Ужас

TERROR

“Ужас” на Дан Симънс е  зловеща, сковаваща кръвта история за човешката гордост и надменност, която води до самоизяждане. Буквално и преносно. Сериалът на AMC (продуцирали още The Walking Dead) не остава и на йота назад от базовия материал, като екипа допридава допълнителна тежест към мрачната и подискаща атмосфера, в която ни потапя „Ужас“. Проекта е под продуцентската шапка на Ридли Скот, чиито качества като кино режисьор напоследък са доста компрометирани, но пък като продуцент остава ненадминат.

19-ти век е епоха на амбициозни изследователски експедиции. Кораби кръстосват ледените води на слабо познатите от човечеството Арктика и Антарктида. „Ужас“ разказва за изчезването на  морската експедиция водена от сър Джон Франклин в търсене на Северозападен проход от Атлантическия към Тихия океан, за който се вярва, че се намира някъде в Арктика. Останки от корабите са открити едва през 2016-та, а през десетилетията са водени десетки спасителни експедиции.

Историята на  сериала „Ужас” започва малко преди двата кораба на сър Франклин (Кириан Хиндс, известен още като Манс Райдър от “Игра на Тронове”) да затънат в паковите ледове в протока на острова на Крал Уйлям. Франклин събира командните състави на двата кораба, сред които са ирландецът капитан Крозиър (Джаред Харис от „Шерлок Хоумс“) и военният герой капитан Фицджеймс (Тобиас Менезис от „Изкупление“). Поради настъпващата зима трябва да се вземе решение. Дали корабите да се върнат на север, откъдето са дошли или да продължат своя курс с риск да затънат в паковите ледове. Най-разумното решение е да се върнат, но Франклин е убеден, че ако продължат, след едва 25 мили ще открият тъй ценния северозападен проход. Скоро обаче корабите затъват в паковите ледове. Големите очаквания са на пролет леда да се размрази и експедицията да продължи. Тази пролет в Арктика така и не идва…

terror-key-800x600

Нещата започват да се влошават, след като един от моряците застрелва по погрешка възрастен ескимос, който се скита из ледовете с младо момиче. След този инцидент експедицията бива нападната от чудовище, което започва да избива екипажа един по един. Създанието е прекалено голямо и уродливо, че да бъде полярна мечка. Но едно обаче е ясно, съществото бива наричано от местните ескимоси с името “Tuunbaq”. Съществото не е единствената заплаха, която дебне. Експедицията губи своя капитан, чиито правомощия биват иззети от Крозиър, който намира утеха в алкохола. Мъртвешката хватка на идващата зима, намалянето на въглищата и хранителните запаси и моралния упадък на екипажа са допълнителни фактори, които спомагат за адът, който е на път да се отприщи.

Сценарият на първите епизоди обрисува огромен оптимизъм, щедри обещания и повишен дух, макар и корабите да носят изключителни мрачни имена. Флагманския кораб се казва „Еребус“, което според гръцката митология е олицетворение на мрака в подземното царство на Хадес, а втория кораб се казва „Ужас“. За това си има и логично обяснение, преди да станат изследователски съдове, двата кораба са били морски бомбардировачи. В по-нататъчни епизоди се наблюдава доста по-мрачен тон, за да завърши всичко с откровена трагедия и канибализъм. Освен ужаса от чудовището и арктическия студ, авторите ни поднасят междуличности конфликти, в известна степен е поставена и темата за хомофобията, която е проява на тогавашните нрави.

terror-monster
Телевизионната адаптация се движи максимално близо до оригинала. Сценаристите правят правят известни отклонения и разлики в сюжета, които спомагат за изграждането на по-ясен драматургически конфликт. Не, че конфликт липсва в книгата на Дан Симънс, но в сериала наблюдаваме конфликт на личности, докато романа е по-скоро за борбата на човека с природата.

Мисля, че ще е честно ако кажем, че “Ужас” е може би най-добрия хорър сериал в последно време. Време в което не страдаме от недостиг на такива поредици като Stranger Things, Castle Rock и The Walking Dead. Разликата, поне според мен е в майсторската класа на заснемане, която има в “Ужас”, както и изключително внимателно подготвения сценарий, които правят сериала атмосферично хорър изживяване.

Ревю на Васил Мирчев

Оставете отговор