Deadspace

Deadspace

 

Author: Darth Allanon
Date: 13.02.2012

Photobucket

Запознайте се с Ишимура. Голяма и мощна, тя е планетен трошач. Космически миньорски кораб с внушителни размери предлагащ постоянен дом за над две хиляди човешки същества.
Запознайте с Айзък Кларк. Както и сами сте се досетили, създателите на играта правят поклон към писателите от старата школа на научна фантастика, обединявайки имената на Айзък Азимов и Артър Кларк.
Той е пратен с четиричленен екипаж да провери внезапното информационно затъмение на борда на Ишимура. Ни вест, ни кост от седмици. Но в мига, в който кацат или по-скоро катастрофират, вестите ставят объркващи, а костите повече отколкото човек може да поеме, без да се побърка.
Пет века и половина напред в бъдещето съществува религия позната като Юнитология. Тя разказва за създателите на човешката раса които някой ден ще се завърнат за да обединят човечеството след смъртта му в едно цяло по пътя към един прекрасен рай, чрез артефакт познат като Маркера.
Познайте какво е изровила Ишимура от плътта на планетата Аеджис VII в чиято орбита кръжи?
И познайте точно как Артефакта съединява хората след смъртта им.
Атмосферата ме грабна още от менюто. Накъсани звуци, отшумяваща детска песничка в мрака на размазани кадри.
Когато ме нападнаха за първи път нямах оръжие, а членовете на екипа ми бяха намалени на двама.
Кендра – технолог, пратена към Ишимура за да поправи комуникационните връзки и Зак – Управител по сигурността, чиято единствена цел е да завърши мисията си възможно най-бързо.
Бързо се отвратих от тварите, които ме нападаха. Мутирали човешки същества които явно използваха удължените си кости стърчащи от голите им длани за да ме намушкат и накъсат, тичащи ембриони с плюещи шипове пипала, странни подобни на дъвка парчета плът които умело подскачаха подире ми за да ме изсмучат през кожата, като гигантски пиявици, мучащи твари мъкнещи гигантски гнойни торби, които всъщност представляваха камикадзе заряда им, гиганти с ръце от кост и плът които нямаха пробиване и О Боже! – колко още много гадости. Но всичките опияняващи. Сякаш си отново дете и ти е безкрайно любопитно да видиш кървящия нещастник в катастрофа. Дърпаш ръката на майка си от очите, ръката на благоразумието и гледаш директно в бисерната кръв. А повярвайте ми в тази игра има.
Дори когато реших, че съм стъпил здраво на крака и вече знам къде се намирам, се появи луд доктор оцелял сред лавините от трупове, фанатично привързан към юнитоложката идея. Като че ли това не беше достатъчно, но се появи нещо, което колкото и да стрелях, нямаше убиване. И се оказа че това си е част от историята!
Сетне последва предателство! От трима души, единия винаги ще е предател! И като за финал явно, главния герой си губи ума! И всичко това не е дори половината.
Наистина има неща които трябва да са забренени за лица под осемнайсет и добре са направили че тази игра е едно от тях. Ако не търпите да сте под напрежение или да се плашите с широк завой подминете спирката на Мъртъв Космос.
Но пък ако търсите наистина силно изживяване ето и няколко думи за самия гейм плей.
Графика: Очудващо от възрастта си /излезе през 2008 , а четири години за игра са си четири деситилетия за човек/ графиката е страхотно пипната. Да си призная след многократното си превъртане съм намирал два или три бъга, свързани с оплитане на контури. Но това са неща които при нормално изиграване играча надали ще открие. В детайл играта е на страхотно ниво и с шокиращо ниски изисквания на фона на братята и сестрите си по пазара, които са със нагло завишени такива. Оптимизирана до максимум.
Звук: Макар да се сещам само за плюсове за този шедьовър, може би този е най-големия от всичките. Всяко едно движение, всеки един изстрел, всеки един противник, дишащ клапан, гъгнеща тръба, измъчен вой на оцелял нещастник, всичко е приведено в една симфония на ада. Самата музика към играта е удостоена с награда и самия аз си я слушам. Създателя в едно интервю обясняваше, че е наистина страхотно да правиш нещо което не е било правено досега, буквално музика е просто нарицателно с които сме кръстили това изкуство поради липса на нещо по-адекватно. И все пак тази музика е само и единствено за пределите на Мъртъв Космос.
Ъпгерейд система: С почуда установих, че има такава. Играта влиза в жанр „survival horror/3rd person shooter” . Но малкия елемент на ролева игра й прибавя прекрасния привкус от нуждата да продължаваш все по напред, за да станеш все по-силен и да се изправаш пред ултиматния враг в края.
Геймплей: Чувал съм отрицателни мнения, но те са по-скоро на хора които просто не харесват играта заради това което е. И това е нормално. Няма съвършени неща. Иначе всички бихме се централизирали върху едно и също нещо и света ни ще стане доста черно бял. Основните минуси, които различни геймъри изтъкваха е мудността на Айзък. Няма скокове. Стъпките са му тежки и някои твърдят дори мудни. За да стреляш, трябва да задържиш бутон за да вдигнеш оръжието и чак тогава да отключиш мощта на лазерната резачка или пулсовата си пушка.
Аз пък твърдя че това е съвършенният завършек на тази композиция. Когато носиш сто килограмов костюм няма как да си по-бърз или да скачаш. В извънгравитационно поле нещата се променят. Скачаш от стена на стена. Ако те ранят почваш да залиташ. Съществата могат да се приближат и да те впримчат в хватки в които се бориш срещу тях. Из целия екран няма нито един датчик. Кръвта е пулсираща в зелено/жълто/червено /в зависимост от моментното здраве / линия по гръбнака. Кинезата, която ти позволява да замразяваш предмети и противници за кратки моменти е встрани от гръбнака на дясното рамо. А мунициите са триизмерен датчик който лъсва на върха на оръжието когато го вдигнеш пред себе си.
Пълна чистота на екрана. За да осъзнаеш, колко възможно е всъщност всичко това.
Управление: Вече споменах особеностите при стрелбата и липсата на възможност за скок, но това не бива да ви притеснява. Композицията на играта и обграждащата ви среда не само не ви притиска в отношение на движението, даже напротив, кара те да се чувстваш като у дома си. Бутоните не са влудяващо много и в никакъв случай не бива да държиш шестнайсет от тях едновременно за да продължиш в сърцеразтупкващ момент. Лекотата с която действието се носи е напълно ненарушена от начина на придвижване или използване на безкрайните врати, машини и елементи на Ишимура.

Photobucket

Оставете отговор