Скритият оракул /Изпитанията на Аполон #1/

trials of apollo

Две години след края на поредицата „Героите на Олимп“, Рик Риърдън се завръща към света на Пърси Джаксън със „Скритият оракул“, първата книга от новата му митологична поредица „Изпитанията на Аполон“. За англоговорящите празникът започва още днес, на 3-ти май 2016-та, докато българските читатели ще трябва да изчакат до 14-ти. Като преводач обаче аз имах шанса да изчета книгата няколко месеца предварително и затова ще се опитам да разпаля апетита ви.
Аполон е най-прекрасният, най-умен и най-храбър измежду боговете. Поне ако питате него самия. За нещастие, Зевс му е много, ама много сърдит заради последната война между лагерите на гръцки и римски герои. Той смята, че Аполон много е навредил с това, задето се е подвел по приказките на Октавиан, че ще го направи най-почитан бог. И затова решава да го накаже по любимия си начин – като го направи смъртен. За разлика от предишните случаи в древни времена обаче, този път Аполон е направен съвсем, ама съвсем обикновен. Няма я божествената сила, няма я невероятната красота – превърнат е в пъпчив тийнейджър с ужасното име Лестър Пападопулос. Запазени са уменията му да твори стихове, но странното е, че малцина се радват за това. За станат нещата още по-обидни, Аполон е принуден да служи на Мек Макафри – героиня, която има големи сили, но си остава малко, лазещо по нервите му момиченце. Тя обаче е малкият проблем на Аполон. Някой знае за пристигането му и е подготвил комитет по посрещането. Всевъзможни чудовища се готвят да му видят сметката. А Лагерът на Нечистокръвните, който толкова често е спасявал света е в криза. Змеят Питон е овладял Оракула от Делфи и вече няма пророчества. Героите изчезват един по един. А ако Аполон не успее да разбере какво става, ще бъде обречен да остане завинаги човек – или поне до смъртта си…
Преди да пристъпя към ревюто, трябва да кажа, че предишната книга на автора, „Мечът на лятото“, леко ме разочарова. Да, приключенията бяха забавни, а работата по преданията на викингите впечатляваща, но… твърде много мрънкаха и врънкаха героите, прекалено се наблягаше на това колко несправедлив е бил света към тях, а някои легенди бяха объркани, което не очаквах от експерт като Риърдън. Но може би вие ще се съгласите с мен, че „Хрониките на Кейн“ също не бяха на нивото на „Пърси Джаксън“ и силата на автора е в преразказа на гръцките и римски митове. Така изглежда и след „Скритият оракул“, тъй като с него Риърдън се връща в познатата си форма на най-добър автор в тийн фентъзито днес.
Книгата се чете гладко, леко, забавно, обемът е идея по-малък, което е плюс, сюжетът е завързан много майсторски, а разказвачът… ах, разказвачът! Аполон предлага най-добрата перспектива за историята от тази в оригиналната поредица за Пърси Джаксън насам. Да, той също си е мрънкало, но в случая авторът осъзнава това и го предава с много, много хумор. С глас ще се смеете на ситуациите, в които някога великият бог изпада, ще се радвате на появата на герои като Пърси Джаксън, Нико ди Анджело и още един пич, чието завръщане съм убеден, че сте чакали с трепет и нетърпение. Новите персонажи също са интересни, особено Мег Макафри, която е доста по-сложна като образ, отколкото се вижда на пръв поглед. Специално искам да обърна внимание и на злодея в историята, тъй като той е отлично попадение на автора. Досега в книгите на Риърдън винаги се събуждаше хтонично зло от времената преди боговете, някакво първично чудовище, което събужда други по-малки чудовища. Този път героят пак е древно зло, но е много по-близък до нас, много по-страшен, много по-истински и това, което не му достига като груба сила се наваксва с изключително коварство и болен, лукав ум. Няма, естествено, да ви кажа, кой е той, само ще спомена прякора – Звяра и ще ви призная, че се шокирах, когато разбрах колко дебела сянка хвърля върху целия митологичен свят на Пърси.
В заключение, „Скритият оракул“ от Рик Риърдън, е книгата, която исках да прочета от този автор. Тя има неповторимия чар на първите пет книги за Пърси, мащаба на „Героите на Олимп“ и сладкодумен, забавен разказвач в лицето на Аполон, който е идеален за вече порасналите фенове на предишните томове, като обаче вероятно ще развесели и новите читатели. Макар и на места трудна за превод заради игрите с думи, „Скритият оракул“ е книга, за която се гордея, че съм имал честта да я превеждам. Очаквам с нетърпение и следващите томове от поредицата „Изпитанията на Аполон“.

Един коментар за Скритият оракул /Изпитанията на Аполон #1/

  • Цитаделата  :

    […] харесвате “Скритият оракул“, първата част от поредицата “Изпитанията на […]

Оставете отговор