга. Слуга именно с главна буква, защото не става въпрос за импче, вълк или някакво друго животно, а за човек. Но не обикновен човек, а някой герой от легенда, мит и т.н. При нормални обстоятелства е невъзможно който и е да магьосник да призове герой, защото се изисква чудовищно количество енергия, но в този случай тя им е осигурена от самия Граал. Освен това като се призове герой, той е причислен към някакъв клас, който му дава бонуси, а понякога отнема и нещо от него. Класовете са различни всеки път, но обикновено са: Мечоносец, Копиеносец, Стрелец(трите рицарски класа), Ездач, Заклинател, Наемен убиец и Берсерк. Бонусите са например за Стрелеца да вижда на огромно разстояние, за Берсерка , че получава невероятна сила и издръжливост, но губи разсъдъка си и т.н. Но не всеки герой може да бъде всеки клас. Да вземем например Херкулес, той би могъл да бъде почти всеки, но за Заклинател не става, по обясними причини. Когато призове някой герой, магьосника изгражда връзка със него под формата на Командни мантри. На част от тялото на мага се изписват три символа, които не могат да се премахнат, докато мага не ги използва (или се отреже тази част то тялото на мага). Всяка от тези мантри е като ултиматум за Слугата и може да го накара да направи нещо дори против волята му. Но също така може да накара Слугата да направи и нещо непосилно за него в нормално състояние. Например да го накара да се телепортира при господаря си и т.н. Ако господаря загуби и трите символа, връзката между двамата се разпада и Слугата може да убие господаря си, да намери друг, който обаче трябва да има командни мантри и да няма Слуга. Но тъй като Слугите за изключително силни, им трябва мана, за да поддържат съществуването си. Мана могат да получат от господаря си чрез връзката помежду им, от почивка или като убиват хора. Маната им служи също така, за да възстановяват рани, за да използват магии и т.н. Това е в най-общи линии за правилата. Сега към приключението.
Главно действащо лице е Емия Широу. Той е господар на Мечоносеца (която е жена впрочем) .Бил е единствения оцелял в пожар преди 10 години, който е изпепелил цяла зона от родния му град. Спасил го е човек, който после го осиновява и ражда в него вярата в идеалите. Така Широу решава да стане герой – човек, който е готов да се притече на всекиго на помощ, човек, който въплъщава идеалите му. Дори когато вече е пораснал, той не се е отказал от тази своя мечта. Всички клатят глави като видят колко е всеотдаен, приятелите му се притесняват за него, защото виждат колко лесно може да бъде използван. Той знае това, но няма да се откаже от идеалите си и моралните си ценности. От баща си той е научил и нещо друго – магията. Но всъщност не го бива в никой дял от магията, освен един – Укрепване, който представлява анализиране структурата на даден предмет и усилване на качествата му, заради които е създаден (кара лампите да светят по силно, възглавниците по меки и т.н.) . Заради това той е изумен, когато призовава Мечоносец. Играта проследява битката за Граала и как идеалите на Широу са подложени на изпитание. Самата игра има три основни сценария, като до всеки от тях се стига от различно съдбоносно решение. Първия основно проследява историята на Широу и Слугата. Втория е по съсредоточен върху самия Широу и Стрелеца. При третия се появява нов господар, и приятелката на Широу, Сакура, която при първите два сценария има малка роля, тук е едно от главните лица.
Аз лично съм превъртял само първия сценарий, тъй като другите два още не са преведени от японски, но играта ми направи огромно впечатление. Отначало си я записах, само защото бях силно заинтригуван от историята, бях гледал анимето по играта и го бях харесал много, но колкото повече играех (образно казано като цяло цъках бутона за следващите реплики), толкова повече вниквах в атмосферата на играта. Като повечето неща излезли от Япония, и тук акцента пада върху самите герои, тяхната душевност и обърканите чувства, които бушуват в тях. Да си в главата на такъв герой е просто уникално изживяване. Определено не е същото като дори книга от първо лице, това е нещо друго. Усещаха се терзанията на героя, радостта му, объркването му. Освен това се проследяваше целия ден на Широу, което правеше играта още по невероятно изживяване, закуска, обед, вечеря, училище,всеки аспект от живота му беше включен. Това правеше и битките нещо различно, това не беше битката, при която симпатизирам на главния герой, това беше битка, в която знам какво бушува в сърцето му и изживявах битката заедно с него. Просто е изживяване, което бих препоръчал на всеки.
Картините, които са за фон за изключително детайлни. Много често ми се налагаше да спра играта просто за да си сваля някоя. Всяка е сякаш създадена за да си я сложиш на десктопа. Дома на Широу, който носи чувство на топлина и уют, градът през нощта – светлините на моста, индустриалната част, която цялата е светла, самотната църква на върха на хълма, от всички тях лъха романтиката на нощта. През деня положението се променя, само гледайки редиците от магазини в слънчевия ден човек се изпълва с бодрост. Обратно, изгорената част на града носи меланхолия, тъга. Но това разбира се не е само заради картините, музиката също се вписва перфектно . Когато се разказваше за миналото на Слугата на Широу, погледа ми се отнасяше завладян от музиката.
Както вече неведнъж казах, за мене тази игра беше уникално изживяване. Не мога да го оприлича на нищо друго. Човек просто трябва да изиграе играта, за да разбере какво се опитвам да кажа.

Оставете отговор