Albus Potter and the Fortress of the Dead (Albus Potter by Vekin87 #6)

albus potter 6

Светът на магьосниците отново е във война в шестата книга от любителската поредица за Албус Потър на Векин 87, считана от мнозина за най-добрият фенфик по света на “Хари Потър”. Преди да пристъпя към ревюто, трябва да предупредя, че в резюмето на книгата неизбежно ще засегна спойлъри от първите пет части – така че ако още не сте ги чели и възнамерявате да го направите е най-добре да спрете с рецензията ми тук. Ако все още се чудите и спойлърите не ви притесняват, може да продължите.

Хари Потър, в миналото победил лорд Волдемор, е затворник в Азкабан, след като е поел върху себе си вината за престъпленията на лудия аврор Санктитус Феърхарт, само и само да спаси сина си Албус Сивиръс, озовал се на неправилното място в неправилния момент в края на петата си година в “Хогуортс”. Сега Уорън Уолдънсуорт, демагогът, който ръководи радикалната групировка “Пръчки на Отмъщението” е фаворит за поста на Министър на магията, а слугите му са поставени за допълнителна охрана в училището за магьосници. Албус Сивиръс е гледан като парий от почти всички с изключение на най-близките си приятели Скорпиус и Морисън, както и любимата си Мира. Светъл лъч е присъствието на новия професор по Отвари, Драко Малфой, който бързо става любим учител на всички, взимайки добрите черти на Снейп, но не и лошите. Малфой сякаш единствен има и авторитетът да се противопостави на “Пръчки на Отмъщението”, когато техният емисар Ларсън започва извънкласни дейности, в които обучава учениците на опасни проклятия, рискувайки здравето им. Ала цялата подготовка може да е напразна. Себастиян Дарви, злият магьосник, именуващ се вече като Дясната ръка на Смъртта, е създал армия от изчадия с помощта на Пръчката от драконова кост, Отвратителната книга и странната арка от отдел “Мистерии”. И сега тази армия се готви да унищожи света на магьосниците…

Шестата книга е най-голямата в поредицата на Векин и това невинаги работи в нейна полза. Промените в “Хогуортс” са угнетителни, а на читателя е малко трудно да се съсредоточи в проблемите с оценките и мачовете по куидич, когато на вълшебния свят му предстоят първо избори, а после и война. Авторът обаче взима много интересно решение във втората половина на произведението си и написва някои от най-силните страници в цялата си поредица, като отново среща Албус с култовия си оригинален персонаж Феърхарт и ги изпраща на смъртоносна мисия до затвора Азкабан, което му позволява да се развихри и да предложи уникален екшън в последните над 100 страници. Истина е, че на моменти Кевин малко се отдалечава от идеите на Роулинг като мислене, но въпреки това като цяло остава в нейния тон, а пък където й отстъпва като топлота добавя повече динамика. Замяната не е съвсем равностойна, но не искам да критикувам младежа. Самият аз съм автор и понякога съм твърде надменен, считайки авторските си, излизали в малък тираж книжки за по-добри от хитове на утвърдени писатели, но никога не съм си и помислял да се сравнявам с Роулинг, която си е един от най-великите фентъзи автори на всички времена. В случая обаче мога да аплодирам и на младия Векин, който умее да пише увлекателно, има търпение да изгражда мащабен сюжет и знае как да разгърне кулминация в мащабна епична сцена. Нямам търпение за финалната му книга, за която той обещава да е по-мрачна дори от “Даровете на Смъртта”, а засега само се покланям пред таланта му. Мисля, че от всички автори, изгрели след края на “Хари Потър”, а тук броя не само тези на фенфикове, но и професионални като Рик Риърдън и Касандра Клеър, Векин87 засега се показва като най-добър.

Прочетете “Albus Potter and the Fortress of the Dead” ТУК!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор