Сейлъмс Лот (1979)

salems-lot-movie-poster-1979-1020420152

Сейлъмс Лот е една от онези книги на Стивън Кинг, които за пореден път ни убеждават, че злото има много лица и че борбата с него е трудна и продължава цял живот. А филмът по нея потвърждава това. Нека ви разкажа.

salemslot13

След дългогодишно скитане из Америка писателят Бен Майърс решава да се завърне обратно в Сейлъмс Лот – малко и китно градче в Нова Англия. Авторът е толкова радостен, че се връща обратно в родното си място, но дори не подозира, че там го чака зловеща изненада. По същото време една от най-хубавите къщи в града е купена от мистериозният г-н Марлоу и неговият съдружник Ричард Стракър. Малцина обаче гледат с добро око на тази покупка тъй като това е къща със „забавна“ история. Точно по времето, когато Майърс е живял като дете собственикът на къщата е полудял, убил е прислугата и жена си, след което се е самоубил. След тази ужасна трагедия никой не смее да се доближи до изоставения имот. Но ето че Стракър и неговият съдружник го купуват за да отворят магазин за антики. Ала докато стилният старец Ричард свободно кръстосва града, то никой така и не успява да види неговия съдружник Марлоу. Една нощ, по молба на Стракър, двама от работниците в града заминават за да вземат от пристанището голям сандък, пристигащ от Европа. За тяхно щастие не успяват да разберат какво има вътре…поне на този етап. Но след като сандъкът пристига в града започват трагедиите. Хора започват да се разболяват и да изчезват безследно. Съвсем скоро Майърс разбира, че кошмарът от детските години го е застигнал отново и че трябва да се бори за да спаси не само себе си, но и загиващият Сейлъмс Лот.

Mason

Режисьорът Тоби Хупър не е щадил сили за да намери най-подходящият екип за филмчето. Класическата атмосфера на Картърова Америка се допълва от типичните за хорър жанра елементи в този период. Въпреки че в целия филм има буквално „една капчица кръв“ – тези, които са го гледали знаят какво имам предвид – усещането е не по-малко реално. Главната роля е поверена на Дейвис Соул – един от любимците на 70-те и един от най-търсените актьори по това време. Това беше може би най-добре изиграната роля, заради излъчването му – излъчване на човек, който не знае с какво си има работа, но и не желае да бяга от истината. Единственият човек, който съперничеше по начин на игра и излъчване в целия филм беше Джеймс Мейсън, който изигра Стракър. Едва ли има по-подходящ актьор за тази роля – представител на британската театрална школа. Въпреки, че неговият образ беше образ на прислужник и иконом на главния злодей той игра толкова ефектно, че за момент засенчи и „шефа си“. Главната детска роля е поверена на Ланс Къруин – типичен представител на поколението актьори от 60-те години, който успешно се справи със задачата да пресъздаде образа на детето, което побеждава злото. Останалата част от актьорите също се справиха чудесно с ролите си, но не и на нивото на тези тримата.

9346-16481

За да не ви отнемам повече от любопитството имам само един съвет – филмчето е хубаво и ще се хареса особено на тези, които са фенове на този жанр. Хубавото е, че толкова години след написването на книгата и излизането му има доста поуки, които надявам се феновете ще открият в него.