Ударите на съдбата

Ударите на съдбата


Author: Darth Sparhawk
Date: 06.10.2012

udari.jpg

Ако сте в настроение за малко качествен хорър правилното четиво за вас е сборникът “Ударите на съдбата”, втора книга от българския писател Донко Найденов след “В капана на неизвестното”. “Ударите на съдбата” е издадена от перфектен начин от ИК “Е-книги”, с бяла хартия, хубав шрифт и страхотна корица. Както винаги обаче тези неща биха били безсмислени ако съдържанието на книгата не струва. За щастие обаче историите, разказани от Найденов не разочароват почитателите на тъмния жанр.
Първата от тях е повестта “Изчезналият близнак”. Милионерът и филантроп Рандолф Гайгер почива ден след юбилея си и остава на сина си Том огромно наследство, в което влиза и разкошна стара къща в малкото и красиво градче Прегин. Том отива да види къщата, в която е роден заедно със семейството си, но скоро разбира, че нещо в нея не е наред. Майсторите, които трябва да я ремонтират се отказват от работата, местните хора не искат и да припарят до сградата, а жена, която твърди, че е медиум предупреждава новодошлите да не ходят там. Том обаче е упорит и не вярва в силите на свръхестественото и затова се нанася в имението… толкова по-зле за него. Скоро нощите в къщата стават нетърпими. Зловещо тропане предвещава появата на неразбираема реч, а всичко завършва с диви викове на страдание. Какво се случва или по-скоро какво се е случило в старата къща? Отговорът на този въпрос ще постави психиката на Том на върховно изпитание…
След тази силна и изпълнена с неочаквани обрати история сборникът продължава със “Сборище на ренесансовите сатанисти”, мрачна повест, действието, в която се развива в България. Когато в малкото градче Карстфур идват нови католически свещеници никой не предполага, че животът в него ще престане. Първоначално всичко е наред – новата западна архитектура придава хубав вид на Карстфур, който вече може да се бърка с красиво чешко или словенско градче. Въпреки това службата на свещениците предизвиква повече въпроси и изнервя богобоязливите селяни. Новите духовници не споменават имената на Иисус и Дева Мария, почитат нещо, наречено “Великата сила” вместо Господ и се занимават с ритуали, които са скверни за естествения живот. Когато селяните решават да вземат мерки по въпроса, Карстфур ще бъде ударен от яростта на Ренесансовите Сатанисти в история, която напомня по дух и звучене на някои от най-добрите неща на Х.Ф. Лъвкрафт. Поздравления за Донко, че е уловил духа на Прокълнатия гений – това се удава на малцина автори.
За финал на сборника идва и най-мрачната и кървава история – “Въплъщението на сатаната”. Старият полицай Бенджамин излиза в пенсия и си купува къща сред природата, в която иска на спокойствие да прекара старините си. Когато обаче бива ухапан от животно в гората, Бенджамин започва да претърпява метаморфоза, която ще го засегне както физически, така и психически… Този разказ определено не е за хора със слаби нерви.
Като цяло “Ударите на съдбата” е много силно хорър предложение, а авторът е направил сериозен скок в развитието си спрямо предишната си книга “В капана на неизвестното”. Остава ни с интерес да следим по-нататъшната му кариера.

 

Оставете отговор