Саймън Р. Грийн

Саймън Р. Грийн


Author: Darth Sparhawk
Date: 04.10.2010

Скъпи приятели, за наш е чест след дълга пауза в нашата страница с интервюта да ви представим не кой да е, ами самият Саймън Р. Грийн, британският фентъзи майстор, изпод чието перо са излезли шедьоври като поредиците “Deathstalker” и “Forest Kingdom”. Ето какво каза той за българските читатели!

– Уважаеми господин Грийн, преди всичко искам да кажа, че съм много признателен за възможността да интервюирам автор като вас, който харесвам и уважавам толкова много. Също така искам да Ви благодаря за многото щастливи дни, които прекарах в четене на невероятните приключение, описани във вашите книги. Вие сте написал много романи през годините, фентъзи и фантастика. Как обаче започнахте да пишете и защо избрахте този жанр?
Винаги съм бил голям фен на фантастиката и фентъзито. Нямаше съмнение, когато започнах да пиша сериозно, че искам да е в тази област. В нея можеш да направиш и кажеш повече, отколкото в която и да е било друга.
– Писали сте романи в различни светове. Поредицата за Горското кралство е в средновековен свят, „Nightside” се развива в наши дни, а “Deathstalker”е в далечното бъдеще на човечеството. Голяма ли е разликата при писане в зависимост от условията, в които се развива действието?
Всяко време има своите правила и условия, които на драго сърце нарушавам. Точно в това е майтапа.
– Поредицата “Deathstalker” е невероятно епично приключение, което някои читатели сравняват с „Междузвездни войни”. Как гледате на такива сравнения и какво ви вдъхнови да напишете книгите?
Обичам оригиналната трилогия за „Междузвездни войни”, но като писател някои неща в нея ме притесняват. Например – Бунтовниците имат всичките тези звездолети, бази, армии и оръжия, но кой плаща за тях? Предполагам не събират доброволци по улиците? С тези въпроси започнах моята сага, която е за добър човек, който вдига бунт, започвайки от самото начало. И правейки съюзи с много съмнителни хора, само малко по-малко зли от тези, с които се бори. И задавам следния въпрос – какво правиш, когато си спечелил бунта и трябва да си върнеш дълговете?
– Бъдещето на човечеството звучи доста мрачно, поне в романите за Световете на Мъглите и Призраците и първата поредица за “Deathstalker”. Това отразява ли вашите виждания за това в каква посока вървим?
В последните три книги за “Deathstalker” човечеството е в своя Златен век. Вярвам в такова бъдеще, но също смятам, че трябва да сме готови да го защитим.

– Книгите за Горското кралство са в традиционен фентъзи свят, в който обаче нещата като че ли са наопаки – драконът от “Blue Moon Rising”¬ e добряк, принцовете в “Blood and Honour” са до един ужасни… разкажете ни нещо повече за тази поредица! Цялата идея на книгите за Горското кралство е да обърнем фентъзито с краката нагоре, здравата да го изтърсим и да видим какво ще изпадне. Да видим лошото в добрите момчета, доброто в лошите… а и съгласи се, дракон, който събира пеперуди е много по-забавен!
– В „Хоук и Фишър” смесвате традиционните истории в стил „Меч и Магия”с по-„конвенционалните” жанрове на криминалния роман и политическия трилър. Какво ви вдъхнови за такава смес?
Аз съм голям почитател на книгите за Лорд Дарси, написани от Рандал Гарет през 60-те и 70-те години на миналия век. Те представят загадки в стила на Агата Кристи в свят, в който магията съществува. Никой не беше последвал този светъл пример и затова аз се заех, като създадох герои тип Hill Street Blues и ги поставих във фентъзи свят. Получи се чудесно и просто продължих да пиша.
– Поредицата “Nightside”е от детективски романи, действието в които се развива в странен магически свят, намиращ се в Лондон. Трудно ли е да побереш цял един фентъзи свят в реално съществуващ голям град? Не е ли такъв свят малък в сравнение с епичните вселени на “Deathstalker” или “Forest Kingdom”?
Темите са също толкова грандиозни, а другото няма значение. Освен това в Nightside (Нощната страна) има толкова много интересни места, така, че няма как да ми се види малка.
– “The Secret Histories” е фентъзи поредица, вдъхновена от книгите за Джеймс Бонд? Как обаче може шпионска история да вдъхнови фентъзи?
Отново чалъмът е в това да направиш нещо, което е по-голямо от сумата на съставните му части, да го разтърсиш, вместо да го забъркаш и така от него изпадат неща, които няма как да се появяват другояче.

– Вашата най-нова книга “Ghost of a chance” излезе съвсем наскоро в САЩ. Можете ли да ни кажете нещо повече за нея?
Тя е първа книга от новата ми поредица “Ghost Finders” (“Откриватели на духове”). Става дума за специален отряд, който се бори с привидения, появяващи се в съвременния свят. Аз съм голям почитател на призрачните истории на М.Р. Джеймс… но в наши дни духовете се появяват къде ли не. Не само в стари, запустяли имения, но и по места, през които минаваш, в които живееш. В първата книга става дума за привидения, появили се в Лондонското метро.
– Във вашите книги често има много герои, местности същества, сюжетни линии… Трудно ли е да се създават толкова сложни истории? А как се използват много герои в една сцена, като бал или битка например?
Да ти кажа, трудничко си е. Стоя си в офиса, на бюрото, около мен има купища листи хартия, на които са написани неща, за които съм сигурен, че са били важни, докато съм ги писал. Истината е, че планирам книгите си до най-малкия детайл, но въпреки това героите ми не спират да ме изненадват.
– Отново и отново във вашите книги се повтарят мотивът за чест и дълг. Те важни концепции ли са за вас и защо мислите играят такава голяма роля във фентъзито?
А има ли нещо по-важно?
– Във вашите книги понякога има ужасяващи описания на насилие и свръхестествен ужас. Някои от вашите романи като „Адският свят” от света на “Deathstalker” или “Down Among the Dead Men” от света на Горското кралство могат спокойно да влязат в жанра на ужасите. Признавам си, те са ми любими. Няколко пъти наистина се уплаших. Какъв е личният ви подход, когато описвате сцени на ужас?
Когато пиша, за да уплаша хората го правя по същия начин, по който пиша и за да ги разсмея. Давам всичко от себе си. Всичко друго е измама към читателя.
– Религията също е нещо, което разглеждате в книгите си, най-вече в романът “Shadows Fall”. Отразяват ли книгите личните ви виждания и как правите разликата между добронамерените и злонамерените вярвания? (Съжалявам, ако въпросът е личен, чувствайте се свободен да не отговорите.)
Аз съм християнин, макар да отказвам да се причисля към каквато и да е организирана църква, готова да приеме някой като мен. Считам се за кръстен еретик. Приемам вярванията си насериозно, макар понякога да си мисля, че откривам това, в което наистина вярвам, докато пиша. А опасностите от безкритичната вяра засягам най-вече в JUST ANOTHER JUDGEMENT DAY („Поредния Ден на Страшния Съд”).

– Още малко лични въпроси… от всички книги, които сте написал, коя ви е любимата? Кои са ви любимите герой и злодей?
Най-добрата ми книга си остава “Shadows Fall”. Любимите ми герои обаче са вероятно Рупърт и Джулия от “Blue Moon Rising”. Макар да не мога да отрека, че обожавам да пиша за Еди Друуд от “Secret Histories”.
– Имате ли любими автори? Те вдъхновяват ли ви по някакъв начин?
Обичайните заподозрени – Елисън, Зелазни, Кордуейнър Смит, Фриц Лейбър, а напоследък Джак Кейди и Кристофър Муур.
– Накрая, кажете нещо за довиждане на българските читатели!
Довиждане на българските читатели!
– Много благодаря за интервюто!
Живи и здрави!
Саймън Р. Грийн.

 

Оставете отговор