Darkwar Saga

Darkwar Saga


Author: Sparhawk
Date: 17.10.2006

THE DARKWAR SAGA

Raymond E. Feist

“Сага за Войната на Мрака”, както би звучал българския превод е новата сага на ветеранът-фентъзи автор Реймънд Фийст, популярен с хитовете си “Чиракът на Магьосника”, “Майстор Магьосник” и “Мрак над Сетанон”. Въпреки, че той е написал немалко романи по оригинално създадения за ролеви игри свят на Мидкемия, Фийст продължава да пише, макар някои от последните му книги да предизвикаха известни съмнения дали това е за добро. Факт е обаче, че няма известен фентъзи-автор, който да не експлоатира до последно света си, а и с предходната си книга “Exile’s Return” Фийст даде индикации за нещо голямо в новия си епос, започващ с:

Flight of the Nighthawks

(“Полетът на Козодоите”)

Както знаем от предходния епос “Конклавът на Сенките”, Мидкемия се озовава в много неприятна позиция, като от едната страна я дебне лудия магьосник Сиди, а от друга е на ръба на откриването си от страна на отвратителните Дасати – раса ужасяващи същества, чувстващи страданията като забавни.

В началото на книгата обаче Фийст ни запознава с поредния дует момчета – Тад и Зейн, които по щастливо стечение на обстоятелствата спасяват сина на Пъг Калеб от сигурна смърт и за благодарност стават наемници на Конклавът на Сенките, което гарантира още 150 страници описания на различни хамалски и спортно-технически задачи, които “превръщат момчетата в мъже”. Сигурно долавяте известна доза сарказъм в думите ми, но наистина трябва да призная, че след като чаках година за да разбера повече за Дасатите не бях много очарован да науча, че главния сюжет е за абсолютно маловажни герои, които пообно на досадния Талвин нямат никакви специфични таланти, което в един момент дори замислено се коментира от Накор, който иначе отново е пълен с тонове псевдокитайска мъдрост.

Постепенно все пак сюжета се завързва след като Пъг и неговата организация разбират, че лудия Сиди отново крои нещо, този път във Велики Кеш. Естествено, злия магьосник трябва да бъде спрян и след около още 100 страници безпредметни интриги и гонитби в ориента една сюрия магьосници от Конклава се изсипва на злия магьосник в развръзката на книгата, открадната като случка от “Отмъщението на Ситите”, но лишена от драматизма на звездната история.

Сигурно си мислите, че от казаното дотук смятам “Полета на Козодоите” за слаба книга, но това не е съвсем вярно. Фийст има лек, дружелюбен стил и книгата както винаги се гълта като захарен памук, а финалната битка все пак е интересна. В чест на Фийст може да се каже, че Ралан Бек, един от новите образи в романа, млад войн, докоснат от Безименния е страхотен образ с голям потенциал. Също така е съвсем ясно, че книгата за Фийст е много по-добра от в момента издаваните от “Бард” поредици като “Малазан” или “Трите Свята”, най-малкото защото е по-четивна, да не отварям дума за това, че Рей все пак умело описва живи образи – макар, не винаги симпатични. За битките и магиите няма какво да говоря – те са на стандратното високо ниво.

И все пак аз не останах доволен. В последните си няколко книги Реймънд придобива рядко дразнещия намек да намеква за богатството на своя свят, но упорито да отказва да го използва, пак и пак забивайки в битовите проблеми на поредната порция тийнейджъри, които под мъдрите наставления на Конклава загубват всякакво чувство за младост превръщайки се в нещо средно между Джеймс Бонд, Казанова и Бойко Борисов. Старите му герои също губят полека-лека очарование, като Пъг започва да се държи като Мейс Уинду и да ръси закани от типа на “Ако застраши Конклава, ще го смачкам като хлебарка”, “Каквото и да иска Сиди, ние искаме обратното” или “Мога и ще спра това завинаги”, Накор както споменах губи страници и време с безмислени разсъждения относно същността на доброто и злото, а т.нар. добри герои подлагат на изтезания лошите за да постигнат целите си.

И ако липсата на морални въпроси спрямо действията на Конклава може да се отдаде с политически предпочитания на Фийст спрямо американската война с тероризма, то факта, че в цяла книга той не разви нито една история свързана с Дасатите няма никакво оправдание.

Пак казвам – книгата на Фийст не е лоша и се чете бързо, на фона на издаваното у нас си е направо цвете, но спрямо обещанията от “Exile’s Return” е известно разочарование. Надявам се втората част “Into a Dark Realm” да даде повече отговори и напрежение – малко смърт и истински мрак над Мидкемия няма да и дойдат никак зле.

 

Оставете отговор