Категория Творчество

Римиел и Алтира

Римиел и Алтира – цветна илюстрация на сцена от моята книга “Сказания за Ледената планина” от художника Петър Петков 🙂

rimiel-and-altira-cartoon

Прочетете още

Избраникът

от Явор Цанев

Въпреки гоненията, въпреки строгия режим, въпреки хилядите ми последователи, изгорели на кладите като магьосници и вещици, напук на инквизицията и настървените божи служители, преодоляла страшните мъчения, моята религия разширяваше границите си и пълзеше в съзнанието на хората от цял свят. Тя вземаше сила от древния страх и скритото зло, издигаше се в тъмнината на душите и събираше все повече воини в редиците си. Постепенно ставаше могъща и непобедима, разцъфтяваше дори в годините на Средновековието, вземайки за идол неговия мрак...

Прочетете още

Северната хижа

от Георги Димитров

Малката група туристи вървеше по тясната пътека вече два часа. Навсякъде около тях имаше високи преспи сняг, борове и…тишина. Слънцето почти се беше скрило зад хребета, почваше да става студено.

– Не върви на добре. – каза Дирна. – Не трябваше въобще да тръгваме от хижата.
– Спокойно, скъпа – опита се да я успокои съпруга й Ервин – Няма от какво да се притесняваш, всичко ще е наред. Дори и да не стигнем до колата, ще спрем в заслона, който беше надолу по пътеката...

Прочетете още

Целувката

от Христо Колев

Двамата танцуваха прегърнати. Нежният блус заливаше притъмнената стая. Жоро притвори очи и се отдаде изцяло на усещането за прилепеното до него тяло. Имаше чувството че стаята не съществува, че са престанали да съществуват и другите две двойки. Съществуваха само той, Диана и музиката. За първи път танцуваше с нея. Всъщност за първи път говореше с нея, макар че учеха заедно вече три години, но до този момент не бяха разменяли повече от две-три думи като “Здравей”, “Къде ни е следващият час” и т.н. Не че не искаше, но винаги досега когато искаше да я заговори, Жоро блокираше и не занаеше какво да и каже. Но този път беше говорил с нея и усещаше че не и е напълно безразличен...

Прочетете още

Страх от мрака

от Христо Колев

Разказът не се препоръчва за лица под 13 години

Вървях замислен по тъмните пловдивски улици. Докато се прибера ми оставаха още около пет-шест километра. Естествено не ми се ходеше пеша, но нямаше друг начин – автобусите отдавна бяха спрели, а както обикновено нямах пари за такси. Видях отражението си в една тъмна витрина – разрошен младеж, със сливащи се с мрака дрехи...

Прочетете още