Спайдър-мен: Далече от дома

spiderman-far-from-home-poster

Най-добрият игрален филм за Спайдър-мен. Най-добрият филм по комикси на “Марвел”. Най-добрият филм от началото на годината. Идеалният филм за лятната ваканция. “Спайдър-мен: Далече от дома” за мен е всичко това, до известна степен защото се бях надъхал за него, но и по обективни причини. Ако трябва да говоря като критик, а не като фенбой, това е най-остроумната заигравка на “Марвел” с феновете от “Железния човек 3” насам, но тук това не идва за сметка на комиксовия оригинал, а напротив.

След като лудия титан Танос е победен заради саможертвата на Железния човек, Спайдър-мен се връща към живот, но няма желание за нови подвизи. Питър Паркър чувства, че има нужда от почивка и планира лятото си около европейската ваканция, организирана от училището му, където смята да разкрие чувствата си пред красивата М Джей. Но съдбата има други планове за него. Въпреки опитите на Питър да се изплъзне, Ник Фюри го намира по средата на екскурзията му с ужасна новина – планетата отново е нападната от свръхестествена заплаха, злите Елементали, които притежават силите на природните стихии. Фюри е бил предупреден за това от магьосника Мистерио, чиито роден свят вече е бил унищожен от чудовищата. Двамата имат нужда Спайди да им помогне срещу смъртоносните същества и макар момчето в началото да се дърпа, скоро намира нов приятел в лицето на пътешественика между световете. Така Питър започва да се чуди – наистина ли той е достойният наследник на Тони Старк, както вярва агентът Хепи, познавал Железния човек или пък е редно да отстъпи тази роля на бързо превърналия се във всеобщ любимец Мистерио?

spidey far from home

Може би най-запомнящият се девиз на Спайдър-мен е че с голямата сила идва и голяма отговорност, като този филм успява да разгледа темата в дълбочина, без да го цитира директно или да е натрапчив с това, както бяха мелодраматичните епизоди с Андрю Гарфилд и Тоби Магуайър в миналото. Тук е мястото да подчертаем колко добре се справя с ролята на Човека паяк Том Холанд, който хваща блестящо всички аспекти от образа си – младостта, несигурността, първата любов, героизма, припламналия след обрата на историята гняв, хумора. Младият англичанин е феноменален в изпълнението си и не отстъпва по нищо нито на по-опитните си колеги, като чудесно справилия се със загадъчната си роля Джейк Гиленхол (Мистерио), нито на връстниците си като сладката и харизматична Зендая (М Джей). Филмът също така е и умело построен, като започва в стила на чаровна ученическа комедия, подсладена от щипка романс, преминава през изграждането на традиционен фентъзи сюжет и после издърпва килимчето под краката на зрителя така, както изненадва и самия Спайдър-мен, изправяйки го срещу лукав и на моменти почти вездесъщ противник. Кулминацията на филма е много по-добра от всички предишни битки на Паяка, но въпреки епичните моменти, нито за миг не изпуска свежия тон, за да изпадне в тежък патос. Напротив, “Спайдър-мен: Далече от дома” държи зрителя в настроение от самото начало и така до зрелищните сцени след финалните надписи, които обещават още и още приключения. Сега засега обаче получихме перфектния филм за това лято. Ходете и го гледайте!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Един коментар за Спайдър-мен: Далече от дома

  • Цитаделата  :

    […] Припомнете си ревюто ни на хита “Спайдър-мен: Далече от дома” ТУК! […]

Оставете отговор