Очите на дракона

eyes of the dragon

Това, че Стивън Кинг е фен и последовател на Хауърд Лъвкрафт едва ли учуди хорър феновете, но аз лично останах приятно изненадан, когато разбрах, че той е почитател и на Джон Р.Р. Толкин. Романът “Очите на дракона”, който Кинг пише първоначално за своите деца пък е произведението му, което според критиците стои най-близко до класическата форма на фентъзи жанра, създадена от Толкин и след като я бях чел преди много години като малък, реших да се върна към нея и да ви я представя преди Великденските празници.

Делейн е далечно кралство, управлявано от Роланд, крал, известен с това, че е успял да убие огнедишащ дракон. Сигурно допускате, че той е велик и могъщ владетел, но всъщност не сте прави. Роланд е доста пълен, кривокрак мъж, който обича да си пийва и се доверява за управлението на страната на придворния магьосник Флаг, човек, който буди страх с появата си и у най-смелите. Ала Питър, големият син на Роланд, представлява заплаха за плановете на Флаг. Красив, силен и умен, той от малък демонстрира независимост и вътрешна потребност от справедливост, а характерът му подсказва, че не би търпял някой като Флаг да определя политиката му. За магьосника би било много по-изгодно, ако Роланд бъде наследен от малкия си син, Томас, пълничко момче, което расте в сянката на големия си брат и трупа завист и злост. Ала нито кралят, нито принцовете подозират колко вероломен е Флаг, каква роля е изиграл в смъртта на кралицата, нито колко пъти вече е посещавал Делейн, като всеки път целта му е била да твори зло. Когато магьосникът нанася своя удар, над кралството се спускат черни дни…

Макар книгата да се води написана за деца, аз я оцених повече като възрастен и причината за това вероятно е, че тя е доста мрачна. Наистина, някои от по-бруталните описания в книги като “То” и “Сейлъм’с Лот” са спестени, ала Флаг е завладяващ и плашещ антагонист, ужасяващо присъствие, което стои като надвиснало над цялото действие. Това не е случайно, тъй като магьосникът е нещо като архизлодей в цялото творчество на Кинг, но определено прави впечатление. Питър от друга страна навремето ми се стори твърде идеализиран образ, но сега успях да се затрогна от героя му, който е наистина на свестен човек, изпаднал в ужасна беда. Останалите образи между тези два полюса носят характерния почерк на Краля и са живи и многоцветни – дори застанали на страната между доброто и злото, те имат както предимства, така и недостатъци. Книгата, както може да се очаква от такъв автор, е написана блестящо и потапя читателя в атмосферата си, особено когато описва снежните бури, връхлитащи кралството. Макар да няма войни и обсади като във “Властелинът на пръстените” или книгите за “Шанара”, тя е и достатъчно напрегната, а финалния сблъсък (добре де, нарочно го пиша така) с Флаг вдига адреналина на макс.

“Очите на дракона” е роман на Стивън Кинг и това би трябвало да говори достатъчно за качествата му, но за мен е някак мило, че Краля на ужаса е написал толкова сполучливо фентъзи и затова с удоволствие го представям в сайта с надеждата да го прочетете и оцените 🙂

Тагове:  

Оставете отговор