ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ПИШЕШ

от Кънчо Кожухаров

khancho kozhuharov

Драги приятели, приемете моите поздрави и – ако сте в настроение – едно кратко разсъждение за това, с което се занимаваме.

Кога една книга е успешна?

На този въпрос аз имам два отговора – като читател и като писател.

Като читател аз съм щастлив, когато някоя книга ме е накарала да съжалявам, че съм затворил и последната страница, когато съм разпознал нещо от себе си у някой от героите, когато съм видял в него качества, които сам бих желал да притежавам. С други думи, първото условие за качествена и успешна литература е създаването на живи и убедителни герои.

Като писател се радвам, когато успея да сплета въображението с действителността така, че хората да се чудят кое в книгата наистина се е случило и кое – не. Наскоро след излизането на „Факторът на добротата“ ме спря моят съсед Емил Илчев, който по това време работеше като таксиметров шофьор. (Дай, Боже, по един такъв съсед на всеки жив писател!) Предишния ден взел книгата на работа, за да чете, докато чака клиенти. Началото на разказа му беше много ласкателно:

– Заради вас вчера не изкарах нищо. Щом закарах първия клиент, паркирах на една странична уличка и изключих апарата, за да не ме безпокоят. Като свърших книгата, направо се прибрах – не ми се щеше някой да ми развали удоволствието с тъпи приказки.

– Съжалявам – усмихнах се, – но не я писах с намерение да ви проваля деня.

– Не, не ви обвинявам. Не ви спрях за това. Исках само да попитам дали в книгата сте описали жена си.

– Да, тя е прототипът на главната героиня.

– Вижте, аз познавам Ангелина. От трийсет години живеем в един блок. Но си рекох: „Ами ако наистина е така? Ако наистина Ангелина е дошла от бъдещето?“

И ме погледна изпитателно.

Подобна реакция не бях очаквал. Помислих се, че ще е грехота да разваля илюзията му, колкото и да е крехка, и вместо да отговоря на скрития въпрос, признах:

– Много съм ви признателен, че ми го казвате.

Друг повод за радост е някой читател да стигне до заложена в образа на мой герой неафиширана, но важна за мен идея. За да използвам като пример отново „Факторът на добротата“, ще отбележа, че там това е идеята за твореца, който е характеризиран като „извънсистемен играч“, защото не позволява на никого и нищо да ограничава свободата му. Бях истински щастлив, когато моят приятел Нейчо Тодоров, психиатър и айкидист, видя в Герман, главния герой от „Факторът…“, най-свободния литературен персонаж, когото е срещал. Предполагам обаче, че за това е необходимо известно сходство в характерите и нагласите на автора и неговия читател.

Може би най-важното мерило за успеха е въздействието на книгата върху читателя и върху самия автор.

Литературата е първата и единствена по рода си виртуална реалност. Всички останали могат да въздействат пряко на сетивата, докато тя задължително изисква намесата на разума – та ако ще и само за да успее читателят да прочете и претвори в живи образи и мисли тридесетте букви в азбуката.

Зрителните изкуства без проблем потапят човека в една виртуална реалност, което на практика означава, че те могат да го манипулират далеч по-лесно. Киното позволява далеч по-лесно да се идентифицираме с героите, а киберпространството ни позволява да възприемем без особени задръжки дори напълно илюзорен свят.

Това затруднява задачата на литературата, защото за да заинтригува разума, книгата трябва да мине през сърцето. Писането е като тъкане на стан – на всяка страница трябва многократно да прекараш кросното на разума между носещите нишки на емоциите, за да получиш здраво платно. И тук идва трудното – изображението на това платно да бъде хем достоверно и убедително, хем да изкушава читателя да го донагоди към себе си и своите преживявания, за да открие с изненада някоя непозната или неосъзнавана досега истина.

Доброто писане е неотличимо от магията. В най-добрия случай то се възползва от всички литературни похвати и социални механизми, например механизма на социалното очакване, за да обогати читателя с прозрения, да го направи по-добър, по-смел, по-деен. Но ако написаното може да промени читателя, как се променя авторът, докато създава нова книга? Дали професията на писателя не е твърде рискова?

Няма да забравя колко предпазливо напредвах с писането на „Последният лов на Кана“. Исках да създам достойни за уважение герои, а това е може би една от най-трудните задачи, които писателят може да си постави. Ден след ден се стараех да изваждам най-доброто от себе си, така че да го вградя в образите на двамата разказвачи – самия Кан и неговия втори син Барсех.

Седмица-две след като завърших романа, отидохме на екскурзия и направихме доста снимки. Стори ми се, че нещо в изражението ми се е променило и аз извадих старите албуми. Не се бях излъгал. Мъжът на новите снимки не беше като онзи аз отпреди две години. Започнах да следя как говоря и как разсъждавам и разбрах, че се е случило някакво чудо. Бях вложил най-доброто от себе си в главните герои и сега неволно се равнявах по тях. Подобно на барон Мюнхаузен се бях извадил сам за косите от блатото на всекидневието.

В художествената литература има и друг прочут символ, който обаче е отрицателно натоварен. Интригата в трилогията на Джон Р. Р. Толкин се върти около един наглед не особено значителен факт, който обаче поражда лавина от събития. За да лиши магьосниците, елфите, джуджетата и хората от техните вълшебни пръстени, Саурон се изкачва на планината Дуум (Съдбовната планина) и изковава онзи Единствен пръстен, в който влага цялото си могъщество и своята зла воля. А сетне този концентрат на властта му помага да осъществи мечтата си за господство над света.

Ако писателят не внимава какви сюжети влага в книгите си и към какви прозрения подтиква своите читатели, той лесно може да свърши като Саурон – не толкова могъщ като него, ала също тъй злонамерен. Не тръгвай, писателю, към лошото и бездната в човека, защото тя също ще тръгне към теб, за да те погълне.

Ти си това, което пишеш!

Кънчо Кожухаров е писател, преводач, журналист и сценарист на незабравимите комикси по “Властелинът на пръстените” на списание “Дъга”. За “Цитаделата” е чест да получим привествие от него. Благодарим!

2 коментара за ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ПИШЕШ

Оставете отговор