A Spell for Chameleon (Xanth #1)

xanth1

Няма нищо по-хубаво от това да започнеш нова класическа фентъзи поредица, която някак си пропуснал до момента. Чувството е като да се върнеш у дома. А поредицата “Зант” на Пиърс Антъни (Xanth) е една от най-обичаните в историята, от над 40 книги, милиони бройки от които са продадени в Щатите. Всичко започва през 1977-ма година с “A Spell for Chameleon”, книга, издадена тогава от Del Rey Books, отговорни за пробива на такива легенди като Тери Брукс и Дейвид Едингс.

Във вълшебната земя Зант всяко нещо има магия – дори неодушевените предмети. Някое езеро например може да те превърне в риба, ако се чувства празно. Дърво би те приспало, за да изсмуче жизнените ти сили. Заклинания владеят и хората, макар в някои случаи те да са съвсем безполезни. Изключение от правилото е нещастният Бинк, сърцат и храбър младеж, в който обаче изглежда, че няма грам магия, а наближава 25 години, възрастта, след която, ако не докаже, че има някакъв талант, ще трябва да бъде прокуден в Мундания, скучния свят на немагичните. Единствената надежда на Бинк е вълшебството му да е скрито и от самия него, а единственият, който би могъл да помогне в такъв случай е добрият магьосник Хъмфри. Така Бинк се отправя на смъртоносно пътешествие из чудния свят на Зант, а по пътя го очакват харпии, кентаври, дракони и змейове, както и една чудна девойка с необичайно проклятие…

“Заклинание за Хамелеон” е великолепно, оригинално фентъзи, което изгражда един дяволски забавен вълшебен свят, който бива разкрит пред читателя с много хумор, безброй приключения и немалко красиви жени, чиито съдби се кръстосват с тази на симпатичния главен герой. В същото време Пиърс Антъни има интересни размишления за доброто и злото в света и какво ги отличава, което добавя и щипка философия към и без това вкусното фентъзи блюдо, а крайният резултат е книга, заслужаваща си да бъде наречена “класика в жанра”. И макар да е написана отдавна, бих я препоръчал на всички читатели, които ценят новаторското фентъзи – няма да останат разочаровани!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор