Северното кралство

от Димитър Запрянов

ice kingdom

Илюстрация от Стамен Георгиев

Сър Красиер Донар пришпори Нощната сянка през северната пустош. Препускаха стремглаво през снежните преспи на Северното кралство почти без почивка.
Бе преминал през долини и планини, през малки китни селца и оживени градове. Не се застоя нито в Кренин, нито спря на големия пазар в Йорфор, където човек можеше да намери всичко или по-скоро всичко намираше него.
Сър Красиер не се интересуваше от такива неща – не го влечаха нито красивите украшения, нито пищните балове или изящната архитектура на градовете.

Той бе рицар по сърце и душа и единственото, което караше тялото му да настръхне от вълнение, а кръвта му да закипи бурно, бе поредното приключение.
Никога не се бе чувствал по-жив, отколкото когато бе повалил онзи дракон в пещерите на Западното кралство, или когато спечели турнира по случай седемдесетия рожден ден на княз Сенифар и най-накрая повали от коня сър Айшър Дроз, който се смяташе за безспорен шампион без нито една загуба от десет години насам.
Бе водил шепа мъже в сражения срещу многочислен противник и беше излизал победител. Нямаше цел, която да си постави и да не я изпълни. Беше се трудил усърдно за всичко в живота си и хората започнаха да го признават.
Хората в Четирите кралства знаеха името му. В малките княжества владетелите му предлага богатство и титли, ако се ожени за дъщерите им, а през всички села, през които беше преминал, се пееха песни в негова чест.
Кръвта му закипя бурно като водите на Сансър и той отново пришпори Нощната сянка. Вече виждаше целта си.

Високия замък на Северното кралство изплува грациозно пред очите му.
Някой друг сигурно щеше да се впечатли от изяществото на постройката, но не и сър Красиер – не го интересуваха камъните и зидарията, нито пък всичката пот и кръв хвърлени от работниците, всички викове, крясъци и скубене на коси от майсторите, за да може замъка да заприлича на това, което е сега. Това му бе безразлично.
Сърцето му обаче трепваше при мисълта за това, което се намира зад портите му – съкровище, по-скъпо от всичкото злато и скъпоценности в Четирите кралства, съкровище, за което много копнееха, но все още никой не беше успял да спечели – ръката на прекрасната Йониер скоро щеше да е негова. Много смели мъже се бяха опитали да я спечелят, но всички до един се бяха провалили и загубили животите си .
Където и да отидеше сър Красиер чуваше историите за Северното кралство и неговия непобедим и свиреп владетел Джонор Едноокия. Северняшкият крал беше обещал ръката на прекрасната си дъщеря, а заедно с нея като зестра и цялото си кралство на този, който го победи в битка на живот и смърт.
Много смелчаци се бяха изкушили от предложението му и бързо се завтекоха към Северното кралство с мисълта, че то скоро ще им принадлежи, а леглото им ще бъде топлено от най-прекрасната жена в Четирите кралства. Същите тези смелчаци бяха изнесени за краката от тронната зала на Едноокия, обагряйки красивите му мраморни подове в алено червено.
Сър Красиер нямаше амбиции към управление на кралството – за него това беше скучна и отегчителна работа, която трябваше да се дава на дебелите четириоки чиновници, чийто единствен копнеж бе след работа да се приберат при жените си и да се напият с вино, изживявайки целия си живот само на няколко левги от мястото, където са се родили.
За рицар като него този живот беше истински кошмар. Предпочиташе да умре, вместо да се лиши от приключенията, които предоставяше земята на Четирите кралства, а в момента приключението, към което се беше запътил, беше битката с Джонор Едноокия. Съкровището по-скъпо от всичкото злато на света – победата над северния крал щеше да бъде бисера в короната му от завоевания. За принцесата можеше да направи изключение – щеше да е приятно някой да споделя постелята му, когато рицарския живот го отведеше на север.
Нощната сянка спря пред портите на замъка, а сър Красиер се провикна на стражата, охраняваща масивната двукрила порта, подсилена с ковано желязо.
– Добър ден, господа. – поздрави доблесният рицар и сведе глава към стражите.
– Добър да е, странико. – отвърна му единият от мъжете, без капка интерес в гласа.
– Аз съм сър Красиер Донар от Източното кралство. – продължи уверено сър Красиер и се изпъчи гордо на седлото. – Може би сте чували за мен и подвизите ми. Последния е за това как сам самичък унищожих бандата разбойници, сеещи смут в Черинската гора. Дошъл съм да предизвикам вашия крал Джонор Едноокия на двубой до смърт.
Втория страж го изгледа преценяващо с вдигнати вежди.
– По-добре си вървете, милорд. – каза той след няколко мига. – Духът на последния, който се осмели да предизвика Негово височество все още витае наоколо. Господарят не е някой обикновен бандит, който напада хората и им краде реколтата, той е най-страшния воин, който Севера някога е имал и ще има.
– Ще го имам предвид, господа. Благодаря ви за предупреждението, но ако се отказвах всеки път, когато някой ми кажеше колко е трудно и непостижимо дадено нещо, нямаше да извърша нищо в този живот. Ще съм ви задължен, ако отворите портата и се отместите от пътя ми.
Стражът погледна другаря си, сви рамене, въздъхна тежко и пропусна сър Красиер Донар в Северния замък.

***

Сър Красиер беше посрещнат много гостоприемно в двореца, въпреки че повечето от хората не бяха чували нито името му, нито подвизите му. Слугите отведоха Нощната сянка в обора, а на него предложиха стая за през нощта, баня, топла храна и чисти дрехи. Той отказа всичко с благородството, на което е способен един рицар на Четирите кралства и настоя да се види незабавно с краля. Прислугата уважи молбата му и една красива девойка го поведе към тронната зала на Джонор Едноокия.
Когато стигнаха до двукрилата порта момичето го хвана за ръката и му предложи отново чисти дрехи, храна и подслон за през нощта, а на следващата утрин да го изпрати по пътя му. Сър Красиер раздразнено се отдръпна и без да поглежда повече момичето, което вече не му изглеждаше толкова хубаво както преди, влезе в тронната зала.
Пред очите му се разкри гледка, която смрази кръвта му и единствено годините прекарани в странстване и опита, който беше натрупал, му попречиха да извика с пълно гърло.
Останалата част от Северния замък, която бе видял изглеждаше приветлива и по нищо не се различаваше от останалите замъци, в които беше стъпвал кракът му. Тронната зала обаче беше съвсем различно нещо – по стените вместо обичайните картини, изразяващи важни исторически събития, висяха бели като мрамор човешки скелети, черепите на които бяха извърнати към него и го гледаха с празните си очи.
В средата на залата на висок трон, направен от същите украшения, които красяха стените на залата, стоеше отпуснато Джонор Едноокия. Сър Красиер се вгледа в окото, което не беше скрито от превръзка и зачака.
– Добър ден, странстващ рицарю. – поздрави го Едноокия.
Красиер едва ли не очакваше мъжа пред него да изръмжи като див звяр и затова се изненада от мекия и любезен глас на краля на Северното кралство.
– Добър да е, Ваше величество. Благодаря ви, че ме приехте в дома си.
– Всеки е добре дошъл тук. Мога ли да ти предложа вино или нещо за ядене? Сигурно си уморен от дългия път през Севера.
– Благодаря ви, любезни господарю, но дойдох тук по друга причина.
Лицето на Едноокия помръкна.
– Дошъл си за предизвикателството ми. – каза краля, а любезността в гласа му се беше изпарила.
– Да, милорд. – отвърна рицаря. – Аз съм сър Красиер Донар – убиец на дракони, страшилище за разбойници и многократен шампион в турнири.
– А сега искаш да добавиш към всичко това и крал на Северното кралство? – попита жлъчно Едноокия.
– Кралството ви не ме интересува, милорд. Единствено подвизите карат кръвта ми да кипи както вулканите в Юга. Вие сте един от най-добрите бойци в Четирите кралства и за мен ще бъде чест да премеря силите си срещу такъв противник.
– Щом кралството ми не те интересува, да разбирам ли, че нямаш интерес и към дъщеря ми? Нима си тук единствено заради битката с мен?
– Милорд, аз съм рицар, а за един рицар единственото, което има значение е следващото приключение и завоевание.
– Ти си глупак, момче! – излая Едноокия и се надигна от трона си.
Сър Красиер отстъпи една крачка назад и хвана дръжката на меча си.
– Виж ги тези. – кралят посочи към скелетите по стените. – Някои са доблестни рицари като теб, други наемници, биещи се за пари, трети обикновени селяни. Някои искаха кралството, други желаеха дъщеря ми, трети и двете. Ти обаче не искаш нито кралството ми, нито пък ръката на единствената ми дъщеря. Искаш единствено това. – кралят на Севера надигна голямата секира , която беше подпряна от едната страна на трона му. – Живял си за нищо и сега ще умреш за същото.
Сър Красиер изкара нацяло меча от ножницата си. Едноокия беше едър мъж, но не можеше да се сравнява с дракона, който беше посякъл преди две лета, нито със сър Айшър или разбойниците от Черинската гора. Той също щеше да падне в краката му.
Едноокият замахна със секирата, но сър Красиер отскочи назад и го избегна.
Миг по-късно доблесния рицар тръгна в атака и остриетата на оръжията им се срещнаха. Кралят на Северното кралство имаше преимущество заради по-големите си размери и успя да избута Красиер към една от стените, украсени с човешки скелети.
– Добър сте милорд, но не колкото сър… – започна задъхано сър Красиер, но не успя да завърши мисъла си, защото в този момент Джонор стовари юмрука си в стомаха му. Сър Красиер се преви на две без да може да помръдне. В следващия миг секирата на Джонор Едноокия се стовари върху крака му, раздробявайки мускули, месо и кост. Рицарят изрева с цяло гърло и се строполи на земята.
В мига, в който секирата започна да пада към главата му, мъглата на самозаблуждението се надигна и той видя нещата каквито бяха в действителност – драконът в пещерите на Западното кралство беше стар и болен, не пречеше на никой и не бе излизал от пещерата си години наред. Дори му беше благодарен, когато го избави от мъките му. Сър Айшър цял ден се беше оплаквал от болки в коляното, заради някаква битка, в която беше участвал неотдавна и едва ли не сам падна от коня си. Разбойниците от Черинската гора се бяха оказали група хлапета, замерящи преминаващите пътници с камъни и фъшкии. Песните, които пееха за него, бяха подигравателни за това как се мисли за велик рицар, а всъщност е заблуден глупак, чийто ум витае в облаците.
Сега в последните мигове сред живите си помисли, че не е толкова лошо да работи скучна работа и всяка вечер да се прибира при жена си и да се напива с вино. Може би трябваше да послуша съвета на красивата прислужница и да се възползва от топлата баня и мекото легло. Може би дори тя би го споделила с него.
Всичко това сега му звучеше много примамливо, но вече беше твърде късно. Вече се беше превърнал в едно от украшенията на Едноокия.

2 коментара за Северното кралство

  • Мирдас  :

    Това какво е? Къс фантастичен разказ, ли?Звучи много приятно, добра идея за салата със скелети и хубав стил!Само не знам защо ми звучи като откъс от книга, близък до резюме. Поздравления за автора

    • Alexander  :

      Доколкото знам е самостоятелно произведение 🙂 Ако ти харесва как пише Димитър Запрянов, потърси си неговия фентъзи роман “Кръстопът”, може да се поръча по “Фейсбук”.

Оставете отговор