Elizabeth’s Legacy (Royal Institute of Magic #1)

royal institute

От доста време не бях чел фентъзи в стила на “Хари Потър”, главно защото нивото на много от авторите, пишещи в това направление, спадна рязко. Когато открих поредицата “Royal Institute of Magic” на писателя Виктор Клос, отишъл си за жалост твърде рано от този свят, инстинктивно усетих, че съм попаднал на нещо наистина качествено и се оказа точно така – усещането от прочитането на първата книга, “Elizabeth’s Legacy”, може да се сравни с вкуса на първия сладолед, който си позволявате след дългата зима, когато времето най-после се затопли.

Бен Грийнуд е момче, принудено да се бори за оцеляването си. След като родителите му са изчезнали преди две години, той е принуден да живее с леля си, проклета жена, която обича телевизора повече от него. Затова и Бен най-често преспива у приятелите си, като най-близък му е Чарли, симпатичен дебеланко, който обаче е надарен с детективски ум. Последното е много важно за Бен, тъй като полицията на практика се е отказала да търси родителите му, а той е вътрешно убеден, че те са все още живи. Откриването на мистериозна бележка от двамата потвърждава това му убеждение, а Бен и Чарли отиват до сградата на мистериозна организация, която се нарича Кралския Институт по Магия. Оказва се, че тя е създадена преди много години от кралица Елизабет Първа, която е открила множество скрити континенти, защитени от магия. Владетелката е установила търговски контакти с тях и сега пред Бен и Чарли се открива цял един нов свят на елфи, джуджета, гоблини и дракони. За съжаление обаче има и тъмни елфи – най-сериозният враг в цялата история на Великобритания. А родителите му са търсени за убийството на престолонаследника им…

“Elizabeth’s Legacy” предлага най-доброто, което може да очаквате от едно детско приказно фентъзи. Героите са симпатични и чаровни, светът, който намират е пъстър, вълшебен и богато изграден, стилът е лесен за четене, ненатоварващ и все пак достатъчно добър, за да изгради жива представа за случващото се в ума на читателя, а сюжетът успява едновременно да се развива бързо, но и разгръща постепенно, загатвайки за по-голям конфликт. Като недостатък по-критичният читател може да отбележи сравнително лесния начин, по който Бен и приятелите му Чарли и Натали се оправят с противниците си, но все пак сме още в книга първа, а и това са бели кахъри на фона на цялостното отлично впечатление. Респект!

Тагове:  

Оставете отговор