Сборник за призраци

sbornik prizraci

От известно време на книжния пазар може да се намери “Призрачният дилижанс”, сборник с разкази от класически автори на ужаса. Ето какво пише за него издателство “Изток-Запад” днес във Фейсбук:

“Знаете ли, че “Гробище за домашни любимци”, един от най-прочутите романи на Стивън Кинг, е вдъхновен от разказа “Маймунската лапа” на У. У. Джейкъбс?
За да отдаде почит на автора, Кинг слага цитат от историята в книгата си. Ние пък ви предлагаме кратък откъс, който е продължение на същия този цитат:

– Вземи я! – задъха се тя. – Бързо я вземи и поискай… О, момчето ми, момчето ми!
Съпругът ѝ драсна клечка кибрит и запали свещта.
– Лягай си – каза той с треперещ глас. – Не се чуваш какво говориш.
– Първото ни желание беше изпълнено – каза жената неспокойно. – Защо да не се изпълни и второто?
– Беше съ.. съвпадение – заекна мъжът ѝ.
– Иди да вземеш лапата и кажи желанието си – извика жена му, която се тресеше от възбуда.
Мъжът ѝ се обърна и я погледна, а гласът му потрепери.
– Той е мъртъв от десет дни, а освен това… Нямах намерение да ти го казвам, но аз го разпознах само по дрехите. Тогава ти сметна, че гледката ще е ужасна за тебе, защо сега да е другояче?
– Върни го! – извика жената и го повлече към вратата. – Да не мислиш, че ще ме е страх от детето, което съм откърмила?
Мъжът слезе надолу в тъмното и пипнешком намери пътя до гостната, а после и до полицата над камината. Талисманът си беше на мястото, но го обзе ужасен страх, че неизреченото желание може да изправи осакатения му син пред него, преди да е успял да избяга от стаята, а дъхът му секна, когато разбра, че няма представа накъде е вратата. Челото му се покри със студена пот и той взе да опипва около масата, а после тръгна по стената, докато не се озова в малкия коридор с гадното нещо в ръка.
Когато влезе в спалнята, дори лицето на жена му изглеждаше променено. Беше побеляло, пълно с очакване, и – както той се опасяваше – имаше неестествено изражение. Съпругата му го плашеше.
– Казвай! – извика тя със силен глас.
– Това е глупаво и безбожно – взе да заеква той.
– Казвай! – повтори жена му.
Той вдигна ръка и каза:
– Искам синът ми отново да е жив.
Талисманът падна на пода и мъжът го погледна с боязън. После разтреперан се отпусна в едно кресло, докато старата жена с пламтящи очи отиде до прозореца, за да вдигне щорите.
Той остана седнал, докато не измръзна, като сегиз-тогиз поглеждаше към старата жена, надничаща през прозореца. Свещта, която продължаваше да гори и под ръба на порцелановия свещник, хвърляше пулсиращи сенки по тавана и стените, докато не припламна повече от обикновено и не угасна. Старият мъж, изпитващ неописуемо чувство на облекчение от провала на талисмана, се добра до кревата си, а минута-две по-късно жена му тихо и апатично се намести до него.
Никой не каза и дума, лежаха безмълвни и слушаха тиктакането на стенния часовник. Стълбите проскърцаха, цвъртяща мишка с шумно топуркане мина през дупка в стената. Тъмнината потискаше и след като известно време лежа и събира смелост, мъжът взе кибрита и като драсна клечка, отиде на долния етаж да потърси свещ.
Докато слизаше по стълбите, клечката угасна и той се спря, за да запали нова клечка. В същия миг на предната врата се потропа – тихо и толкова предпазливо, че той едва го чу.

Тагове:  

Оставете отговор