Castle Roogna (Xanth #3)

castle roogna

“Замъкът Рууна” е третата книга от поредицата за вълшебната земя Зант, където всичко е вълшебно или има магия. След два тома за приключенията на Бинк, авторът Пиърс Антъни насочва вниманието на читателя към неговия син, малкия магьосник Дор, който има невероятен талант…

Да разговаря с неодушевени предмети.

Досега никога в историята на Зант не е имало случай някой да владее тази магия. Дор може да разговаря с всичко, което е умряло или пък никога не е било живо – вратата, пода, стените, дори камъните по пътя си. Наистина, в повечето случаи неодушевените предмети няма какво толкова да кажат, но таланта на Дор е оценен високо и той дори е спряган за бъдещ Крал. Засега обаче момчето по-скоро бива тормозено от завистливи батковци, както и от принцесата Айрийн, чието вълшебство е по-слабо – може да кара зеленчуци и плодове да растат бързо. Понякога на Дор му се налага даже да разчита на помощта на огре, за да има мира от хлапетата, които го закачат. Това не е много достолепно от страна на един бъдещ крал и за да се докаже, Дор получава важна мисия – да върне към живот зомбито Джонатан. Преди години неговият баща Бинк е възкресил призрака Мили, но възлюбеният й Джонатан все още е нежив. За да намери начин, по който да го съживи, Дор се отправя към замъка на Добрия магьосник Хъмфри – а оттам го чака шеметно пътуване към миналото на Зант, в което е заровен произхода на зомбитата!

Понеже “Зант” е хумористично фентъзи, а аз рядко да чета или гледам комедии, дълги години стоях настрана от творчеството на Пиърс Антъни, макар в Щатите той да е един от най-обичаните жанрови имена, сравняван с имена като Тери Брукс, Дейвид Едингс или Робърт Асприн. Не съжалявам затова, тъй като го открих точно когато ми трябваше. Миналата година попрочетох твърде много неща от Стивън Кинг, който е гений, но съгласете се, творчеството му е доста мрачно. Пиърс Антъни обратно е винаги оптимистичен и ведър. В “Замъкът Рууна” той разказва една наистина трогателна история за израстването и любовта, която преплита с множество абсурдистки моменти, този път подправени обаче и с епични битки. За мен обаче силата на книгата е в способността й да събужда емпатия. Един от героите в “Замъкът Рууна” е Скокльо – гигантски паяк, по правило същество, възприемано еднозначно като страховито чудовище (спомнете си Корубана на Толкин и дори Арагог на като цяло по-добросърдечната Роулинг). Скокльо наистина е силен и страшен, но Антъни развива характера му така щото става един от любимите ти персонажи, а когато изпадне в беда, сърцето ти да се свие от тревога. Също впечатляващо е развитието и на Господаря на зомбитата, образ, който в повечето истории би бил всяващ ужас Некромант, но тук попадаме на човек, отхвърлен и мразен от другите,просто защото магическият му талант го праи различен. В свои интервюта Пиърс Антъни признава, че е бил тормозен в училище и в тази книга личи преживяното съчувствие към онези, които не пасват на матрицата, зададена от околната среда и как те често крият добри души, щом ги опознаеш. За мен това е най-ценното в историята и то надхвърля постигнатото чисто жанрово като цели – разнообразните магии, битките с гоблини и т.н. В “Замъкът Рууна” има едно усещане за доброта и точно то е, което прави книгата толкова специална.

Със “Замъкът Рууна” завършва оригиналната трилогия с приключения от света на Пиърс Антъни в света на Зант. Живи и здрави, може да очаквате още ревюта за продълженията по-късно през 2019-та!

xanth omnibus

 

Тагове:  ,

Оставете отговор