Песента на Сузана (Тъмната кула #6)

song of susannah

Настъпи моментът да представя пред читателите си и “Песента на Сузана”, шестата част от епичната поредица “Тъмната кула” на Стивън Кинг, едно изключително амбициозно литературно начинание, което с тази книга приближава своя завършек.

Роланд и неговия ка-тет Стрелци са победили Вълците от Кала, но победата се превръща в поражение, когато става ясно, че Сузана – жената на Еди – е обсебена и забременяла с демон, а веднага след като Вълците са били победени, е избягала в нашия свят. Роланд и Еди са готови да тръгнат подир нея, но са запратени в друг времеви период, където ги чакат стари врагове, мафиотите на Балазар. Дори да оцелеят след престрелките, тях ги чака съдбоносна среща, която ще постави на изпитание разсъдъка на всички участващи в нея. В това време Джейк и отец Калахан успяват да намерят следите на Сузана, която води мъчителна битка с душата на Мия, опитваща да открадне тялото й, за да роди своето мъниче – рожба, предречена да убие своя баща и да доведе силите на Пурпурния крал, мистериозния господар на магьосника Уолтър и източник на всяко зло, до окончателна победа…

“Песента на Сузана” е доста хаотична и смела книга, но въпреки това се чете много леко и е изключително увлекателна, като действието в нея е значително по-динамично, отколкото в предишните два тома, “Магьосникът” и “Вълците от Кала”. Интересно е решението на Стивън Кинг да се вкара като персонаж в собственото си прозведение, като предвид сложния начин, по който е изградена вселената на поредицата, това по-скоро се е получило. Вътрешната борба на Сузана и Мия е описана много добре, като се бяга от елементарно противопоставяне на доброто и злото, силни са и моментите с Джейк. Но когато служителите на Краля най-после се появяват, читателят остава без съмнение, че Кинг наистина е Крал на ужаса – наистина отблъскващи и плашещи антагонисти, а описанието на местата, които обитават е на ръба на истинско психотично видение.

Крайната сметка ще я тегля след седмата книга, но от “Песента на Сузана” определено останах доволен – на нивото на първите три книги и по-добра от четвърта и пета част.

Оставете отговор