Dead or Alive 4

Dead or Alive 4

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 12.11.2011

Photobucket

Чудесни герои, разнообразни арени, ефектни битки, невероятно много варианти за игра и изключително проблемен геймплей са нещата, които характеризират най-добре бойната игра за X Box 360 “Dead or Alive 4”. Поради това човек остава с впечатлението, че потенциалът, който играта има е похабен в прекалено амбициозна система за битки, която е непривлекателна за феновете, тепърва запалващи се по поредицата, да не говорим за хора, които за пръв път ще посегнат към биткаджийска видеоигра.
Преди да продължа нататък с ревюто си, ще кажа няколко думи за поредицата Dead or Alive, която е дело на „Студио Нинджа”. Става дума за серия бойни игри от типа на “Tekken”, които са известни с това, че акцентират изключително много върху привлекателните си героини, които до една визуално са оформени така, че да бъдат много секси и изкусителни за момчешката част от публиката, която потребява такива игри. Именно на тази база преди известно време по кината се завъртя не особено интелигентен филм. Имиджът на игра с готини гаджета обаче не е съвсем коректен към “Dead or Alive 4”, тъй като те имат и силни мъже герои, включително култовият нинджа Ryu Hyabusa, герой и от игрите Ninja Gaiden. Като цяло това разнообразие от персонажи е запазена от и в четвъртата част от играта, като сред персонажите най-многобройни са различни красиви девойки, като всеки ще си намери някоя да хареса – има по-дребнички и по-снажни, по-слабички и по-пищни, по-агресивни и свити тип „манга” (играта ест е японска). Ако обаче искате да играете с някой як пич, няма да останете разочаровани. Нинджата Ryu е може би един от най-култовите визуално образи, които съм виждал в бойна игра, приятен персонаж е и неговият съперник Hayate (може би защото поразително напомня на Hwoarang, един от любимците ми в играта Tekken).
Освен много герои, играта разполага и с много опции, с които да ги разигравате. Както може да се очаква, има го типичният Story Mode, има и битка с безкраен поток противници, битка за време, отборна битка, а също и дуел с герои и арени по избор на играча. Така “Dead or Alive 4” прави впечатление с наистина богато разнообразие на опции, което отсъства в други игри, като “Tekken 5” или дори много по-новата “Mortal Kombat vs DC Universe”. Особено интересен за любителите на хубави битки ще е и варианта да пуснете компютъра да разиграва и двамата противници, като вие просто се отпускате назад и се наслаждавате на зрелището.
Към многото битки и варианти, по които те могат да се провеждат, играта предлага и изобилие от арени, които са интересни и за разлика от други игри, в които са просто различни скинове, тук наистина оказват влияние върху това как протича една битка, например, ако се намирате на мостче, могат да ви изхвърлят оттам и да изгубите половината си кръв, което е меко казано неприятно.
Photobucket
В графичен план играта е много прилична, някъде на нивото на Soul Calibur 3, но определено под последните три части на Tekken, независимо, че е за X Box 360. Това е важно, в случай, че искате да се кефите на костюмите на героите (всеки персонаж има по два) или на, хмм, релефа на героините.
От казаното дотук играта изглежда като бомба и не е случайно, че повечето гейм-експерти и дават висок резултат. Ако обаче поразровите мнения на по-обикновени фенове, ще установите една смущаваща критика, а именно, че DOA 4 е прекалено трудна, за да може геймърът да й се наслади истински. Като човек, който обича да разцъква бойни игри, мога да потвърдя това на сто процента. DOA 4 е несъмнено най-трудната игра, която съм играл за конзола, като това, което се набива на очи е, че ЛИПСВА опция Easy за начинаещи. Играчът започва директно от Normal, като това ниво от своя страна е равностойно на Very hard в конкурентни игри като Tekken или Soul Calibur. Дори първите ви битки в Story mode се минават страшно трудно, а в категории като Versus ви тупат като тъпан на първомайска манифестация. Особено неприятен (д)ефект в сраженията е, че управляваният от Изкуствен интелект противник обича да раздава безнаказани серии комбота, които не свършват, докато не ви изпият цялата кръв. И макар за някои да не е толкова неприятно да се гърчи в краката на красиви жени като цяло играта страда от това по параграфа „забавление” и така аудиторията й се стеснява до хардкор феновете на поредицата, които имат по десет пръста, с които да шарят по джойстика. Затова в крайна сметка “Dead or Alive 4” напомня за много красива, мощна кола, чието управление обаче е толкова ужасно, че тя става желана само от малцина ценители. По същия начин смятам, че DOA 4 е игра, която ще заинтригува и допадне на хардкор феновете на бойни игри, които от малки са калени по конзолни турнири. Повечето фенове обаче е по-добре да се насочат към Tekken и Soul Calibur, които предлагат повече, по-ефектно и по-достъпно удоволствие при игра.

Photobucket

Оставете отговор