Смъртоносни машини

mortal-engines-poster-20180606

“Смъртоносни Машини“ беше един от двата филма,които планирах да отида да гледам на кино тази година (другият беше „Огненият Пръстен: Революция“, но знаете как свърши това). За жалост впечатленията ми от адаптацията на малко известната, но гениална приключенска книга на Филип Рийв беше горе-долу на същото ниско ниво като новия „Огнен Пръстен“. С огромно нетърпение и ентусиазъм чаках буквално цяла година, за да видя филм, който се оказа комбинация от зле адаптиран материал от книгата, скучен визуален дизайн и характерните за съвременния Холивуд тънко завоалирани политически съобщения, съчетани с посредствена актьорска игра. В това ревю по най-цивилизования начин възможен ще се опитам да обясня как точно този филм ме разочарова, като мина през гореспоменатите недостатъци един по един.

Първо обаче мисля, че ще е добре да изясня основната рамка на сюжета, която не се различава много от тази на книгата (поне на повърхността)- в неопределеното далечно бъдеще след унищожителна война водена с неописуеми оръжия, които променят самата география на планетата, човечеството използва напредналата си технология, за да превърне градовете си в различни по размер движещи се крепости.  Те започват безкрайни хищнически отношения едни със други. Филмът се фокусира върху движещият се град, който е еволюирал от някогашния Лондон и носи същото име. След успешното настигане и „поглъщане“ на много по-малък град главният ни герой – Том Натсуърти,ч ирак в Гилдията на Историците (една от няколкото Гилдии, които са организации, отговарящи за различни аспекти от поддръжката на движещият се град)  бива изпратен, за да категоризира и приеме ценните артефакти намерени в новата „плячка“ на Лондон. Там той става свидетел на покушение срещу Главният Историк Тадеуш Валънтайн – неговият идол. Намесвайки се,  Том догонва извършителката (след зрелищно преследване през „хванатият“ по-малък град, който е в процес на насилствено разглобяване) -мистериозно и диво изглеждащо момиче, наричащо себе си Хестър Шоу и настояващо, че Валънтайн е убил майка й. Вместо да се остави да я заловят след проваленият си опит за убийство, тя скача в близка отходна шахта. Скоро след това Валънтайн успява да настигне и двамата също, като показва, че е уж загрижен за Том (как човек успява да навигира през разпадаща се сграда,докато кърви от дълбока прободна рана,няма никога да разбера), но след няколко въпроса относно  това какво е чул Том от момичето, бута и него в същата шахта. Намерили се заедно в калната пустош, наричана Ловните Полета, Том и Хестър трябва да загърбят разликите си,з а да оцелеят, но скоро откриват,че са замесени в сложен план,който може да промени баланса в света,както го познават…

mortal-engines-img00-20180606

Обяснен по този начин сюжетът на филма не звучи различен от този на книгата, но изглежда, че продукцентският състав на „Смъртоносни Машини“ е прочел единствено резюме на книгата, тъй като филмт не просто изменя някои малки неща, за да направи наистина доста пълната с жестокост и понякога шокираща книга адекватна за екранизация, ами напълно променя самата атмосфера на света, в който се развива действието. В книгата древните оръжия, с които Шейсетминутната Война е водена едва биват разбирани от най-добрите учени в света, истинският им начин на действие е мистерия и разбирането стига само дотам, че да бъдат задействани отново. Във филма, начинът на действие на тези оръжия не само е ясен, ами и низш чирак като Том Натсъурти може да го разбере (и разбира се заклейми,защото манталитета на човек 2000 години в бъдещето е същият като нашият сега). В книгата управляващите на Лондон действат като едно, за да постигнат целите си. Във филма,те се предават помежду си в първия удобен момент (защото явно може да се направи паралел между съвременните тоталитарни режими и напълно различна форма на управление 2000 години напред във бъдещето). В книгата главните герои са прекалено млади, за да разберат политическите цели на възрастните и защо точно те биха могли да доведат до лошо или добро. Във филма, те веднага разбират, че са такива и се хвърлят самоотвержено да ги спрат. Мога да продължа още дълго,но не искам да бъда обвинен, че пускам прекалено много спойлери.

Графично филма е малко по-малко разочарование, отколкото е адаптационно, но не много. Въпреки високото качество на самите ефекти, графичният дизайн е покъртителен и напълно прецаква идеята за „неразбрана,но използвана технология‘‘, характерна за книгата,вместо това давайки ни забравящи се и скучни, но поне лъскави машинарии. Тук поне обаче мога да споделя единственото нещо (или две неща),които ми харесаха във филма – дизайнът на въздушните кораби „Джени Ханивър“ и „Асансьора от 13-тият Етаж“, които изглеждаха по абсолютно същия начин, по който си ги представях, когато четох книгата и като цяло бяха може би единствените цветни неща във филма (защото той разбира се, че страдаше от характерният за Холивуд слой прах и мърсотия, убиваща цветовете на всичко).

За актьорската игра ще говоря, заедно със впечатленията ми от начина, по който различните герои бяха представени. А и двете бяха изключително разочароващи. Човек трудно може да различи Том от множеството други главни герои на приключенски филми  в последните няколко години.  И това може да се каже за всеки един от персонажите. Където в книгата те са лесно разпознаваеми, запомнящи се и характерни, те тук се сливат в безформена маса, за която няма смисъл да се говори. Актьорската игра отразява това, че всичко изглежда добре отиграно, подготвено и бездушно.

В заключение – този филм е един от най-слабите хитове, излезли през тази богата на слаби хитове година и не съдържа нищо, което да привлече зрители, особено при съществуването на книга,която изследва основната идея на филма (която иначе бих посочил като добро качество) много по-добре. Независимо дали сте чели книгата или не, дали планирате да я прочетете или смятате да си я спестите, не си хабете времето и парите с този филм както направих аз (че платих и за 4DX, като последният наивник).

Ужасно.

Ревю на Стефан Куюмджиев

Оставете отговор