Срещата на класическото фентъзи

kollaj classic

След лятна ваканция от около месец, фентъзи клуб “Цитаделата” се събра за нова сбирка на 16-ти септември, без да подозираме, че летните жеги не само, че няма да си отидат, ами и ще връхлетят отново със страшна сила. Поради това нямахме толкова много гости, на колкото сме свикнали обичайно, но това не ни попречи да си прекараме добре в разговор за любимия ни жанр и по-скоро за онези произведения от направлението на класическото епично фентъзи. За тези, които не са се ориентирали от колажа, пояснявам, че иде реч за книгите, вдъхновени от творчеството на Джон Р.Р. Толкин, макар да стана на въпрос, че жанрът е имал и по-ранни творци като Лорд Дънсани и Робърт Хауърд. Ейдриън Уейн, нашият домакин от Книжен Център “Славейков” каза, че за него Толкин и Хауърд са почти на едно ниво, като единият е баща на епичното, а другият на героичното фентъзи.

belgariad artНие се спряхме основно на епиките, като след кратък поглед към популярността на “Властелинът на пръстените” продължихме с творчеството на Тери Брукс и поредицата за “Шанара”, която е най-близка до Толкиновия епос (освен “Желязната кула” на Денис Маккирнан, която обаче не е издавана у нас). После обърнахме по-сериозно внимание на творчеството на големия Дейвид Едингс, който заедно със съпругата си Лий създава епичната сага “Белгариад”. Това е история за богове, магьосници и пророчества, може би наистина взаимстваща структурата на “Властелинът на пръстените”, но излизаща от Толкиновия легендариум с елфи и джуджета и вместо това населваща света си с чудновати народи, базирани на истинската история на човечеството. Преди десетина години, когато клубът още бе сравнително млад, Едингс бе любимият автор в “Цитаделата”, но дошлите на гости вчера сигурно са впечатлението, че това не се е променило особено. Разбира се, нямаше как да не се спрем и на успешните ролеви игри “Подземия и дракони”, вдъхновили класически серии като “Хроники на драконовото копие” от Маргарет Вайс & Трейси Хикман и “Долината на мразовития вятър” от Р.А. Салваторе.

Основната част от нашето представяне падна върху фентъзитата от 80-те години, но след това маркирахме и трите големи епики на 90-те, “Колелото на времето” от Робърт Джордан, “Мечът на истината” на Тери Гудкайнд и “Песен за огън и лед” от Джордж Р.Р. Мартин, които отдалечиха жанра от класическите мотиви, макар първите две серии да взаимстват елементи от тях. Макар носталгията да е жива сред мнозина от нас, стигнахме до извода, че едни златни години няма как да се консервират и развитието на жанра е следвало логическата си последователност.

Tyrion & Teclis

Накрая на срещата потърсихме примери за по-скорошни традиционни произведения, като стигнахме до извода, че най-популярното със сигурност е “Ерагон” на Кристофър Паолини, но най-качествени са епосите за елфите от Warhammer, като трилогията на Уилям Кинг, започваща с класиката “Blood of Aenarion” и сагата за Малекит на Гав Торп. В тях видяхме и надежда за съхранение на традиционното епично фентъзи – може би далеч от комерсиалната популярност на това направление през 80-те, но в своя ниша, която има верните си читатели. Нашият домакин Ейдриън Уейн правилно отбеляза, че такава ниша може да са книгите-игри, като поредицата “Битки Безброй” /”Fighting Fantasy”/, която се върна към нов живот с хитовете на Джонатан Грийн, майстор, според мнозина надминаващ познатите ни Йън Ливингстън и Стийв Джаксън.

Наистина, днес класическото фентъзи може би е изместено от съвременните тийн поредици като “Хари Потър” и “Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, за които по-рано тази седмица също имаше успешни събития, но то си има своите заклети последователи и винаги ще има място в сърцата на истинските фенове на жанра. Сред тях сме и членуващите във фентъзи клуб “Цитаделата”, които ще се съберем отново след месец, за премиерата на “Черната корона”, втората книга от “Сказания за Ледената планина” – моят опит за класически фентъзи епос.

Александър Драганов

citadelata triple logo

Оставете отговор