Труден за убиване

Hard to Kill

“Труден за убиване” е американски екшън от 1990-та година, който дебютира на първо място в бокс-офиса на Щатите. Аз го гледах за пръв път на касетка от “Мулти Видео Център”, като с това станах фен на актьора Стивън Сегал. Вчера реших да си го гледам отново за именния ден и сега пиша ревю 🙂

“Труден за убиване” разказва историята на Мейсън Сторм, кораво ченге, което навлиза в дълбоки води, когато заснема скандална сцена с депутат, поръчал свой политически противник на мафиоти. За нещастие Сторм не успява да стори това незабелязан и макар да успява да се измъкне от непосредствена опасност, корумпираните полицаи в службата подслушват негово обаждане и му подготвят капан. Малко след като Сторм се прибира вкъщи при жена си и сина си, в дома му нахлуват брутални убийци, които ги разстрелват. Това трябва да е краят, но се оказва, че организмът на ченгето е необикновено силен и той изпада в кома. Седем години по-късно, противно на очакванията на лекарите, полицаят се събужда. Неговият враг вече е сенатор, а има амбиции и за Белия дом. Неговите убийци са все така бдителни и отново тръгват по петите на Сторм, който обаче, с помощта на една красива сестра, се изправя на крака, за да отмъсти…

HardToKill_2

Хората, които следят сайта сигурно са забелязали, че аз съм фен на Стивън Сегал, който до ден днешен изпълнява роли в брутални екшъни. Този филм обаче е от златните му години, когато още бе строен като леопард и участваше в по-високобюджетни продукции, доста семпли и изчистени като сюжет, но затова пък идеални за една вечер с чаша бира в ръка. “Труден за убиване” е личният ми любимец от филмите му, напрегнат, интересен, в отделни моменти нелеп наистина, но въпреки това страхотен екшън филм, в който завършени гадове правят грешката да се изправят срещу хищник, по-безпощаден и от тях. Сцените, в които излезлият от кома Сегал се измъква от болницата на легло може да са недостоверни, но за сметка на това остават в съзнанието, а кулминацията с битката около масата с билярд е класическа за този тип кино. Освен добрата игра на самия Сегал, който през 90-те се стараеше много, за отбелязване е играта на Кели Ле Брок, който е много хубава и чудесно влиза в обичаното клише за красива медицинска сестра, както и Чарлз Босуъл, който е най-гадният от асасините. Ако искате да се върнете във времената на 90-те, “Труден за убиване” е идеалният филм, с който може да го направите.

Оставете отговор