Категория Творчество

Проект „Сбъдната мечта”

от Милен Колев

Лъчезар Тенев стоеше пред двете огледални плъзгащи се врати. Виждаше отражението си – двадесет и седем годишен мъж, със сресана на път кестенява коса, кафяви очи и набола брада, облечен в тъмен балтон.
„Проект „Сбъдната мечта” е доста добър вариант.” Думите на най-добрият му приятел Иван се бяха впили в съзнанието му и не му даваха мира.
Чудеше се дали да не се откаже, да хване метрото за обратно и да прекара деня в четене на книга или гледане на филми...

Прочетете още

Римиел и Алтира

Римиел и Алтира – цветна илюстрация на сцена от моята книга “Сказания за Ледената планина” от художника Петър Петков 🙂

rimiel-and-altira-cartoon

Прочетете още

Избраникът

от Явор Цанев

Въпреки гоненията, въпреки строгия режим, въпреки хилядите ми последователи, изгорели на кладите като магьосници и вещици, напук на инквизицията и настървените божи служители, преодоляла страшните мъчения, моята религия разширяваше границите си и пълзеше в съзнанието на хората от цял свят. Тя вземаше сила от древния страх и скритото зло, издигаше се в тъмнината на душите и събираше все повече воини в редиците си. Постепенно ставаше могъща и непобедима, разцъфтяваше дори в годините на Средновековието, вземайки за идол неговия мрак...

Прочетете още

Северната хижа

от Георги Димитров

Малката група туристи вървеше по тясната пътека вече два часа. Навсякъде около тях имаше високи преспи сняг, борове и…тишина. Слънцето почти се беше скрило зад хребета, почваше да става студено.

– Не върви на добре. – каза Дирна. – Не трябваше въобще да тръгваме от хижата.
– Спокойно, скъпа – опита се да я успокои съпруга й Ервин – Няма от какво да се притесняваш, всичко ще е наред. Дори и да не стигнем до колата, ще спрем в заслона, който беше надолу по пътеката...

Прочетете още

Целувката

от Христо Колев

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен...

Прочетете още