Пророчеството (Кланът Отори #2)

prophecy

Преди много години гледах един мач на “Локомотив” (Пловдив), който те спечелиха доста измъчено. След последния съдийски сигнал един от директорите на клуба се обърна към журналистите:

– Ако ме питате дали съм доволен… питате ли ме?

– Питаме ви – плахо отвърнаха журналистите.

– Не съм доволен – отсече той.

Та и аз така с тази книга. Предишната част, “Заговорът”, ми хареса много, макар основните герои там да бяха красивите описания и неверояна атмосфера. Това беше добър ход за първа книга, която грабва вниманието си с това, че е различна. За втора вече става малко уморително.

Ийда Садаму е убит, но Такео Отори не може да се зарадва на победата си. Господарят Отори, осиновил го в клана си, вече е мъртъв, а пътищата с любимата им Каеде се разделят, след като той бива принуден да тръгне с Племето, общество от убийци и шпиони, на което той принадлежи по кръвната линия на баща си. В това време самата Каеде трябва да се опита да се наложи в един мъжки свят, в който няма място за жени…

И това е целият сюжет на книгата. Такео се обучава да бъде нинджа, преди да разбере, че и сред Племето ще е като чужд, а любимата му доказва, че е силна и независима жена в квазиверсия на средновековна Япония. С помощта на леко-далеко хомофобно описание на съседа й по територия. Пак ги има описанията от първата част, но тук те от очарователни стават досадни. Има и пророчество, което спойва финала на сагата – браво, Лиан Хърн! Друго няма.

В интерес на истината, книгата не е лоша – дори само едни добре направени описания при добър стил си струват да бъдат прочетени. На мен обаче ми се искаше да видя и малко повече сюжет, а ми се струва, че той е оставен целия за трета част. Интересен план, но след разочарованието от втората ще мине време, докато стигна до нея.

И така.

Оставете отговор