Петьо Русинов: Да докажем, че нашите автори не отстъпват на чуждите!

petyo rusinov

След няколко интервюта с български писатели, днес, в началото на Пролетния Панаир на Книгата, от Цитаделата разговаряме с издателя Петьо Русинов от “Иви Пет”, един от хората, публикували най-много българска литература през последните години. Какви са впечатленията му от родния пазар и има ли интерес към нашите автори прочетете в следващите редове!

Здравей, Петьо и благодаря, че се съгласи да дадеш интервю пред Цитаделата. Как би се представил на читателите с няколко думи?

Здравей и благодаря за поканата. Как бих се представил ли? Освен като създател на едно от малкото издателства за българска литература, бих добавил и голям родолюбец. Това е и една от причините да създадем Издателство “ИвиПет”. Уважавам и дълбоко ценя всичко българско и родно, както се казва в добре познатото ни стихотворение.

Как се зароди страстта ти към четенето? Какво те привлече към жанровете фентъзи и хорър? Кои са любимите ти автори?

Четенето се превърна в моя страст още от дете. Знаеш, тогава имахме и задължителна литература за четене по време на ваканциите, но аз с удоволствие четях и залитах встрани. Като се замисля, всичко тръгна от една фантастика, която ми попадна случайно, а именно Пътят на Икар на Любен Дилов-баща. Малко по-късно попаднах и на няколко фентъзи поредици. Какво ме привлече към фентъзито – може би точно факта, че можеш да се пренесеш в свят, различен от реалния и пълен с най-различни чудати създания и приключения. А хорърът допълва удоволствието с елементите на ужаса. Знам ли, това или те грабва и ставаш фен, или не го разбираш и пропускаш да се насладиш на много велики творби от жанра. Като любими автори не мога да не спомена Дъглас Адамс, Стивън Кинг, разбира се Дж. Р. Р. Толкин, Орсън Скот Кард, Джордж Р. Р. Мартин, Робърт Джордан, Роджър Зелазни, Франк Хърбърт, Рей Бредбъри…

Кога реши да основеш свое издателство? Какво те мотивира за тази стъпка? Имаше ли предишен опит в бранша?

Както споменах, аз съм голям ценител на всичко българско и винаги го предпочитам, но не при всеки е така. А трябва – наред с невероятните природа и история, в родината ни има изкючително талантливи писатели. Част от тях познаваме, но има много други, които поради редица причини не могат да реализират книгите си, за да разбере света какъв талант притежават и да ги оцени. И точно към тях сме насочили усилията си ние от Издателство “ИвиПет” – да издаваме качествена българска литература и да покажем, че нашите български автори с нищо не отстъпват на чуждестранните. С идеята да докажем българския талант и да популяризираме бългаските книги реализирахме издателството в първоначално много малък екип. Имаме опит в книгоиздаването, но не от първо лице и няма да крия, че преминаваме през много трудности и водим ежедневна битка за мястото си на пазара. Тук е момента да спомена, че и българският читател трябва да бъде възпитан да чете и да се интересува от родна литература. И то от най-ранна детска възраст. Най-неприятните ни моменти са, когато някой си тръгне, след като разбере, че предлагаме само български творби или каже „О, аз български книги не чета!” – нима би искал и такова отношение към себе си? Ако сами не се ценим и подрепяме, трудно ще докажем, че българското е хубаво.

Издателство „Иви Пет“ издава разнообразна българска литература. Какви са критериите, за да може един ръкопис да бъде избран за публикация?

Ежедневно получаваме ръкописи в различни жанрове и сме благодарни на всеки автор, който ни се е доверил и изпратил творбата си. Стараем се да отсеем най-добрите ръкописи, съобразени с нуждите на пазара и изателството, разбира се. Затова и изборът е много труден и отнема време – да се отдели внимание на всеки ръкопис, да се обсъди потенциала на прозиведението и дали ще намери читателска аудитория. Не е важно просто да бъде издадена една книга, а да има успешна реализация. Много ни се иска да съдействаме на всеки автор, подал ръкопис, но това, разбира се, е невъзможно.

tears

„Сълзите на дракона“ от Кръстю Мушкаров беше, ако се не лъжа, първата книга на издателството, великолепно приказно фентъзи! Защо реши да започнете с нея? Притесняваше ли те фактът, че авторът разпространява произведенията си и онлайн?

Да, Кръстю беше един от първите автори, с които започнахме да работим и „Сълзите на дракона“ е от стартовите ни книги, заедно с „Кралицата на краставиците” и „Клуб Анонимна лакомия”. Историята на Риналу ни грабна с това, че ролята на дракона бе положителна, за разлика от повечето книги на тази тематика. Книгата се радва на успех сред аудитория от всякаква възраст, което доказва, че не сме сбъркали. Имаме опит с издадени книги, които се разпространяват в Интернет и можем да кажем, че това е двояко – помага в реклмата, но пречи на продажбите. 🙂

Издаваш и Цветлин Вълев, автор, който твори в недостатъчно изследвания у нас жанр „криптоистория“. Разкажи ни нещо повече за книгите му!

Да, трилогията на Цветлин Вълев е един от уникалните ни проекти. За голяма част от хората криптоистория е непозната дума и с лекота биха пропуснали неговите книги. А те са невероятен микс между реалната история и един различен поглед за това какво би могло да се случи, ако историята се бе случила по друг начин. За да пишеш криптоистория трябва да си чел много, да знаеш много и да имаш смелостта да реализираш фанатазиите си, за това как трябваше да стане. Цветлин е много умел разказвач, с риск да ми се разсърди, че го сравнявам с един световен автор като Дан Браун, е успял да представи тази смесица в три книги, които ни пренасят в различни времеви диапазони. Само информативно ще спомена, че действието в първа книга се развива паралелно в наше време и в средновековието, описваща една от най великите победи на българското войнство, а именно битката в Тревненския проход, в която цар Асен разбива византийската армия. Ако сте чели трилогията, знаете колко исторически точна, брутална и кървава е, то предстоящата четвърта, финална част, която предстои да излезе в края на годината, ще надмине всичко правено до сега от роден автор.

v tarsene

„В търсене“ на Милен Колев е сборник с фантастични разкази от един млад и талантлив творец. Как би опитал да убедиш непредубедения читател да му се довери?

Милен Колев наистина е един млад и талантлив човек, който има различни интереси и таланти, и бих казал името му набира доста популярност от разнообразните проекти, събития и участия, които прави. Милен беше един от авторите включени във втори том от Сказанията на Стрикса със „Златната кула”. А по-късно, когато ни потърси за реализацията на сборника „В търсене“, вече бяхме наясно с уменията му да пише фентъзи разкази и не се замислихме нито за миг да реализираме този проект. Предвид факта, че в сборника са поместени истории писани в доста различни времеви периоди, лично за нас, „В търсене” е и една хронология на израстването на Милен като автор. Новата ни среща с него отново е на страниците на Сказанията на Стрикса, том 5, където той се справя повече от успешно, този път с разказ от научната фантастика. Така, че за читателя би било само удоволствие да се запознае с неговото творчество.

„Истории от Варела“ на Делиян Маринов е книга на изключително тежка материя. Притесняваше ли се от това как би се приела тя сред феновете на автора, известен най-вече с произведенията си в остросюжетната литература?

„Истории от Варела“ е една от най-новите ни книги и искам да ви кажа, че тази история разтресе не само мен, а целият ни екип. Това е книга, която прочиташ на един дъх, след което затваряш последната страница и се питаш – възможно ли е наистина това? От богаташ и тънещ в охолство човек, да се превърнеш в поредния клошар, от който хората с погнуса извръщат глава. Истина ли е това, което преживяват тези хора на улицата всеки ден и как се оцелява там? Колко тайни може да крие ежедневно изхвърления боклук на едно семейство?! Романът е много специален, тъй като е завършен след серия теренни проучвания сред различни бездомници и техните средища! Нямах никакви притеснения за книгата на Делиян, чел съм негови материали и ми допада точно остротата и правотата на езика му. А книгата е толкова истинска и реална, че смятам всеки трябва да я прочете – за всеки има по нещо, върху което да се замисли и което да преосмисли.

star of doom banner

Няма как да не задам въпрос и за собствената си книга, “Звездата на Гибелта“, която излезе в страхотно издание заради „ИвиПет“. След като я изпратих за отзив се притеснявах дали няма да се приеме като твърде странна – микс от фентъзи, научна фантастика, хорър… Защо реши да ми подадеш ръка?

За твоята книга сме говорили вече доста пъти, както помежду си, така и на представяния и срещи. Поради тази причина няма да се разпускам много. Само ще повторя това, че рядко ми се случва, когато започна да чета една книга, да  чета, да чета, да чета… докато не затворя последната страница. Личното ми мнение, с риск да засегна нечии чужд личен или бизнес интерес, е че това е най-добрата фентъзи история, излязла на хартия през 2018 г на българския пазар, независимо дали е на български или преводен автор. Твърдя го като фен, а не като издател или от друг интерес.

Не мога да не пропусна и най-амбициозното начинание на издателството, поредицата сборници „Сказанията на Стрикса“. Как се зароди идеята за него? Беше ли запознат с други подобни опити на българския пазар, като поредицата „Мечове“? Как оценяваш проекта повече от година след началото му?

Идеята на Стрикса е да има периодика, която да запознава читателите с новите течения в жанровете. Не веднъж съм казвал, че сборника не е само книга с еди колко си разказа, а място, място където се срещат авторите и читателите и обменят своите идеи, виждания. Точно заради това оформихме книгите по този начин, че текстовете в тях да са в по-суров, нередактиран вид. Най-лесно е да орежеш, уеднаквиш или насочиш един текст в комерсиална или лична посока, но по този начин убиваш авторското. Също поради тази причина не правим тематични броеве, оставяме авторите сами да избират тематиката, като така постигаме разнообразие и търсим допирна точка до всеки вкус. Както е видно до момента обаче, дори и така не можем да угодим на всеки.  И да, понякога правим грешки, но експериментираме, развиваме се, а дали сме успели ще кажат читателите. В крайна сметка всичко е заради тях!

strix 5

В петия том от „Сказанията на Стрикса“ участие има големият писател Греъм Мастертън, наскоро спечелил наградата „Брам Стокър“ за цялостно творчество. Би ли имал интерес да издадеш други негови книги и изобщо популярни западни автори или фокусът остава върху българската литература?

Да, в пети том от „Сказанията на Стрикса“ решихме да вкараме един разказ на чуждестранен автор, и не кой да е автор, а едно от големите имена в хоръра – Греъм Мастертън. И сме изключително горди и благодарни, че Греъм потъри точно нас, за да реализира своя творба в България. Всъщност разказът „Удушвача“ е съвместен проект между Даун Дж. Харис и Греъм Мастертън – можете да го намерите в последният брой на „Сказанията на Стрикса“ и с него искаме да докажем тезата си, че българските автори могат да стоят редом до големите имена на световно известни и награждавани автори. Все още основната ни цел са българските автори, но Греъм е име, което няма нужда от коментар и наистина имаме интерес към негови книги, за това си оставяме една вратичка с поглед към него.

След вече ако се не лъжа две години опит в родното книгоиздаване, с какви впечатления оставаш? Има ли интерес към българската книга? Как оценяваш родния фендъм?

За изминалите близо три години, в които сме на пазара, категорично мога да кажа две неща – че е трудно, но че си струва всяка книга, която сме издали. Трудно е, поради много причини – заради налаганите (писани и неписани) правила в този бизнес, заради някои абсурди, наложени от държавата рестрикции, поради финансови, времеви и морални причини, но това не е важно за читателя. За него е важно да докажем, че трябва чете, да търси, да цени българската литература и да я препоръчва. Дали има интерес към българската книга – не мога да отговоря еднозначно. Не мога да поставя всички читатели под общ знаменател. Има хора със собствено мнение какво да четат, които купуват български книги, които експериментират и преоткриват нови автори, в това число и неизвестни български автори, каквито ние издаваме. Има обаче и хора, които четат онова, което е „модерно” – заглавия, около които се шуми и се налагат, независимо дали наистина са стойностни. И тези хора са склонни да си купят точно тази книга, за да докажат, че не са по-назад, за да извадят тази позната корица сутрин в метрото и да покажат, че четат. Но ние ще продължаваме да популяризираме българските книги и вярваме, че ще намерим ценители на българското, на родното творчество и талант.

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Сигурен съм, че сред читателите ви има много от тези талантливи българи, за които говорихме. Затова искам да призова читателите на Цитаделата да четат и популяризират българските книги, да докажем, че нашите автори не отстъпват на налаганите ни чужди имена.

petyo rusinov interview

Интервюто взе Александър Драганов

Оставете отговор