Cartoons vs Anime

transformers-cybertron-autobots-transformers-cybertron-22958840-1024-768

– Всички мъже са свине! – казала една дама.
– Не предполага ли това твърде богат опит? – отвърнал й джентълмен.
Несъмнено със същият въпрос ще се сблъска всеки опитал да направи сравнение между западната анимация /cartoons/ и японското аниме. Това ще е съвсем на място. Надали има начин някой да изгледа абсолютно всички анимации, били те американски или японски, още повече, че разделението между cartoons и anime понякога е твърде условно, тъй като се случва аниматори от Страната на изгряващото слънце да рисуват „западните“ продукции, а и самите „жанрове“ са по-скоро форми, в които влиза всичко, от драма и комедия през фентъзи и екшън, та чак до ужаси. И все пак, може да се каже, че когато човек чуе „анимация“ си представя по-скоро „Костенурките Нинджа“ например, а когато чуе „аниме“ – „Железният алхимик“.  Всичко това понякога поражда спорове между феновете, които се пренасят и в комиксовия формат, между почитателите на супергероите на DC и Marvel и японски манги. Ще се изненадате от това на каква злост може да попаднете в спор между почитатели на Супермен или Гоку от Dragon Ball Z – тръгва се от това кой е по-силен и се стига до оспорване на самия смисъл на медията, в която се е появил опонента. Това, разбира се, е напълно излишно, тъй като светът е голям и място има за всеки, но соломоновското решение не винаги удовлетворява спорещите, още повече, че убива всяка дискусия.
Затова – кое все пак е по-добро – добрите стари анимации от нашето детство или оригиналните анимета, дошли да пленят въображението ни чак от далечния Изток?
mickey adorable
Преди да отговоря на този въпрос, трябва все пак да изразя от каква позиция се изказвам по него. Ще бъда откровен – от не особено компетентна. Като малък бях голям фен на класическите анимации на „Дисни“ – „Аладин“, „Цар Лъв“ и „Херкулес“, харесвах сериалчетата, които Българската Национална Телевизия пускаше неделя /съботата беше запазена за игрални филми, също много сладки/, по едно време живеех с убеждението, че съм Леонардо от „Костенурките Нинджа“, бях свръх запален и все още харесвам анимационните адаптации по класически комиксови герои като Батман, Спайдър-мен, Лигата на справедливостта и Х-Мен. Не харесвам и не следя повечето 3д изпълнения от последните години, едно, че вече не съм в точната възраст, второ, че голяма част от тях идват с политическа натовареност, която за съжаление имам познанията да различа, а това убива невинността.
nightwing
Що се отнася до аниметата, предполагам, че първият ми контакт с тях беше чрез американизираните версии на „Конникът и звездните шерифи“ и „Волтрон – Защитникът на вселената“, по-късно забелязах, но не гледах „Наруто“, „Ю-ги-О“ и „Покемон“, гледах класиките на Миязаки като „Подвижният замък на Хоул“, „Принцеса Мононоке“ и „Отнесени от духове“ и в последно време бях впечатлен от „Мобилни костюми Гъндам“ и, естествено, „Железният алхимик: Братство“. От друга страна, „Черният иконом“ не успя да ме грабне, а „Бакано“ ми се видя свръх усложнено, макар и впечатляващо като амбиция на сценария.
la creuzet black
Над всичко това напоследък сякаш се издига моята принадлежност към фендъма на „Трансформърс“, американска поредица по японски играчки, която има както западни сериалчета, така и анимета в пъстрата си филмография, като качеството понякога варира, но най-често остава високо. Всъщност именно заради „Трансформърс“ и по-специално сериалите „Армада“ и „Кибертрон“ реших да дам шанс на анимето.
И сега реших от висотата на скромния си опит да дам позиция кое е по-добро или по-скоро кога е по-добро, защото според мен всъщност именно това е правилният въпрос. Вероятно ще се запитате какво имам предвид или откъде накъде коментирам неща, които не познавам в дълбочина. Първо ще отговоря на вторият ви въпрос:
а) Защото съм българин. Да коментираме неща, които познаваме бегло е национална характеристика.
б) Именно защото не съм чак толкова запознат и имам възможността да дам мнението на непредубеден човек. Напротив, ако съм много запознат вероятно ще се въздържа от коментар, тъй като прекаленото много информация те прави по-несигурен, а не по-сигурен в преценката ти.
Въпреки това мога да кажа едно нещо със сигурност – формата, поредицата, бранда никога не са гарант за качество. Както сред анимациите, така и сред аниметата се срещат както хубави неща, така и пълни тъпотии, а истината е, че както е казал писателя Теодор Стърджън, 90% от всичко на тоя свят е боклук. Смисълът на гледането е в останалите 10%, когато измежду мънистата откриваш бисер. Затова аз ще се спра в сравненията си върху бисерите, а не толкова върху издънките.
mika gun
Може би най-опростеното сравнение между анимациите и аниметата е това между филмите на „Дисни“ и Миязаки, като от сега ще си кажа, че според мен „Цар Лъв“ е сред върховите изпълнения в рисуваното кино и не съм видял нещо сравнимо като качество, нито западно, нито японско. Дори „Принцеса Мононоке“. От друга страна, „Цар Лъв“ става по-малко впечатляващ, когато си дадеш сметка, че историята му е… хмм… „взаимствана“ от анимето „Кимба-Белият лъв“.
На мен обаче ми е по-интересно сравнението не толкова между пълнометражните филми, колкото върху сериалите и затова основният фокус на анализа ми пада върху тях.
Това, което ми прави впечатление на прима виста е, че навлизането на анимето на запад и появилото се съперничество между него и анимациите се е отразило благотворно и на двата жанра. Едно от нещата, които не ми харесваше в ранните анимационни филми за Батман и Супермен например беше, че героите бяха нарисувани покъртително грозни, с трапецовидни очертания и черти на средностатистическа българска мутра, само че по-гладко избръснати. В същото време героите от аниметата едно време приличаха на Сивите от Зета Ретикулум – с големи глави и огромни очи, които заемаха по-голямата част от лицата им. Все пак, трябва да кажа, че в аниметата като цяло героите и въобще рисунките са по-красиви. Именно срещата на двата стила обаче според мен спомогна да се стигне до едно високо ниво на рисунъка днес, от което печелят и двете направления.
gilgamesh
Второто, което се набива на очи е, че западната анимация има за целева аудитория /по модерному таргет група/ по-малки деца като тон, стилистика и логика на сюжета, докато аниметата по-скоро са насочени към тийнейджърите. Разбира се и в двете направления има изключения, но от видяното мога да кажа, че стилистиката на двете форми наподобява разликата между романите Middle Grade /Рик Риърдън/ и Young Adult /Касандра Клеър/ в Щатите – с уточнението, че това е доста грубо сравнение.
mickey wink
Третата и за мен основна разлика е в драматургичната рамка на произведенията. Обикновено анимационните сериали от западен тип въвеждат бързо героите, с които зрителят се запознава, а по-нататък всеки епизод е самостоятелно тяхно приключение, дори ако заедно се формира някаква по-голяма и обща рамка на сюжета. Аниметата обратно, най-често след динамично начало на епизодите следва бавно въведение в света на произведението, а епизодите са сегменти от една неразделна история.
bee and blades
Последното нещо предопределя и настроението на зрителя, когато гледа анимация или аниме. Освен за деца, анимационният сериал от американски продуценти например би могъл да се хареса и на възрастен, който иска да се разведри след работния ден – гарантирани са му много приключения и смешни моменти, гарантирани от детския поглед върху заобикалящия ни свят. При аниметата се изисква вглъбяване в историята, която обаче ти позволява потапяне в света, душевността и конфликтите на героите. При качествена работа на сценаристите обаче и двата формата предполагат кулминация, която доставя изненадващо сходно удоволствие. Ще направя сравнение между според мен най-добрите аниме и анимация по „Трансформърс“ – съответно „Кибертрон“ и „Прайм“, които драматургично следваха повелите на направленията си, но накрая бяха еднакво впечатляващи и ако има предимство, то е на страната на „Прайм“ просто заради повечето вложени средства в компютърната анимация.
bee and raphael
Лично за мен, като човек, който усилено се занимава с текстове, писането, превода и редакцията на истории,  предпочитам анимацията, тъй като, уморен след работния ден, искам да се отпусна с нещо весело и приятно. Едновременно с това, понякога ми се приисква нещо повече – тогава посягам към анимето.
И с това всъщност давам отговор на въпроса – не е кое е по-добро, а кога е по-добро – в зависимост от настроението на зрителя. Надявам се отговорът ми да ви е удовлетворил 🙂
Fullmetal-alchemist-666x500

Тагове:  ,

2 коментара за Cartoons vs Anime

  • nozo  :

    Основно предимство на аниметата е разнообразието има анимета на всякакви теми и жанрове, все пак западна анимация за готвене едва ли ще видиш, спортни анимации не си спомням да съм гледал но Капитан Тсубаса съм го гледал всяка събота сутрин по RTL началото на 90-те. А без да си гледал DB и съответно DBZ, а от сегашните One Piece което буквално чупи рекорд след рекорд и като манга и като аниме трудно се дава мнение. Има и известно количество анимета дори и за другия бряг и за двата пола. Докато Марвел и DC в момента чупят тъпометъра с новата си вселена Спайди- латино, Супермен- азиатец, Капитан Америка агент под прикритие на най-злата организация и най-новото Железния човек ще е тийн афро-гърла със съответната прическа тип развълнуван деригент
    Разбира се аз съм и пристрастен все пак с 15-тина хиляди епизода изгледани без да се броята повторните гледания и филмите съм за анимето с 2 ръце

    • Alexander  :

      комиксовите вселени на Марвел и Ди Си, както и междузвездни войни са силно политизирани и изцяло изразяват позициите на т.нар. борци за социална правда, а именно крайната левица, която чрез холивудските либерали най-после пусна корени и в Щатите. От тази гледна точка аз не мога да не отбележа, че има много истина в твоите думи, макар да се надявам, че още има и анимации, незасегнати от този неприятен феномен – смятам да дам шанс на новите Костенурки Нинджа и да видя как е.

Оставете отговор