Черната корона (Сказания за Ледената планина #2)

black crown

Ревю на Ивета Станиславова

Когато за първи път прочетох „Черната корона” на Александър Драганов, бях изключително впечатлена от начина, по който завършва историята на едни от моите най-любими герои. Сега, държейки книгата в ръце ѝ се наслаждавам още повече. Грандиозната битка за Тарр най-накрая получи заслуженото си място в библиотеката ми. Книгата разкрива епичния финал историята на Алтиарин, Лерта, Римиел и Алтира. Размахът е епичен, а кулминацията, поне за мен, дългоочаквана.

Действието се развива десетилетия след Водопада на Зората. Четиримата герои живеят в мир със себе си и заобикалящия ги свят. Техен дом е Гората на Всемайката, където те са радушно приети след битката с Пилигримите на Черното начало. Черният елф и съпругата му са станали част от двора на Белия крал и са негови доверени съветници. Алтира и Римиел също живеят като част от светлия народ, развиващи своите нови сили в помощ на света. Но спокойствието им бива нарушено от поредната заплаха, извираща от Града на Странните удоволствия Иррхас-Аббат.

В града на черните елфи се случват промени. Черния крал е повел лична мисия срещу всички останали обитатели на света. Смяната на Бога, патрон на града е първата крачка към промените, задействани от властелина на Иррхас-Аббат. Тази смяна на религията е съпътствана и с появата на нов довереник на краля – същество излязло от най-забравената история на света и най-дълбоките човешки кошмари. Жреците на старата вяра биват насилствено насочени към новата, а тези които отказват – жертвани в името на новия Бог Крал на Черните елфи.

Битката за края на света започва още в самия Град на Странните удоволствия и града пада много бързо, последван от кралствата на джуджетата и светлите елфи. Финалната битка за света се води пред портите на човешкото кралство. От едната страна са обединените сили на светли елфи, джуджета и хора, а срещу тях е запратена орда от черни елфи и подчинени на тях орки, тролове и минотаври.

Обединените сили на защитниците далеч не са достатъчни, защото битката се води и на много по-високо ниво. Събуждайки ужаси от миналото Черния крал пренася битката и в селенията на Боговете. Старите Богове на Тарр са безсилни пред настъпващия ужас и спират да отговарят на молитвите на своите поклонници. Това допълнително накланя везните в полза на тъмните сили и края изглежда предизвестен.

Книгата е едно малко бижу – стегната, интересна и най-важното четивна. Текста просто се лее като вода и те държи на ръба на стола през цялото време. Въпреки че знаех какво се случва накрая, изчетох цялата книга с нетърпение. Битките са описани толкова майсторски, а персонажите толкова пълнокръвни, че аз нарочно протаках четенето малко повече само и само да живея в книгата малко по-дълго. Редакцията и красивата корица само допринасят за страхотното усещане по време на четене.

Не го казвам често, но усещането, което носи книгата е на голямо епично приключение от ранга на класиките. Много често на финала на книгите си мисля как ми се иска да не съм чела нещо за да мога да го прочета отново за първи път. Тук няма да го кажа само защото с всеки следващ прочит книгата разкрива нещо ново – някое усещане, някой малък детайл убягнал на читателя първия път. Затова ще кажа – дори и да сте чели книгата, прочетете я отново – няма да сгрешите. Аз самата ще изчакам малко и ще се потопя отново в света изграден от Сашо Драганов.

korona full

Ако искате да поръчате книгата, може да го направите по “Фейсбук“!

Оставете отговор