Категория Творчество

Ангелите нямат крила

от Валентин Попов – Вотан

Разказът не е подходящ за лица под 13 години

Въздухът бе пронизващо студен. За щастие в колата парното работеше на пълна сила. Видя, че светофарът светва жълто и натисна спирачките леко, за да не поднесе колата в неизчистената киша. След това даде ляв мигач. Колата спря на светофара.

–              Хей, Тошко, искаш  ли да се возиш на клатушките? – обърна се Георги към стоящото в детско столче момченце.

Тошко го гледаше с не...

Прочетете още

Наследство

от Димитър Запрянов

През август почти никой не беше останал в малкото градче Вирдос. Честно казано и през останалите месеци нямаше кой знае колко хора, но август беше най-ужасния, безлюден и скучен месец от цялата година, защото както повечето от местното население така и „туристите” напускаха градчето в търсене на по-добри алтернативи за работа и забавление. Цялата икономика на Вирдос се въртеше около местният университет, който привличаше млади момичета и момчета от цялата страна с обещания за лесно и безпроблемно завършване, евтини семестриални такси и купони, след които спиш с дни. Вирдос може би беше перфектното място за изкарването на студентските години, но за младите му жители, които бяха прекарали целия си живот в него, беше истински ад...

Прочетете още

Алтиарин от Ледената планина

dsd-1

Първа цветна илюстрация за “Сказания за ледената планина” получих късно снощи от талантливия художник Петър Петков, който по-рано тази година предложи своя интрепретация и на героите от романа “Кръстопът” на Димитър Запрянов. За моята книга той се спря най-напред върху Алтиарин, черният елф от Ледената планина, който е главен герой в сборника. Като автор на героя, мога да кажа, че Петър се е справил великолепно с илюстрацията и неговият Алтиарин е максимално близо до този в ума ми, както като черти, така и като излъчване...

Прочетете още

Съдба

от Петър Петков

Винаги съм гледал на смъртта, като край на всичко. Без повече проблеми, болка, подлудяващи ума мисли, и тъй необходимата, според някои горчилка на живота. Просто край, завършващ с агония на тялото и черно покривало над ума…

– Пристигнахме! – крясъкът на кочияша и рязкото спиране на колата, буквално ме изтръгнаха от мислите ми и техния жалък комфорт от който, за пореден път, съм лишен.

В моменти, като този, имам усещането, че съм обречен нивга да не се насла...

Прочетете още

MEMENTO MORI

От Димитър Цолов

Животът – симфония сладко-горчива –
един ражда се, друг сън вечен заспива.
На този свят всеки се чувства най-важен,
а всъщност е никой, защо не го кажем.

Персона известна, бедняк анонимен,
в ръцете на Тая със страшното име,
насочила сърп към житейските нишки
и двамата са малки опитни мишки.

Богатство и слава – о, глупост човешка.
Забравил Смъртта, май допуснал си грешка.
В ковчега от злато или гол във трапа
накрая все червеят ще те и...

Прочетете още