Признак на живот

 

kinopoisk.ru

“Признак на живот” /”Life”/ е филм, от който очаквах много. От малък обичам историите за отвратителни и неразбираеми извънземни, които стъписват с природата си своите жертви, харесвам както класики като “Нещото”, “Пришълецът” и “Хищникът”, така и по-непретенциозни, но пък вдъхновени заглавия като “Пихтията”, “Левиатан”, “Чуждоземец”, “Да цепиш секундата” и “Реликвата”. Актьорският състав, включващ Райън Рейнолдс и Джейк Джиленхол, също ме изпълни с оптимизъм.

За какво обаче става дума? За мечтата на хората – да намерят живот, който доказва, че не сме сами във вселената. Внимавай какво си пожелаваш, както се казва. На орбитална станция над планетата група учени получават космическа проба от марсианската почва, която потвърждава хипотезата, че на Червената планета някога е процъфтявал живот. Става дума за клетка, която е останала в хибернация, но при подходящата температура и хранителна среда, тя се съживява и започва да набъбва. В началото откриването на пришълеца предизвиква радостно вълнение у учените, които изпращат съобщение до Земята, а мило учениче измисля и име на растящия организъм – Калвин. Когато обаче злополука позволява на Калвин да докопа наблюдаващия го специалист, става ясно, че той е изключително опасна и агресивна форма на живот, която автоматично атакува всичко живо – само и само да оцелее…

Ще започна с хубавите неща, тъй като такива има. Нивото на продукция е високо. Няма да скубете коси от бутафорни ефекти, евтини декори или актьори, които играят пияни на мотика или поне изглеждат като да са такива. Съществото е действително неприятно и сцените, в които показва истинската си природа, а после и преследва жертвите си след космическата станция, са майсторски заснети. Джейк Джиленхол прави запомняща се и донякъде емоционална роля.

life

Въпреки това обаче, “Признак на живот” някакси не се получава.

Актьорите не играят зле, но нито изграждат пълнокръвни и човешки образи като “Пришълецът” или “Нещото”, нито пък са достатъчно странни и откачени, като командосите от “Хищникът”. Съществото е неприятно, но не вцепенява с превъплъщенията си като Нещото. Убива отвратително, но не иконично като Пришълецът. Въобще, филмът опитва да говори с гласа на други продукции, в чиято традиция влиза, но не успява да застане редом до тях. И така до финала, с който слизаме на ниво няколко етажа под “Джейсън Х”, което може би е някакво постижение, но не и такова, което очаквах от такава продукция. Всъщност дори направения с джобни пари “Harbinger Down” ми хареса повече.

Вероятно ще кажете, че правя много сравнения с други филми и не успявам да артикулирам какво не ми харесва в този. Това е защото и филмът е така – много цитати, много заемки, но така и не намира собствен глас. Нелош и ако обичате истории за кръвожадни извънземни може да го гледате и едва ли ще съжалявате. Но ако очаквате нещо ново след Ридли Скот и Карпентър, забравете. Това си е типичен, обикновен комерсиален продукт, който е посредствен до такава степен, че дори не успява и да разочарова.

Тагове:  

Един коментар за Признак на живот

  • Цитаделата  :

    […] послание, двойник на излезлия по-рано тази година “Признак на живот“, а това, за поредица като “Пришълец” си е […]

Оставете отговор