Сказанията на Стрикса, том 5

strix 5

Петият том от поредицата фентъзи сборници “Сказанията на Стрикса” пристига точно навреме за пролетния Панаир на книгата в НДК, като постига невероятното и предлага дори още по-силна селекция от видяното в ударния коледен брой. Причина затова е отчасти участието на легендарния Греъм Мастертън, привлечен от ИК “Иви Пет” за каузата, но в по-голяма степен заради старанието, което участващите български автори са вложили в написването на творбите си.

Михаил Митев (“Фрагменти“, “Между“) дава началото на сборника с научнофантастичен разказ, който на пръв поглед е за роботи от далечното бъдеще, но всъщност разсъждава върху въпроса какво те прави човек. Макар и написан за събития, случващи се след хиляди години, той звучи актуален и за нашето съвремие.

Милен Колев (“В търсене“) също е писал в областта на научната фантастика, като ни представя история от планетата Горгона, където кораво, но честно ченге разплита заплетен случай убийства, зад който се крие повече от това, което виждаме на пръв поглед. Заедно с Мишо, Милен създава атмосфера стил “Блейд Рънър”, с която започва книгата.

Третият разказ “Някъде далеч, далеч, по арката на залязващото слънце” е творба на неизвестен автор, която преплита фентъзи и фантастика, за да направи предизвикващи към размисъл наблюдения върху културата на труд и консумеризъм. Философска история.

“Небесна повеля” от Даниел Иванов (“Блатна треска“) е смайващо добър разказ, започващ необичайно – отруден баща води семейството си в манастир, където получава мечтана и на пръв поглед лека работа. Тя обаче всъщност е ужасяваща… Великолепна история, която не може да се ограничи в рамките на жанра, силна като притча. Може би най-доброто от автора, което съм чел досега.

“Добрите обноски са важни” от Мартин Желев е интересна история, която напомня на сандвич, чиито хрупкави филийки от по английски сатирична фантастика покриват сочно съдържание в стила на аниме. Допадна ми.

“Джубоко” на Lady Pol the Beloved също е в аниме стилистика, но е още по-добър. Виждаме фентъзи поглед към историята на страховития Ода Нобунага, която сякаш е като прикуъл на култовото Sengoku Basara, което ревюирахме преди година в Цитаделата. Много екшън, страхотни описания, невероятна атмосфера. Много бих се радвал, ако Поли напише цял сборник разкази за легендарни японски герои – аз лично бих се зарадвал да прочета нещо за шинсенсгумите.

“Изкуството на черния елемент” от Петър Петков (“Ангел“) е дързък опит в областа на епичното фентъзи. С този разказ авторът изгражда интересни герои, оригинална магическа система и колоритен свят, в който се разгръща мащабен, но правдоподобен конфликт.

“Последният лов на Аетиел” е разказ на храбра елфа, която трябва да извърши непростимото, за да се изправи срещу огнедишащ дракон. Автор на разказа е Кръстю Мушкаров (“Сълзите на дракона“) и не мога да не похваля добрия стил и приказната атмосфера, на които този автор е майстор.

“Принцът на Рийар” е поредното доказателство за класата на Елена Павлова (“Белязани лебеди“, „Елфическа песен“ и още много творби, влезли в пантеона на българското фентъзи). Богат текст, в който четем за дръзко измислен фантастичен свят, населен с харизматични и човешки герои. Описанието на коварните принцове и по Шекспировски драматичната им съдба не оставя съмнение за нивото, което Елена е достигнала като писател, а описанията им – физически и душевни – потвърждават моето впечатление, че никой не може да опише мъж така добре, както една жена.

“Белота” от Весислава Савова е нещо експериментално, смес между хорър и хайку, написано в елегантния стил на автор, носител на награди. Дори сюжетът да остава неясен, естетическото удоволствие е неповторимо.

“Виолетовият дворец” на Анна Гюрова е отличникът на сборника. Невероятен разказ, който потвърждава таланта на авторката, блеснал със сборника “Градът на скелетите“. Невероятната история на едно добро момиче и едно чувствително момче, изправили се срещу проклятието на древна индонезийска легенда. Майсторският стил на авторката и внимателното изследване на митологията, върху която пише й помагат да изгради пленителна магична атмосфера, която омайва читателя, но в същото време го кара трескаво да прелиства страниците.

“В очакване на петата смърт” е разказът, с който участва популярният и обичан автор Марин Трошанов (трилогията “Ламя“). Тъжна и по истински написана история в духа на Стивън Кинг, която разказва за смъртноболен човек в умиращ свят. Или може би само съзнанието му е това, което умира… Преценете сами.

“Удушвача” на Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън (“Маниту – Кошмар в Манхатън“) е финалният разказ на сборника, който имах удоволствието да преведа. За мен бе огромна изненада, когато един ден Мастертън се свърза с мен и изяви желание да види този свой разказ, написан с млада колежка, на български език. Аз знаех кое е перфектното издание, което може да му го позволи и така скоро го превеждах за “Сказанията на Стрикса”. Младо момиче предава дрехите на починалия си вуйчо в магазин за дрехи втора употреба, а сред тях е стар колан, закупен от ориенталски магазин. Той пази носителя си от насилници – на всяка цена и с всички средства… Разказ, който е класически за Мастертън – с отлични диалози, почти танцувален ритъм на текста и интригуващ сюжет, в който правдиви герои се сблъскват с древно проклятие от екзотична митология, в случая Шри Ланка. Нашите автори може и да не му отстъпват от фантазия, но могат много да се научат от него чисто технически – затова как се започва разказ, как се разкрива информация, как се поддържа интерес, как се достига кулминация. За мен е безценно не само, че творба от този гранд майстор (наскоро Мастертън спечели награда “Брам Стокър” за цялостно творчество) излиза на български, а и това, че българските писатели могат да си сверят часовника с един от великите. Мисля, че това не се случва толкова често.

В заключение, бих искал да кажа, че освен с гостуването на Мастертън, петият том от “Сказанията на Стрикса” блести още и с големият брой разкази от млади автори, които тепърва набират скорост, а също и на жени, които – съжалявам, момчета – като цяло предлагат по-силните творби в сборника. Така “Сказанията на Стрикса” потвърждава своето място на книжния пазар не като комерсиален продукт, а като мисия за обогатяване на българската фантастика. Именно затова аз призовавам всички наши читатели да не останат безразлични към тази книга, а да си я закупят и прочетат. Така те ще подкрепят своите сънародници, които се мъчат да изградят родна жанрова традиция в атмосфера на посевместна апатия, ще дадат палец нагоре за идеята да превеждаме западни автори, които блестят с качество и утвърден опит, а не просто са написали поредния седмичен бестселър, ще помогнат на един независим издател, който бори монополите с единствената цел да помогне на българската художествена литература. Струва си!

ПОРЪЧАЙТЕ ОТ КНИЖАРНИЦА “SMART READING”!

Ревю на Александър Драганов

Един коментар за Сказанията на Стрикса, том 5

  • Цитаделата  :

    […] “ИвиПет” ви кани на представянето на “Сказанията на Стрикса“ – периодичен сборник за български […]

Оставете отговор