Стихо с Бирка

stiho s birka

Дойде време и за втория том от сръбнатите съчинения на Димитър Цолов, весели стихосБирки, посветени на приятните усещания от алкохола и недотам приятните от махмурлука. Миналата година ревюирахме първата част, “Пияният Бард“, с аргумента, че при хубавото пиене вечер винаги е фентъзи, а на сутринта – хорър. Сега по същата причина ви представям и втората книжка.

“Стихо с Бирка” е разделена на три части, като първата е “Цок Гъл Билирика”. Тук стихотворенията са посветени на най-великото изобретение на древните египтяни – бирата, както е споменато и в едно от стихчетата:
Още в древни времена край Нил,
геният човешки щом открил
пивото, светът се променил
вече доста по-приятен бил.
Стихотворенията тук са до едно много вкусни и предават по забавен начин прекрасния вкус на бирата, който почти цялото човечество обожава. Покриват се и четирите годишни времена от зимата до лятото, когато бирата е най-верен другар и на морето. В колекция “Бироморие” четем:
Вълните се разбиват с пяна,
а аз ги гледам възхитен –
да бяха бира “Ариана”
щях да се давя всеки ден…
Като ценен мога да определя и съвета за това как да пазим диета /Боже, заради тази книжка и аз прописах в рими/:
Вместо с банички и разни
други тесторляци мазни
хубаво е да се стартира
всяка ваша сутрин с бира.
Не е забравена и политическата коректност, често пъти пренебрегвана от нашите автори. В едно от стихчетата Димитър Цолов се определя като “биросексуален”, идентичност, която вероятно покрива 99.9% от населението по света и у нас.

Втората част, “Цок-Гъл Съботно” е посветена на най-хубавият ден от седмицата, който всъщност не  е толкова приятен, ако петък вечер си прекалил. За щастие срещу махмурлука, този враг на всеки български писател, у нашите земи е измислен цяр:
поръчай си шкембе чорбица вряла
и бирица една от студ умряла (…)
Системата един вид рестартираш
и после може пак да консумираш.

За десерт са оставени “Цок Гъл Епивограми”, които ще обобщя с друг цитат от автора:
НЕ СЪМ ФЕН НА КОЛА!
НЕ СЪМ ФЕН НА ФАНТА!
“Отивам за бира” е моята мантра.
Тук трябва да призная моя грях пред автора и другите колеги от клуб “Лазарус”, че за съжаление понякога предавам бирата и се отдавам на пагубната си страст към колата и лимонадата, което провокира нашия колега Делиян Маринов да ме попита събота:
– Сашо, бира ли пиеш или това е някаква жълта кола?

Но това не ми попречи да се насладя на “Стихо с Бирка”-та. Книжката е великолепна, а ей такава стихотворения мога да чета точно както се пият възпятите бири – без мярка. Поздравления за автора, от който може да си поръчате и самата книжка. Приятно четене и наздраве!

Оставете отговор