Хари Потър и Орденът на Феникса

Хари Потър и Орденът на Феникса


Author: Darth Sparhawk
Date: 12.07.2007


Признавам, че ми е трудно да опиша впечатленията, които имам от най-новия филм за “Хари Потър” в думи, тъй като “Орденът на Феникса” ме грабна от самото си начало и не ме пусна до самия си финал, като непрестанно ме зашеметяваше с невероятната си визия, мрачната си атмосфера и брилянтна екранизация на петия том от сагата “Хари Потър”. Не вярвах, че режисьорът Дейвид Йейтс ще се справи така блестящо още от първия си опит с такъв филм, но “Хари Потър и Орденът на Феникса” е наистина великолепен – по-добър от предишните части, а те също бяха превъзходни филми.
Сюжета на филма е добре познат на всички фенове от книгата, но аз все пак ще го повторя – след завръщането на лорд Волдемор Хари Потър остава отново в отвратителния дом на семейство Дърсли, където, за съжаление не получава никакви писма от приятелите си. В това време министърът на магията Корнелиус Фъдж става все по-параноичен и решава, че Волдемор не се е върнал, а това е план на Дъмбълдор, с който той иска да му вземе поста. За целта контролирания от Министерството вестник “Пророчески Вести” започва да бълва обидни статии за Хари и Дъмбълдор, а в “Хогуортс” за преподавател по Защита срещу Черните Изкуства е назначена отвратителната Долорес Ъмбридж, злобна и неприятна женица, която започва бавно да превръща любимото училище за вълшебства в мрачен замък на терора и робството. Ъмбридж и Фъдж обаче не са най-големия проблем на Хари, който все повече е измъчван от ужасяващи кошмари, свързани със злия лорд Волдемор…
Трудно ми да изброя всички достойнства на “Хари Потър и Орденът на Феникса”, но все пак ще се опитам да го направя.
Първият му и много сериозен плюс е мрачната атмосфера, наложена от режисьора Дейвид Йейтс. Филмът е изключително мрачен, макар в него все пак да има и немалко хумор. Цялостно атмосферата и обстановката обаче са изключително тъмни, а паралелът между ставащите все по ужасни видения на Хари и отвратителния засилващ се контрол на Ъмбридж е много въздействащ и впечатляващ. Въпреки това, усещането за надежда нито за миг не напуска филма, което го прави още по-силен.
Вторият много сериозен плюс е актьорската игра. В паузата между “Огненият Бокал” и “Орденът на Феникса” Даниел Радклиф бе упрекван, че е станал несериозен и го тресе звездоманията, появиха се съмнения, че ще се справи със сложната роля на Хари от петата част. Дан обаче напълно опровергава критиците си, защото е блестящ в ролята си, умел в издаването и на нервността на младия магьосник, а едновременно с това и успяващ да създаде не само обич, но и уважение към героя си. Моментите, в които Хари тайно преподава магии на тайната “Армия на Дъмбълдор” са изключителни за Радклиф – след тях обичаме Хари по един нов начин, не просто като много добър приятел, израстнал пред нас, не просто като герой, посрещащ смело всяка опасност – обичаме го и като истински доблестен лидер.
Освен Даниел много добре се справят и другите деца, като Рупърт Гринт отбелязва значителен скок в представянето си и майсторски представя Рон като верен приятел на Хари – такъв, какъвто трябва да бъде. Специална похвала за ролята си заслужава и Имелда Стаунтън в ролята на Ъмбридж – инквизиторката в “Хогуортс” е блестящо отразена в двойнствената си роля на постоянно парфюмираща се, облечена в розово лигава лелка, глазура, която всъщност прикрива безжалостен и безскрупулен диктатор. Джейсън Айзъкс (Луциус), Алън Рикман (Снейп), Гари Олдман (Сириус) също се отчитат с много добри представяния, а Ралф Файнс (Волдемор) е чувствително по-заплашителен, отколкото в предната част и тук присъства като почти хорър-фигура.
Трета много силна страна на филма са ефектите. “Хари Потър” винаги е имал много добри специални ефекти, но този път направо спира дъха. Аз лично не съм гледал толкова пъстър и впечатляващ филм. Визията е страхотна, без обаче да е претруфена – през цялото време остава силна и въздействаща. Финалната битка между Дъмбълдор и лорд Волдемор пък е най-зрелищния сблъсък, който фентъзи киното е виждало някога. Не преувеличавам. Гледайте филма и ще разберете за какво говоря. Всички, които казваха, че магиите в “Хари Потър” са детски, след тази битка ще гледат в земята.
Освен всички плюсове до момента, филма се чувства като част от поредица, нещо, което постига с избрани кадри от предишните сцени и добавя нов размах в екранизациите, който липсваше до този момент. Но освен епичен, мрачен, величествен и спиращ дъха, филма остава и нежен – дългоочакваната целувка между Хари и Чо Чан е една от най-красивите и сладки сцени, които съм виждал някога.
В заключение – за пореден път новия филм за “Хари Потър” е по-добър от предишните и за пореден път съм смаян и изпълнен с чувство за вълшебство. Благодаря на всички, направили тези филми възможни!

 

Оставете отговор