Огненият пръстен: Революция

pacific rim jaegers

Представен от Стефан Куюмджиев

Преди почти шест години „Огненият Пръстен“ на Гийермо дел Торо разпали интереса ми към мека жанра с красивите специални ефекти,вниманието към детайла и ентусиазма на режисьора бликащи от него. Така,че щом обявиха, че ще има продължение ентусиазма ми скочи до небесата. Когато видях трейлъра за неговото дълго чакано продължение ентусиазма ми малко спадна, защото се страхувах,че ще превърнат новият филм в политкоректна боза. Е, за щастие грешах,но това далече не означаваше,че филмът беше хубав. Макар и не обидно лош той просто се оказа посредствен. Сега мисля, че е време да ви обясня как това се случва.

Сюжетът на филма е относително простичък и практически е центриран около неочакван обрат по средата,който няма да ви разкривам,заради spoiler-free ревю политиката ми. Той се центрира върху Джейк Пентекост -неизвестният ни досега биологичен син на Стакър Пентекост – който в края на предишният филм героично жертва живота си,за да затвори Процепа. За жалост сина му е крайно различен от него и просто иска да живее за мига, особено след като е бил изхвърлен от Йегер проекта. Десет години са минали от края на войната с Кайджутата – фокус на предишният филм и светът започва да търси нови начини да използва технологията оригинално разработена за борба с огромните изчадия, изпълзяващи периодично от Тихия Океан, за да носят смърт и разорение на човечеството. Пан-Тихоокеанския Защитен Корпус е станал паравоенна организация за интернационално опазване на мира (макар,че не виждам как Йегерите-практични само за битки едно-в-едно със същества с техният огромен размер стават за това) и след серия премеждия в началото на филма Джейк и Амара Намани – младо момиче, което е успяло да сглоби собствен мини-Йегер биват арестувани от същият този Корпус и поради уменията и на двамата насилени да работят за тях (в което също няма много логика).  Само дето Защитния Корпус скоро ще бъде разпуснат, защото дрон-Йегерите  разработвани от китайската компания „Шао Индъстрис“ са по практични и по-евтини за поддържане от пилотираните от хора Йегери на Корпуса. Ако продължа още вече най-вероятно ще засегна обрата във филма,така че вместо това ще се прехвърля на моите лични впечатления и критики.

pacific rim 2

Та, започнах ревюто с това, че филмът е меко казано посредствен. За разлика от предшественика си тонът,  който „Революция“ поддържа е много по-лек, забързан и несериозен. За голяма жалост това не е изпълнено добре по никакъв начин,и това което всъщност се случва, е че се създава почти пародийна атмосфера. Едно от нещата,които правят оригиналният филм толкова добър, разбира се е вниманието към детайла, което в „Революция“ за жалост липсва. Където първият филм внимателно разработва прецедентите за това Йегерите по някакъв начин да са практични или нужни, в новият те сякаш просто са там, защото гигантските роботи са готини. Чувството за размер и маса,което всяка бойна сцена в оригиналния филм има тук просто поради някаква причина липсва. Поради намесата на Джон Бойега(актьорът, изиграл главният герой) екшън сцените са фокусирани повече около акробатика и скорост, предимно защото самият той не харесва колко „бавни“ са Йегерите във предшният филм. Това за жалост кара всяка бойна сцена във филма да изглежда елементарна и банална,което е жалко. Дизайните на Йегерите в „Революция“ също са лишени от въображение и се забравят лесно.

Отвсякъде се вижда ,че в сравнение с първият „Огнен Пръстен“ този филм е скалъпен надве-натри, за да се припечелят малко пари около хубавата репутация на оригинала. Поради това е трудно човек даже да използва този филм просто за развлечение, особено ако е харесал предният, защото Революция (което между другото е напълно безсмислено заглавие) се чувства кух и празен. Няма много какво повече да кажа тук за жалост,чисто и просто защото филмът е слаб. Той по никакъв начин не успява дори да възпроизведе напрежението и размаха на първият филм, камо ли да отиде в някоя нова посока. На режисьора, на сценариста на механичния дизайнер и сякаш на целия продукционен екип им е липсвала мотивация и амбиция да направят нещо запомнящо се. Не бих ви препоръчал да гледате този филм, ако сте харесали първият ,защото ще останете разочаровани. Ако искате да гледате този филм просто така,без да знаете нищо нито за мека жанра като цяло (с намигвания към чието богато наследство предшественикът на този филм беше пълен), нито за Огнения Пръстен пък няма да намерите нищо особено, защото „Революция“ е посредствен – думата, която обобщава цялостното впечатление, което остава от филма.

 

Тагове:  ,