Убийство на игрището за голф

Golf

Еркюл Поаро е легендарен детектив, но според някои негови колеги, вече доста стар, чудата реликва от миналото. Той пък смята, че макар методите на криминалистите да са се променили, престъпленията са останали същите и много по-надежден начин да бъдат разрешени е ако използваш сивите си клетчици, а не душиш по земята като куче.

Изглежда славата на Поаро се носи надлъж и шир, тъй като един ден той получава писмо от френски богаташ, в което бива отчаяно молен за помощ. Той се съгласява да провери сигнала и се отправя на пътуване заедно с приятеля си Хейстингс, но за жалост не пристига навреме. Когато се озовава в дома на подателя на писмото, той вече е убит. Без да е ясно от кого. И без да е сигурно, че убиецът ще спре…

Агата Кристи има множество великолепни книги, но тази като че ли ми достави най-голямо удоволствие. Изправен срещу предизвикателствата на модерната епоха, въплътени в по-младия Жиру, Поаро изглежда някак по-човечен, въпреки смазващото си интелектуално превъзходство. Кристи изгражда и изключително богата палитра интригуващи образи, а сюжетът е изпълнен с обрати и драми до последните страници. Но за разлика от “Десет малги негърчета” и “Убийството в Ориент Експрес”, тук някак си финалът не нагарча, а носи оптимизъм, дори бих казал доброта.

Заключението ми е ясно – страхотна книга от страхотна писателка. Ако сте фенове на кримито, вероятно вече сте я чели. Ако сте се затворили в рамките на фантастиката, отворете прозореца. Заслужава си.

Оставете отговор