Успехът на “То” е триумф за хорър жанра

it__2017____poster___1_by_camw1n-daa4tl6

От излизането си по кината в петък досега, филмът “То”, заснет по едноименния роман на Стивън Кинг, е спечелил 210 милиона долара приходи в бокс-офиса. Това е резултат, който би бил солиден за филм на “Марвел” или “Ди Си”. За хорър обаче е смазващ. Направете директно сравнение – “Анабел: Сътворение”, който излезе по кината през миналия месец, досега е спечелил под 100 милиона долара, а резултатът му се счита за добър! Това е, разбира се, защото ужасите са пословично евтин жанр – втората част от историите за обсебената кукла са стрували на продуцентите си едва 15 милиона. “То” е доста по-скъп – с бюджет от 35 милиона, но дори той би се считал за минимален сравнение с традиционните блокбъстъри, които по правило струват на създателите си между 150 и 200 милиона долара. Бюджетът на “То” е по-близък до този на “Заклинанието 2”, който има приходи от 320 милиона долара, само че за цял свят. “То” вече му води в Щатите със 143 на 102 милиона, като разликата тепърва ще нараства. Да го изпревари и в глобален план е само въпрос на време, а при добър резултат и през следващите седмици е възможно “То” да стане и най-успешният хорър за всички времена, като мине пред “Шесто чувство” на Шаямалан и “Заклинателят” на Уилям Фридкин, като за последният, естествено, не броим инфлацията. Тези филми обаче са правени през миналия век. “То” остава впечатление, че пренаписва правилата за това как се възприема хорър жанрът СЕГА.

Това не е малко постижение и си заслужава малко по-сериозен анализ. Има няколко причини “То” да направи такова изригване, като в тази статия ще опитам да се спра на по-важните от тях.

На първо място, хорър жанрът наистина преживява истински ренесанс, нещо, което коментирах по-рано тази година. За пръв път от много години стратегията да се правят безкрайни продължения на познати серии отиде на заден план и се появиха нови успешни поредици като “Греховен”, “Коварен капан”, “Смъртоносна азбука” и, разбира се, поредицата за “Заклинанието”, която подхваща старите истории на паранормалните изследователи Ед и Лорейн Уорън на нов глас, но без да повтаря до безкрай втръсналата история за къщата в Амитивил. Това е важно, тъй като създаде добро усещане около ужасите, хората отиваха на кино с очакване да гледат нещо хубаво, а не поредната боза. Единственото, което липсваше, бе голям филм – все пак нито “Заклинанието”, нито “Коварен капан” са такива. Без да отричам направеното от Джеймс Уон, на който съм голям почитател, филмите му бяха оценени подобаващо сред хората, които по принцип се интересуват от хорър, но не станаха поп-културен феномен. С резултатът си от 123 милиона долара в първия си уикенд обаче, “То” постигна това. Разбира се, комерсиалният успех е следствие, а не причина за това “То” да завладее умовете на зрителя.

На второ място, не може да не се отбележи късната младост, която Стивън Кинг преживява, благодарение на това, че филмовите дейци, които сега навлизат в активна възраст, са израснали с творчеството. По телевизиите се въртят сериали, които или адаптират книгите на Краля (“Мъглата”, “Мистър Мерцедес”), или поне се вдъхновяват от тях (“Странни неща”). Не е за подценяване и това, че малко преди “То”, по кината се завъртя и “Тъмната кула”. Макар и недобра адаптация, “Тъмната кула” е приличен сам по себе си филм, който завъртя името на Кинг по киносалоните и създаде тръпка сред феновете, още повече, че от самото начало те разчитаха “То” да е правилната адаптация по любимия им автор.

Третата предпоставка за успеха на “То” е брилянтното решение на сценаристите да пренесат сюжета в 80-те години на миналия век, период, за който много американци си спомнят с носталгия било заради ситуацията в държавата им по време на силните Рейгънови години, било заради невероятният творчески подем от онези времена, когато всякакви режисьори и автори експериментираха с всевъзможни герои и сюжети, но все пак имаха някаква морална яснота в историите, които разказват – повече за това златно десетилетия може да прочетете ТУК.

В крайна сметка обаче предпоставките са си предпоставки – от самият филм зависи да нанесе решаващият удар, така, както нападателят във футбола може да получи удобен пас от колега, но от него си зависи дали ще простреля мрежата на противника или ще прати топката някъде сред публиката. “То” отбеляза гол в бокс-офиса благодарение най-вече на собствените си качества. Тази моя констатация може би ви озадачава, тъй като в първоначалното си ревю аз не бях съвсем очарован от филма, както може да прочетете ТУК. Това обаче е плод както на известно пренавиване от моя страна преди прожекцията на филма (казано накратко, аз очаквах да е нивото на “Заклинателят” от Уилям Фридкин), така и на някои особености на личния ми вкус, като неприязънта ми към някои социални теми, които сценарият на филма е запазил от подхода на самия Стивън Кинг при написването на книгата. Обективно погледнато, “То” напълно заслужава успеха си, това е един майсторски заснет филм с блестящо направени специални ефекти, изключително запомнящо се чудовище и нещо, което е също толкова важно, много силни протагонисти, пленяващи сърцето на зрителя и заради перфектната игра на най-страхотно избраните деца, които съм виждал на филм. Крайният резултат от всичко това е, че “То” разширява неимоверно перспективите пред хоръра и отваря нова глава в развитието на жанра, чието продължение ще очакваме нетърпеливо както с неизбежната втора част, така и с евентуални бъдещи адаптации, както по книги на Кинг, така и по такива на други автори – Кунц и Мастертън почти незабавно ми идват наум – като не изключваме възможността и за нови оригинални сценарии, което би било върхът. Едно обаче е ясно – така, както “Заклинателят” остана ненадминат както от продълженията си, така и от имитациите си, а самият Шаямалан никога не повтори успеха на “Шесто чувство”, по същият начин “То” ще остане еталон за качествен хорър и много висока летва, която бъдещите творци в жанра ще опитват да прескочат.

2017 it

Тагове:  ,

Оставете отговор