Хари Потър и Нечистокръвният принц

Хари Потър и Нечистокръвният принц

 

Author: Geca_pi4a
Date: 02.07.2009

Photobucket
Чаках ли, чаках новата игра от поредицата за Хари Потър.
Две години чакане.
А какво очаквах?
Нещо наистина добро.
Е, когато играта най-сетне се появи, очакванията ми не се сбъднаха.
Те бяха надминати!
Защото “Хари Потър и Нечистокръвният принц” е една от най-възхитителните игри, които съм имал възможността да играя или ревюирам.
А защо е така?
Нека започнем от самото начало.
Преди да ви запозная с историята, контролите, новите магии и останалите новости, искам да поясня, че до излизането на играта, ЕА увещаваха феновете, че в “Нечистокръвният принц” ще могат да сноват из напълно завършен “Хогуортс” – с куидичното игрище, Астрономическата кула и още няколко други подновления. Второ, производителите говореха и за така жадувания от нас куидич, пропуснат в трета, четвърта и пета игра, а също и за правене на отвари.
Е, играта наистина съдържа всичко това, плюс още и още…
Историята започва с кратко въведение, в което – чрез лутане из страниците на “Пророчески вести”, се показва как Хари Потър все повече е възприеман и описван като Избрания. Из страниците съзираме и някои трагични вести – за нападенията на смъртожадните над мъгъли и отвличането на Оливандър. Миг по-късно пред нас оживява и сцената, в която Снейп се заклева на Белатрикс Лестрандж и госпожа Малфой да брани Драко с цената на живота си.
Всичко това показва, че от ЕА отново държат, както бе и в предишната игра, действието да се развива по точния сюжет на филма.
След мрачните кадри идва ред да грабнем мишката. Ние сме в Хралупата, където Джини и Рон съобщават на новопристигналия Хари, че е избран за капитан на грифиндорския куидичен отбор. За да се подготвят, Джини предлага на Хари да потренират с метлите в околностите на Хралупата. Така започва и нашето първо приключение в тази вълшебна игра.
Летенето в “Нечистокръвният принц” е наистина забавно и тъй като то е на един принцип – както при тренировката в Хралупата, така и в мачовете в “Хогуортс”, тук ще поговоря общо за начина на кръжене с метлата. За да грабнем снича трябва да вървим по дирята му през множество зелени обръчи. Пропуснем ли обаче някой от обръчите, или дори ако се забавим, следващите постепенно започват да променят цвета си към червено. Стигнат ли кафеникав цвят, провалили сме се. Ето защо в “Хари Потър и Нечистокръвният принц” трябва наистина скоростно и внимателно да провождаме метлата през всички обръчи, за да грабнем накрая на играта самия златен снич, а не екранът да блесне с думите “ОПИТАЙ ОТНОВО”.
Като цяло играта по куидич в “Нечистокръвният принц” е интересна, в истинските мачове има доста блъскане, на тренировките трябва да заобикаляме и препятствия, ала въпреки всичко смея да твърдя, че от ЕА са ни улеснили прекалено. Всеки, който има възможността да се докосне до играта, определено би потвърдил това.
Въпреки всичко обаче трите мача и няколкото тренировки, а и възможността да играем куидич по всяко време (с избирането на опция “Клуб по куидич” от главното меню) си остават истинска забава за любителите на кръженето с метли. Така можем да приемем, че в тази част от играта от ЕА наистина са се потрудили. Какво остава за другите аспекти на “Нечистокръвният принц”?
Правенето на зрелищни магии и епичните дуели, определено е още по-добро и от предишния път. Докато размахвах пръчка срещу Белатрикс Лестрандж, трошейки всичко по пътя си с мощен ураган от заклинания, аз с усмивка си спомних как в първата Хари Потър игра, с един бутон на мишката, произвеждахме главно “Флепендо”. Сега обаче от ЕА са надминали себе си. Принципът на правене на магии е същият както и в “Ордена на Феникса” – с различни комбинации от въртене, а и използване на бутоните, на мишката (в зависимост, все пак, и от настройката на контролите). За да избягваме вражески проклятия чрез клякане и рязко свиване встрани, трябва да използваме или бутона от клавиатурата “Q”, или бутона “E”, а заклинанията, които са налични в “Нечистокръвният принц” са познатите “Вцепени се”, “Експелиармус”, “Левикорпус”, “Петрификус Тоталус” и “Протего”, като последното произвежда защитна полусфера около нас, отблъскваща повечето от магиите на врага. Има и възможност за истински дъжд от огън по опонента, ала той се произвежда чрез задържане на левия бутон, задържане – което в повечето случаи, поради бързото темпо на битката, нямаме време да осъществим. Ако пък се притеснявате, че сте забравили някоя от комбинациите за правене на магии, винаги – по време на игра, можете да влезете в “Лист със заклинания” и да си припомните как точно става.
В “Хари Потър и Нечистокръвният принц” дуелите са повече от всякога. Повечето пъти сме предизвиквани от слидеринци, останалите дуели са в Клуба по Дуелиране, където приятелски размахваме пръчки с грифиндорци, или пък в другите два клуба – на хафълпафци и рейвънклоуци. Битка има и с Драко Малфой – познатата сцена със Сектумсепра.
По всяко време, след края на играта, можем – освен да играем куидич, и да се дуелираме. Всичките тези дуели с ученици обаче са единствено подготовка за зрелищните битки със смъртожадните, които ни очакват. Да, в “Нечистокръвният принц”, за магическия, а и за мъгълския свят, е време на смут, тревоги и ужаси, всявани от верните слуги на завърналия се Волдемор. Ето защо и битките са доста. Сблъскваме се с Белатрикс Лестрандж, Фенрир Грейбек и още двама незнайни смъртожадни, като с първите двама водим схватка – освен в “Хогуортс”, когато накрая те нахлуват там, доведени от Драко Малфой, и в опожарената Хралупа, където Хари поставя живота си на риск, за да спаси Джини Уизли. В цялата игра, както бихте могли да забележите, Потър и младата Уизли си отправят усмивки и по някой свенлив поглед. Накрая чувствата им достигат връхна точка и в Нужната стая пред нас оживява един истински красив момент. Оставям на играча сам да му се наслади, без да издавам много от очакващото го.
Ала нека сега обобщим за дуелите, битките в “Хогуортс”, а и извън него, преливат от епика и ще доставят удоволствие на всеки фен. Предлагам на всекиго да ги изживее, струва си, и отново отправям адмирации към ЕА, подплатили с динамика новата игра. Тук е време да вметна, че тази година, за разлика от в предишната игра, няма глупави и протяжни мисии като “подреди чорапите на Рон в куфара му”, “оправи часовника”, “нахрани тестролите”, “подреди къщата на “Гримолд” и тем подобни. Ако “Орденът на феникса” бе наричана “игра без финални субтитри”, поради изключителната си продължителност, то “Нечистокръвният принц” се превърта и от най-неопитния геймър за не повече от шест часа, оставяйки на играча жажда за още и още. Това е едно добро подновление от предишната игра, също толкова значимо, както и промяната на ъгъла на виждане. Предният път на няколко пъти бе невъзможно да произведем заклинание, докато тук и този проблем е остранен. Разлики има доста – като премахването на Стаята с Миртъл, а и новият начин за указване на посоката. Тъй като “Хогуортс” е по-голям от всякога, нормално е играчът да забрави как се стига до куидичното игрище (а то става по един доста интересен път) или през кой портрет (след като каже парола) да се озове на коридора към библиотеката, водеща към Астрономическата кула. Предния път имаше стъпчици, които ни водеха към даденото място, ала сега Почтибезглавия Ник изпълнява тази роля. С натискане на клавиш “N”, можем да повикаме духа, който съвсем услужливо ни показва пътя. Постепенно научаваме и преки начини за минаваме и – както миналата година, те са през различни портрети, като, чрез множество мисии, трябва да спечелим паролата на, по възможност, повече от тях…
Ала все пак, когато говорим за игра, трябва да споменем нещо и за графиката и звука. ЕА можеха да се постарят още повече с графиката, ала все пак звукът е на ниво. Музиката е великолепна, а озвучението на повечето герои става, както и предишния път, от играещите ги във филмите…
Забавлението не отсъства от тази игра. Едно от най-комичните нива е когато Рон е приел любовна отвара и ние го управляваме по пътя към кабинета на Слъгхорн (новият учител по Отвари). От ЕА са създали специфична походка на влюбения, чрез отвара, в Ромилда Вейн, край нас кръжат сърчица, а музиката е направо възхитителна. Ще издам само, че по средата на пътя срещаме и гаджето на Рон – Лаведнър, и става наистина смешно, след като той и казва, че обича друга…В тяхната връзка има доста забавни моменти, като когато тя тича подире му с думите “Бон-Бон, Рон”. През всичкото това време виждаме изписана и ревността на Хърмаяни Грейнджър…
Така с добра графика, завършен “Хогуортс”, куидич и епични дуели, играта се превръща в нещо възхитително, ала въпреки всичко остава още една неизказана възможност…правенето на отвари…
Преди да поговоря за отварите, искам да наблегна още повече на историята в играта. Както поясних изначално, “Пророчески вести” всекидневно бълва новини за покушения на смъртожадните над света. Когато отива на Диагон-али (след сцената с Хралупата, която описах), Хари, заедно с Рон и Хърмаяни, съзира как Драко е обявен, чрез ритуал, за смъртожаден. По-късно, по време на церемонията по откриването на новата година в “Хогуортс”, директорът Дъмбълдор обявява пред всички, че нов учител по отвари, на мястото на Снейп, ще е възрастният професор Слъгхорн, а Защита срещу Черните изкуства ще поеме самият Снейп. Като нов учител по Отвари, забавният със специфичния си акцент Слъгхорн има напълно нови изисквания към учениците си и дава шанс дори на Хари и Рон, със слаб резултат по предмета на СОВА, да изучават бъркането в котлите още една година. Тъй като те обаче нямат учебници, Слъгхорн им усулужва с по един от старите в кабинета. На този, който получава Хари, е изписано, че принадлежи на Нечистокръвния принц. Именно бележките на Принца в този учебник, послужват на нас при направата на множеството отвари. За да забъркаме магическа отвара, получаваме котел и няколко наредени около него съставки, като постепенно се научаваме да разбъркваме или нагряваме течността, тръскаме колбите, или просто разбираме как да изсипваме съдържанието в тях в правилна есенция с останалите до получаване на нужната отвара. Бъркането на отвари е наистина забавно и може да продължим с него дори след края на играта, стига да посещаваме Клуба по Отвари в оранжериите и парниците на замъка. Както вече казах, в играта има много дуели, ала още повече са и отварите, като някои са доста трудни за приготвяне и отнемат дори петнадесет минути за направа.
Така Нечистокръвния принц, чрез указанията си и перфектните ни отвари, ни помага да станем едни от любимците на професор Слъгхорн, което ни послужва занапред в играта…
Една вечер (тъй като в играта, за разлика от преди, вече има ден и нощ) директорът ни повиква с писмо и след като Почтибезглавия Ник ни отвежда до кабинета на Дъмбълдор, разбираме, че за да бъде унищожен Волдемор, трябва да проучим миналото му. Така с Дъмбълдор на два пъти заплуваме в спомени, съзирайки Волдемор, когато все още е бил младо момче, на име Том Риддъл.
Директорът ни разкрива и какво са хоркрукси – предмети, в които се съхраняват късове от душата на направилия ги. Докато хоркруксите съществуват, притежателят им не може да умре. А, както се разбира от Дъмбълдор, Волдемор е създал цели седем такива. Именно затова Дъмбълдор пояснява на Хари, че заедно трябва да поемат рисковано пътешествие, в хода на което да унищожат всичките седем хоркрукса. Два от тях вече са премахнати – Дневника на Риддъл и Пръстена на Гонт. Остават още четири, а Дъмбълдор е открил къде е единия – загадъчна пещера отвъд стените на замъка. Ето защо ние се отправяме в обладаната от инферии (пълзящи трупове) пещера. Както може би сте се досетили, трябва да се бием с инфериите, или по-точно да ги отблъскваме, ала това е може би най-лесното ниво от цялата игра. С натискане на левия бутон на мишката до вкочянясване на показалците, ние покосяваме труп след труп в продължение на пет минути.
Аз лично очаквах повече от това ниво, ала все пак истинската епика в играта тепърва предстои. Когато, след като в пещерата намираме само фалшификат на търсения хоркрукс, се завръщаме в “Хогуортс”, там потайвалият се цяла година Драко Малфой е въвел смъртожадните, които рушат замъка и атакуват ученици и учители. И на всичкото отгоре Сивиръс Снейп убива Дъмбълдор в Астрономическата кула…
Така Хари остава сам, родителите му са мъртви, кръстникът му Сириус Блек е мъртъв, а сега и Дъмбълдор…Явно е, че Потър наистина е Избрания и трябва да се изправи срещу Волдемор…
Във връхлетения от смъртожадни “Хогуортс” ние се дуелираме, както вече поясних, с Белатрикс Лестрандж, Фенрир Грейбек и още двама незнайни смъртожадни. Битките са наистина зрелищни, ала никъде в тази игра няма да видите кръв. Битките се печелят сравнително бързо и така, след като повалим и Белатрикс, и чуем няколко прощални слова след кончината на Дъмбълдор, финалните надписи на тази така жадувана цели две години игра се появяват на екрана, за да ни върнат в реалността.
ЕА наистина са създали един възхитителен продукт. Спазиха обещанията си и замъкът е по-голям от всякога и така, след като играта свърши, може да се разхождаме из многобройните етажи или дълбоките подземия, събирайки два различни по размер вида карти, скрити навсякъде из “Хогуортс”, да се дуелираме или да правим отвари. Тази година, за разлика от преди, няма игри на надплюващи топчета или избухващи карти, ала дуелите, отварите и куидича засенчват всичко това…
Чакахме наистина дълго, ала въпреки всичко бих могъл с ясно съзнание да завърша с две правдиви за тази игра думи.
СТРУВАШЕ СИ!

Photobucket

Photobucket

Оставете отговор