Трима другари

three comrades

И така, настъпва онзи момент от годината, когато отклонявам внимание от традиционните за сайта фентъзи, фантастика и хорър и насочвам погледа си към книга извън жанра, привлякла вниманието ми само с майсторството, с което е написана. В този случай говорим за “Трима другари” на Ерих Мария Ремарк, легендарен немски писател. Прочетох романа по препоръка на баща ми и макар историята да е много тъжна, не съжалявам, че го направих.

“Трима другари” разказва историята на Роби, млад мъж, оцелял след ужасите на Първата Световна Война, нещо, вдъхновено от реалните преживявания на автора. В неговата Германия цари бедност, политическият климат се влошава, хората нямат работа, а самият той се занимава, заедно с двама свой приятели от Войната, с поддържането на автомобилна работилница. Всичко, което изкарват отива в това да хапнат и пийнат вечер в някоя симпатична кръчма, а голямата им гордост е Карл – неугледен на вид автомобил, който обаче развива впечатляващите за ония времена 200 километра в час и се бори за победи в автомобилни състезания. Това монотонно съществувание на Роби обаче се променя, когато среща Пат, красиво, загадъчно момиче, в което той постепенно се влюбва. Може ли обаче един беден мъж да задържи до себе си такава хубава жена и какво ще стане с тях и приятелите им в Германия, страната, над която постепенно се спуска сянката на радикална политическа идеология?

Помня, че бях опитал да чета “Трима другари” на Ремарк като малък, понеже се интересувах от автомобилните състезания в тая епоха. Тогава книгата не ме грабна и я пренебрегнах за сметка на “Борба за метри и секунди” от Манфред фон Браухич, но сега ме удари право в сърцето – дали защото съм горе-долу на една възраст с героя или защото имам достатъчно читателски опит да оценя автора, не зная. Силата на книгата обаче не е толкова в сюжета или дори в героите, макар те да са очарователни, колкото в описанията и прекрасните философски прозрения, поднесени ненатрапчиво под формата на естествено звучащи диалози. “Трима другари”, обаче, трябва да имате предвид, е разтърсваща и много тъжна. Тя е писана във времена, когато литературата не до такава степен е била подчинена на комерсиализма, в епоха, когато над целия свят се е спускал мрак и финалът й е безмилостно истински, макар и не в посоката, в която може би днешният читател би очаквал предвид историческия контекст. Признавам си, че бях много разстроен, когато я прочетох и не бих могъл веднага да се върна към другите произведения на автора – но съм и сигурен, че рано или късно ще го направя. Във всеки случай се радвам, задето споделих емоцията от любимата книга на баща ми и се надявам с това ревю да съм предал поне малко от нея и на вас 🙂

Тагове:  

Оставете отговор