Albus Potter and the War Within (Albus Potter by Vekin87 #7)

albus potter and the war within

Времето за последната битка между Албус Сивиръс Потър и Дясната ръка на Смъртта настъпва в “Albus Potter and the War Within”, последната книга от амбициозната поредица на Vekin87, най-мащабният фенфик по света на Дж.К. Роулинг, на който съм попадал, на моменти достигащ величието на оригинала. В послеслова след книгата авторът благодари на всички читатели, които са му помогнали в труден за него момент, а пък аз като читател на свой ред му благодаря, че ме върна в любимата ми вълшебна вселена и ми позволи да изпитам отново емоцията от онези незабравими магьоснически лета, когато аз бях по-млад, животът по-прост и най-голямото ми вълнение беше какво ще се случи в следващата книга за Хари Потър. Преди да пристъпя към ревюто, трябва да предупредя, че в резюмето на книгата неизбежно ще засегна спойлъри от предишните части – така че ако още не сте ги чели и възнамерявате да го направите е най-добре да спрете с рецензията ми тук. Ако все още се чудите и спойлърите не ви притесняват, може да продължите.

Светът на магьосниците е разтърсен след решителната битка при Азкабан, където армията изчадия на Себастиян Дарви е била унищожена от Албус Потър, но на тежка цена – силите на Министерството са били разгромени, великият аврор Санктитус Феърхарт е загинал, а Черният алианс на злодея Себастиян Дарви се е подсилил с нови попълнения от някогашни смъртожадни. Хари Потър, героят, победил лорд Волдемор, смята, че може да се справи и с опитващия се да го наследи като Дясна ръка на Смъртта Дарви, но синът му не е така убеден в това. Той знае, че някогашният му учител по Отвари може по всяко време да призове нови чудовища от отвъдния свят – и само Албус може да ги спре, поради връзката си с Пръчката от Драконова Кост. Пряко волята на баща си, младежът се отправя на смъртоносно пътешествие през потъналия в междуособици свят на магьосниците, бягайки от Хари, различните фракции Ренегати, образували се сред краха на министър Уолдънсуорт и онези черни магьосници, които нямат желание да последват Дарви. А на края на пътуването му го чака именно той – предателят, нарекъл се Дясната ръка на Смъртта, някогашният любим учител, превърнал се в архивраг. И както винаги, той има скрит коз в ръката си…

В послеслова на шестата част Кевин, както е истинското име на автора, беше обещал история, по-мрачна дори от “Хари Потър и Даровете на Смъртта”. Това беше твърде дръзко и не се е получило, въпреки някои наистина доста стряскащи моменти, но не мога да упреквам автор на фенфик, че не държи нивото на Роулинг . И така книгата е много хубава. Протагонистът не е така чист морално както Хари, което прави проследяването на постъпките му на моменти по-интригуващо, злодеят този път не впечатлява с груба сила, а с лукавство, а битките изобилстват, като най-епичната изненадващо не е тази между Ал и Дясната ръка на Смъртта, а сблъсъкът на един гневен баща с непокорен син. Развръзката е добре измислена и мъдра, а крайната присъда за поредицата е несъмнено положителна. Това са несъмнено най-добрите произведения по света на Хари, които съм чел след оригиналните седем книги и тук броя не само многобройните други фикове, но и официални неща като “Прокълнатото дете” и “Фантастичните животни”. Знам, че авторът избра да се занимава с психология след края на поредицата, но се надявам да не е загърбил напълно и писането, тъй като талантът му блести като призован покровител. Каквото и да стане обаче, тази поредица си спечели завинаги място в сърцето ми.

Прочетете Albus Potter and the War Within!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор