То

it__2017____poster___1_by_camw1n-daa4tl6

Един от най-дългоочакваните филми тази година, “То”, заснет по едноименния роман на Стивън Кинг, най-после пристигна по кината по света и у нас, а макар да не съм от големите фенове на книгата, все пак реших да го гледам още в първия ден от премиерата му.

Дери е малко американско градче със зловеща статистика – броят на безследно изчезнали в него надхвърля в процентен план средната цифра за страната цели шест пъти. И това е за възрастните. Ситуацията с децата е в пъти по-лоша. Сред тези деца е и малкият Джорджи, който всъщност е изяден от загадъчно същество, явило му се като клоун в канавката. Година по-късно, неговият брат Бил още не може да се съвземе от шока. По време на лятната ваканция, заедно с група хлапета, всяко от които е аутсайдер и загубеняк в средата си, той започва да търси истината зад изгубените деца… като с това обаче привлича вниманието на злокобната свръхестествена сила, известна просто като То.

2017 it

Преди да продължа с ревюто си, трябва да кажа, че навремето аз не успях да дочета цялата книга, която е около 1000 страници, но филмът ми се струва вярна адаптация на тази част от събитията, за която разказва, а именно детството на главните герои. Това безспорно ще зарадва феновете на Стивън Кинг, които не останаха доволни от “Тъмната кула” точно заради драстичните разлики с литературния първообраз, независимо, че онзи филм беше негово продължение, а не адаптация. С “То” няма да имат подобни проблеми. Аз обаче имах същите проблеми, които навремето не ми позволиха да завърша книгата.

Държа дебело да подчертая, че с това не искам да кажа, че “То” е слаб филм. Напротив, той има много предимства. Пресъздадената с обич атмосфера от 80-те години на миналия век. Майсторската игра на децата актьори – Джедън Либърнър и София Лилис в ролите на Бил и Бевърли според мен са най-добри, но реално всички са трогателни. Посланията на историята, която хваща едновременно неловкото чувство на съзряването, красотата на детското приятелство и борбата със собствените страхове. Проблемите, за които говори – тормозът в училищата, посегателството над деца. Чисто хорър елементите, съществото е гадно и брутално, като това не е спестено на зрителя.

Цялото нещо обаче ми дойде в много. Упрекът ми тук не е толкова съм сценаристите, колкото към самата история на Кинг, от която пати и филма. Авторът се опитва да обхване страшно много теми в една книга и резултатът от това е доста хаотичен. Сценаристите не са смеели да режат, за да не се излее върху тях Божия гняв на книжните фенове, но заради това времетраенето на филма е 2ч и 15 минути, което е страшно много за ужас. Дори “Заклинателят” на Уилям Фридкин е по-кратък, а “То” не е на чак такова високо ниво. Когато трябваше да съм наплашен след ударното начало, филмът забави темпо и започна пространно да разказва битието на протагонистите, а когато вече ужасът започна, аз бях уморен и ми доскуча. Помня, че по-рано тази година прочетох интервю, в което Кристофър Нолан обясни краткото времетраене на новия си филм “Дюнкерк” с това, че той иска да държи зрителите си в максимално напрежение, а това не е възможно за повече от час и половина чисто психологически. Тук разбрах думите му, защото макар да се трогнах от пътя на Бил и аверчетата му, накрая просто исках филмът да свърши и най-после да убият проклетото същество.

В заключение, “То” е адаптацията, която феновете на Стивън Кинг искаха и амбициозен епос, обречен да остане в историята на жанра, но лично за мен не бе нито толкова забавен колкото “Тъмната кула”, нито толкова плашещ колкото “Анабел: Сътворение” (правя сравнението, защото и те излязоха тази година), а е прекалено по-дълъг и от двата, за да ми стане любим.

Послепис: Ден след като впечатленията ми улегнаха, ми се струва, че на моменти съм бил прекалено строг в ревюто си към филма, макар да не мога да намеря грешка в разсъжденията си. Това е наистина впечатляващ хорър и макар понякога да се спъва в устрема си, заслужава похвала за дързостта.

Тагове:  

Оставете отговор