The Wells of Hell

wells of hell
Както може би сте се усетили по ревютата в “Цитаделата”, последните няколко месеца Греъм Мастертън ми стана любим автор и свидетелство за това е, че новите книги на утвърдени мои фаворити като Тери Брукс и Саймън Р. Грийн трябваше да изчакат на опашка, за да прочета “The Wells of Hell”, може би най-доброто от този писател, което съм чел досега.
Всичко започва когато щата Кънектикът бива връхлетян от необичайно количество валежи. Изглежда това повлиява по някакъв неблагоприятен начин на подпочвените води, тъй като хората започват да се оплакват от странен цвят и вкус на водата, която точат от кладенците си, а някои се кълнат, че ги измъчва и слаб, но доловим и неприятен смърдеж на риба. Когато местният водопроводчик започва да изследва случая с водата на семейство Бодин, съпругът му разказва, че освен всичко друго сънува и подтискащи кошмари, в които се дави в подземно езеро, над което са натрупани милиони тонове скала. Водопроводчикът взима проба от водата и я отнася за изследвания, а резултатите са шокиращи – в нея плуват и се размножават необикновено противни микроорганизми. Когато една мишка по погрешка пие от замърсената вода, тялото й претърпява уродлива трансформация и придобива вида на отвратително ракообразно. Смутен, водопроводчикът се връща у дома на семейство Бодин за да ги предупреди да не пият от водата – но това, което открива е като излязло от кошмар…
“The Wells of Hell” е великолепна книга от майстора на ужасите Греъм Мастертън, чиито сюжет е силно вдъхновен от творчеството на Хауърд Лъвкрафт и по-специално разкази като “Цветът от космоса”, “Сянка над Инсмут” и “Шепнещият в тъмнината”. Мастертън сръчно заплита сюжета през разказа на симпатичния си главен герой и постепенно увеличава залозите на случващото се, за да достигне мащабите на епичен ужас, който отвежда читателя както към Мита за Ктхулу, така и към религиозния страх от Сатаната. Въпреки това, дори и в най-напрегнатите моменти сарказмът на автора се усеща и това прави книгата силно четивна. Финалният сблъсък е убийствен – а с него такова остава и усещането от цялата книга.

Оставете отговор