То

it__2017____poster___1_by_camw1n-daa4tl6

Един от най-дългоочакваните филми тази година бе “То”, заснет по едноименния роман на Стивън Кинг. Гледах го веднага щом излезе на голям екран и няколко месеца след това отново, след като вече бях прочел книгата, вкъщи. Второто гледане тотално промени впечатленията ми, които в началото бяха смесени, но в крайна сметка станаха възторжени. Затова и ревюто, което четете е във версия, силно променена от тази, която пуснах през септември. Да кажем, преди всичко обаче, за какво става дума…

Дери е малко американско градче със зловеща статистика – броят на безследно изчезнали в него надхвърля в процентен план средната цифра за страната цели шест пъти. И това е за възрастните. Ситуацията с децата е в пъти по-лоша. Сред тези деца е и малкият Джорджи, който всъщност е изяден от загадъчно същество, явило му се като клоун в канавката. Година по-късно, неговият брат Бил още не може да се съвземе от шока. По време на лятната ваканция, заедно с група хлапета, всяко от които е аутсайдер и загубеняк в средата си, той започва да търси истината зад изгубените деца… като с това обаче привлича вниманието на злокобната свръхестествена сила, известна просто като То.

2017 it

Преди да продължа с ревюто си, трябва да кажа, че филмът не е съвсем точна адаптация на романа, но определено улавя духа му. Това безспорно ще зарадва феновете на Стивън Кинг, които не останаха доволни от “Тъмната кула”, който макар и много забавен, звучеше повече като детско фентъзи, отколкото като филм по роман от Краля на ужаса. С “То” подобни проблеми няма.

Когато гледах “То” за пръв път, с много смътни спомени от началото на книгата, което бях чел като малък, филмът ми се стори на места хаотичен и като цяло доста дълъг. Още тогава забелязах обаче някои от предимствата му. Атмосферата от 80-те години на миналия век е пресъздадена с много обич и ще трогне почитателите на този златен период от американската история. Децата актьори играят великолепно – Джедън Либърнър и София Лилис в ролите на Бил и Бевърли според мен са най-добри, но реално всички са трогателни. Най-силни обаче са посланията на историята, която хваща едновременно неловкото чувство на съзряването, красотата на детското приятелство и борбата със собствените страхове. Филмът засяга и важни теми от книгата, които не са избегнати – тормозът в училищата, посегателството над деца. Що се отнася до чисто хорър моментите, те са направени безупречно. Съществото, изиграно от Бил Скарсгард е гадно и брутално и виждаме това на голям екран – сцената в началото на филма с Джорджи е наистина кошмарна.

Разбира се, не може да не се направи сравнение със стария филм от 1990-та, макар в този ние да виждаме само първата част от битката с То. Без да критикувам предишната адаптация ще кажа, че тази е по-пипната. Причината за това е проста – тя показва на зрителя това, което има да съобщи, а не просто му го казва, както прави телевизионната продукция, вероятно заради ограниченията на формата си. Именно заради това, а не толкова заради ефектите, новото “То” е и по-страшно, а Бил Скарсгард надминава постигнатото от колегата му Тим Къри едно време.

В заключение, “То” е адаптацията, която феновете на Стивън Кинг искаха и амбициозен епос, обречен да остане в историята на жанра. Трябваше ми да го гледам два пъти, за да го оценя по достойнство, но сега съм убеден, че това е филм, който ще влезне в пантеона на хоръра редом до заглавия като “Заклинателят”, “Кошмари на улица Елм” и “Нещото” на Джон Карпентър. Поздравления за режисьора Анди Мушети и екипа му, а на нас остава да чакаме втората част!

Тагове:  

Оставете отговор