Dark Imperium

Сто години са изминали от възкресението на Робуте Гилиман, легендарният примарх на Ултрапехотинците, но Империумът е по-уязвим отвсякога, разделен на две от Големия разлом, разкъсващ пространството и времето, за да отприщи силите на Хаоса в нашата галактика. Това е новата действителност в поредицата Warhammer 40 000, а писателят Гай Хейли е натоварен да я опише в романа Dark Imperium.

Хилядолетната война между Империума на човечеството и Хаоса е навлязла в решителна фаза. След падането на планетата Кадия, Окото на Ужаса, страховитата буря на Хаоса в реалността на нашата галактика, е изригнало, превръщайки се в Големия Разлом, процеп към чудовищното измерение на уорпа, който разделя Млечния път на две. Все по-често демоните се проявяват в нашето измерение и все пак не всичко е загубено. Благодарение на елдарите и гениалния магос Белизариус Каул, един от най-славните синове на безсмъртния Император на човечеството, Робуте Гилиман, примарх на Ултрапехотинците, се е завърнал. С помощта на Примарисите, нова генерация от бойци, създадени в древното минало, той повежда нов поход срещу силите на Хаоса и е решен да спаси човечеството, макар да се отвращава от фанатичната религия, която е сковала мисленето на хората. Ала Гилиман не е единственият примарх от времената на Ереста, който се е завърнал. Мортарион, примархът, който най-люто е заклеймявал магията по време на древния Никейски събор, сега се явява като демонски принц, служещ на чумавия бог Нъргъл. Неговият план е да срази Гилиман, като поквари сърцето му – Ултрамар, царството на неговите пехотинци…

Dark Imperium е книга, която трябва да въведе читателя в новия свят на Warhammer 40 000, което значи, че е по-описателна от обикновеното, макар авторът Гай Хейли да се мъчи да скрие това в многобройни битки. Аз обаче забелязах, че изграждането на голям брой персонажи се прави с цел читателят да се запознае с новите единици в играта – Примарисите – а също и с това каква е ролята на старите пехотинци и други обитатели на Империума от 41-вото хилядолетие. Самият Гилиман е интересен като образ, някой, който е готов да даде всичко за човечеството, макар да е ужасен от начина, по който то е обърнало гръб на разума, подчинявайки се на фанатична религия, почти толкова страшна, колкото извращенията на Хаоса. Злодеите служат на Нъргъл, сиреч са толкова гадни, че накрая стават забавни. За съжаление книгата не е самостоятелна история и макар да завършва с епична битка, тя не е дуелът, който очаквах и оставя вратата широко отворена за продължения, нещо, което не усетих в резюмето и начинът, по който я рекламират. Може би бих прочел тези продължения, но като цяло предпочитам завършени истории и не останах много доволен от липсата на развръзка. Продължавам да мисля, че Warhammer трябва да гледат не толкова комерсиално на поредиците, които поднасят на читателя, а да се грижат всяка книга да е силна сама за себе си. Това може би е по-трудно, но читателят остава по-доволен. Dark Imperium определено ме остави със смесени чувства…

 

Тагове:  

Оставете отговор