Albus Potter and the Foulest Book (Albus Potter by Vekin87 #3)

book 3

Третата книга от поредицата за Албус Потър на фенфик писателя Векин87 (или Кевин) продължава да ме кара да забравям, че чета любителско и съответно неофициално продължение на „Хари Потър“ и стои повече от достойно до написаното от самата Дж.К. Роулинг – а повярвайте ми, не са много дори професионалните автори, за които мога да кажа подобно нещо. Преди да пристъпя към ревюто, трябва да предупредя, че в резюмето на книгата неизбежно ще засегна спойлъри от първите две части – така че ако още не сте ги чели и възнамерявате да го направите е най-добре да спрете с рецензията ми тук. Ако все още се чудите и спойлърите не ви притесняват, може да продължите.

Третата година връхлита Албус Сивиръс с първите любовни трепети, свързани с негова приятелка от „Грифиндор“, която обаче се събира с друг и нашият герой е принуден да страда в „Слидерин“, отегчавайки и досаждайки на Скорпиус и Морисън, негови другарчета още от първата година. На всичкото отгоре Атикус, капитанът по куидич на Дома се бори за първа титла в последната си година в „Хогуортс“ и сериозно разчита на малкия Потър, чиито голям брат е звезда на конкурентния тим и освен това е префект, което създава допълнителни ядове. Новият преподавател по Защита срещу черни изкуства също смущава Албус, но присъствието му само подчертава големият проблем – предателството на предишния директор на училището Реджиналд Арес и учителя по отвари Себастиян Дарси. Те вече са се сдобили с магическата пръчка от драконов зъб, която е изключително могъщ артефакт, а сега на прицела им е още по-мощен талисман – Отвратителната книга. За да ги разбере по-добре, Албус ще трябва да научи повече за миналото на Реджиналд и конфликта между него и баща му. Това, което ще открие обаче никак няма да го зарадва…

Книгата – всъщност фенфик – е много хубава, защото е много истинска. Авторът продължава търпеливо да разгръща историята си, като внимателно развива характера на протагониста, като се стреми да не го идеализира, а да го представи като истински тийнейджър, с положителни и отрицателни страни, със сили и слабости, както и вълнения, типични за възрастта. Сюжетът полека-лека започва да става епичен, като добрата работа на автора по изграждането му дава видими резултати и като размах тази книга вече стига това, което имахме като интензивност на конфликта в четвъртата част от оригиналната поредица. Текстът се чете все така лесно, а когато имаме голям екшън, той отново е описан майсторски. Финалът оставя читателят нетърпелив за още – и вече съм почти сигурен, че за разлика от други любителски произведения, тук авторът няма да изтърве историята, а ще продължи все напред и нагоре – както е в книгите досега. Респект!

Прочетете “Albus Potter and the Foulest Book“!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор