Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд

val

Броени дни след поредното ми ревю на мен се падна нелеката задача да оценя една от най-новите продукции на Уорнър – „Фантастични животни: престъпленията на Гринделвалд“. Казвам нелека, защото очакванията към филма бяха големи не само на американския, но и на европейския пазар. Статистиката сочи, че те бяха оправдани. Ето каква е и моята оценка.

image-6-1024x682

Началото на сюжета отвежда зрителя в далечната 1927 година, когато Гелърт Гринделвалд, един от най-могъщите антагонисти в творчеството на Роулинг е държан като затворник в САЩ. Същата вечер той заедно с охраната си трябва да отпътува от Ню Йорк за Лондон за да бъде съден и преместен под още по-строг контрол. По време на трансфера обаче Гелърт успява да избяга благодарение на свой вътрешен агент (както обикновено става, когато злодеят има вътрешни хора). Три месеца по-късно Нют Скамандър, на чиито подвизи вече станахме свидетели в предишната продукция на Уорнър от 2016, се завръща в Лондон за да се опита да върне правото си да пътува до Ню Йорк. Всъщност се оказва, че го очаква предложение, на което няма как да откаже или поне така си мислят полуграмотните чиновници в Министерството. И след като Нют отказва започва същинската развръзка…

Grindelwald-rotten-tomatoes

За режисьор на това филмче отново беше избран Дейвид Йейтс, който е в играта още от 2007 година, когато започна работа по „Хари Потър и Ордена на Феникса“. Особено любопитни обаче са попълненията в актьорския състав. Джони Деп, на който се възлагаха най-много надежди всъщност ги оправда и до голяма степен „спаси“ голяма част от сценария на филма. Той изигра един чудесен Гринделвалд и предполагам, че тези, които вече гледаха филма ще се съгласят с мен. Еди Редмейн, който игра Нют Скамандър през 2016 година очевидно е направил сполучливо представяне, защото отново запази ролята си за този филм – роля, която изигра на едно добро ниво. Джуд Лоу, нашумял в скандалния сериал „Младия папа“ се опита да изиграе младия Дъмбълдор, но за мен лично не успя да постигне желания ефект. Кармен Ейого си остава моята любима женска роля в този филм, а Езра Милър игра колкото му стигат силите да бяга.

fantastic-beasts-the-crimes-of-grindelwald-jude-law-slice-600x200

Въпреки че филмът излезе с големи очаквания, той по-скоро акцентира на спомена за осемте филма по Хари Потър. Очевидно сценаристите са решили умишлено да разтягат локуми за да имат не един или два, а цели пет (както се и планира) филма. Това ще се получи, но на цената на драстично съкращаване на екшъна за сметка на сълзливи драми и затрогващи монолози. Не са малко и дупките в сюжета, които издават умишленото му протакане до безкрай. И накрая, но не на последно място остава въпросът – какъв преход смята да направи Йейтс оттук – нататък след този филм? И как екипът би обяснил определени символи от историята на Германия в началото на XX век, които виждаме в продукцията? Дали дори и постигнатото от Джони Деп няма да се загуби на фона на всичко това? Предстои да видим. А дотогава приятно гледане!

Ревю на Искрен Иванов

Оставете отговор