Признанията на Арсен Люпен

arsen lupin

Понякога няма нищо по-подходящо за четене на плажа от една симпатична стара кримка, както установих аз след като през миналата седмица се запознах със симпатичния крадец Арсен Люпен, измислен от френския писател Морис Льоблан. Книгата излиза на български език през далечната 1982-ра година, а е писана още по-отдавна – в началото на миналия век. Въпреки това е достатъчно интересна и приятна, за да се чете спокойно и от съвременния читател.

Арсен Люпен е гениален престъпник, пред който няма преграда. Реши ли да си прибере нещо, никой не може да го спре. За щастие той не е от ония, които ще вземат последната паричка от някой бедняк, а напротив – облекчава свръхбогатите от излишни техни вещи, като при това не може да се каже, че го прави нелюбезно – случва се дори да напише предупредително писмо затова кога точно смята да открадне предмета, привлякъл вниманието му. Полицията е в паника и не може да го залови, та затуй накрая се принуждават да се свържат с известен гостенин от чужбина…

Книгата на Морис Льоблан е структурирана като роман, сглобен от разкази, спиращи се на различни етюди от живота на Арсен Люпен, човекът, който прониква навсякъде и може да сменя вида си без усилие. Четем за дръзките начини, по които се измъква от органите за реда, за срещите му с други престъпници, сред които убийци и шпиони, а на финала има и изненадващ сблъсък с легендарния Шерлок Холмс! Крайният резултат е едно забавно, свежо и по френски очарователно четиво, до чиито продължения може и да не стигна, но от което останах в крайна сметка доволен. Претърсете рафтовете със стари книги на вашите родители, баби и дядовци – може пък да изпадне някой скрит бисер като тази книга 🙂

Тагове:  

Оставете отговор