Наградите на Цитаделата – победители, победени и изводи

BeFunky Collage

16-тите годишни награди за фентъзи и хорър на клуб „Цитаделата“ вече са в историята, резултатите са ясни, видими са и първите коментари в социалните мрежи. Сега остава само да направим изводите кой спечели и кой загуби (най-вече с отсъствието си) – в нашата церемония.

Победителите

graham smaller pic~ Греъм Мастертън
Греъм Мастертън стана първият писател на хорър, който печели голямата награда за Автор на годината и точно защото това мина малко встрани от основното внимание, заслужава да се отбележи на първо място. В последните години се получи практика, която сигурно е естествена, но донякъде е и порочна – даден автор получава холивудска адаптация, покрай нея набира някакъв брой нови фенове, прочели го заради рекламата и печели награда. Мастертън, който също е филмиран, но преди десетилетия, през 70-те, наруши тази традиция и спечели по старомодния начин – с убийствено добри книги, които привлякоха вниманието на читателите с техните литературни достойнства. Казано накратко, Мастертън повтори това, което направи Саймън Р. Грийн през 2011-та, оказа се толкова добър писател, че наградата за Автор на годината излезе от всички тенденции, за да се търкулне при него.

deadpool_ver10~ Райън Рейнолдс
Когато Райън Рейнолдс изигра за пръв път ролята на Дедпул в един от филмите на Върколака, изглеждаше, че киноживотът на този герой е прекъснат с груб аборт. Рейнолдс обаче не спря да вярва в Дедпул и накрая успя да убеди „Фокс“ да рискуват с този образ, като го направят както трябва, без компромиси и без да се съобразяват с политическата коректност – брутален, устат, с изключително пиперливо чувство за хумор. Това бе оценено от нашите читатели, които гласуваха Дедпул и за Герой, и за Филм на годината – шеметно постижение за история, излязла в считания за мъртъв сезон месец февруари и постигнала по-голям успех от всички останали дебютни филми за супергерои.

Suicide-Squad-Joker-poster~ Джаред Лето
Едва ли има артист, получил по неблагодарна мисия през живота си. На Лето, който освен талантлив актьор е също и успешен музикант, се падна да наследи Хийт Леджър, който остави сянката си в Жокера, най-иконичния злодей в историята на комиксите, за който Джак Никълсън предупреждава, че поглъща изпълняващия ролята му. И наистина, зложелателите на DC, някои от тях може би подплатени и финансово от конкурентното студио, изсипаха цялата си жлъч към актьора. Множеството фен страници, поникнали в социалните мрежи като гъби след дъжд обаче показаха каква е реалната подкрепа към актьора, която се материализира и в победа от нашите награди, в категорията за Злодей на годината, която ако трябва да бъдем честни, Жокера отдавна трябваше да спечели. Но е хубаво, че точно Джаред успя да го направи.

JKRowling~ Дж. К. Роулинг
Както написах и в ревюто си след излизането на „Хари Потър и Прокълнатото дете“, след като Роулинг привърши основната си поредица, на книжния пазар се появиха множество нейни последователи и имитатори, а това, че тя избра да търси развитие като криминален автор създаде изкуственото впечатление, че някои от тях, като Рик Риърдън и Касандра Клеър са й равностойни като автори и ефект върху популярната култура. Излизането на осмата книга, макар и под формата на сценарий за пиеса, много бързо разсея тази илюзия, така, както утринното слънце разпръсква мъгла. Както и в Goodreads, така и в „Цитаделата“ новата история за любимия ни магьосник, която този път включва и сина му, събра повече точки от последните книги за световете на Пърси Джаксън и Ловците на сенки, взети заедно, което си е повече присъда, отколкото победа. Това, разбира се, съвсем не значи, че Риърдън и Клеър не стават като автори. Означава обаче, че Роулинг си остава кралицата на поджанра, който създаде с „Хари Потър“, така, както и Толкин е недостижим в епичното фентъзи.

Donko and Dimitar
~ Българският ъндърграунд
Докато другите награди засягат носителите си само косвено – все още не знам дали българските издатели и разпространители ще успеят да уведомят Роулинг, Рейнолд и Лето за победите им, а за Мастертън нашата награда е просто поредния щрих от една кариера, написана със златни букви в историята на жанра – то победите на българските автори имат съвсем реални измерения и показват няколко неща. Първо, камората на книгоразпространението у нас, която не позволява на независимите български автори да избуят както трябва, все пак не успява да попречи на книгите им да достигнат до своите читатели и да намерят своите фенове. Второ, в България има изключително жива общност от талантливи млади автори – като започнем от Михаил Митев и стигнем до Донко Найденов – и макар Явор Цанев да е техния Странджа с прекрасните колекция „Дракус“ и издателство „Гаяна“, дори извън него се появяват ярки таланти, за което свидетелства и наградата на „Кръстопът“ от Димитър Запрянов. Респектиращо е и постижението на хорър клуб „Лазарус“, които събраха общо 5 награди от „Цитаделата“. Това е своеобразен поклон към паметта на Адриан Лазаровски, който години наред изграждаше алтернативна фантастика на свободата от предразсъдъци и дори след смъртта си остава основен двигател на жанра у нас.

citadelata triple logo

Загубилите

kylo sword– „Междузвездни войни“
Една година, а разликата е зашеметяваща. Преди 12 месеца „Силата се пробужда“ спечели убедително наградата за Филм на годината и макар да не достигна рекордните резултати на „Хобит“ изглеждаше, че започва нова династия от титли в нашата категория. Оказа се обаче, че след като хайпът от рекламата отмина, критиките към липсата на оригиналност в сценария останаха, а това, съчетано с кресливата истерия на някои автори и апаратчици от екипа на новите собственици, които опитаха да вържат поредицата със злободневните битки за политическа коректност, настрои много хора в клуба до такава степен срещу поредицата, че тя направо се размина и с участие в наградите. Ако трябва да бъдем честни, с приходи от един милиард долара „Дисни“ едва ли ще преживеят така тежко изпусната награда от България, но загубата на основни ядра от фенове, каквото беше нашия клуб, в дългосрочен план може да създаде проблеми на иначе вечната сага.
marvel-dc

– „Отмъстителите“
Тази иначе изключително успешна в комерсиален свят кинопоредица така и не се наложи в „Цитаделата“, като най-добрият резултат в историята й засега си остава тази на оригиналния хит от 2012-та, когато той остана трети в годишната ни класация. Следващите години трендът бе надолу, а след като през миналата година „Ерата на Ултрон“ остана последен, реших, че няма смисъл да задръсвам категорията и с „Войната на героите“ и е по-добре да пусна шемета „Дедпул“… който спечели. Така първата награда на „Марвел“ в историята на „Цитаделата“ остава за „Фокс“. Отново, едва ли след приходите от милиард „Дисни“ ще преживеят тежко загубата в България, но мнението на фенове от малки, неформални общности понякога задава тенденции и мисля, че малцина ще оспорят това, че „Дедпул“ за час и половина се показа като много по-смел от „Отмъстителите“ за десет филма.
– „Батман срещу Супермен“
Списъкът със загубилите тази година няма да е пълен, ако не включа и големия провал на годината, зле измисления и слабо реализиран хит на Зак Снайдер, който за известно време постави под въпрос самото бъдеще на новата филмова вселена, създадена от DC.  Иска се специален талант да провалиш филм за Батман и Супермен след продукции като Трилогията за Черния Рицар и „Човек от стомана“, но Снайдер успя да го направи с тричасов тъпизъм, в който приличащия на несебърска мутра Батман гуглираше бъдещите участници в Лигата на справедливостта и уби най-иконичния герой на поредицата – Супермен, който тъкмо бе започнал да връща блясъка си.
Добре, че „Отряд Самоубийци“ отново върна ускорението на DC.

bee mikey
– Майкъл Бей
С нежелание пиша името на този режисьор и продуцент след загубилите, тъй като не обичам да се включвам в хоровото хейтене, но на тези награди отново забелязах куриозна и не особено ласкателна тенденция – докато Микеланджело се нареди на чудесното ни трето място в класацията за Герой на годината, то филмът за него, продуциран от Бей,  беше първи, ама отзад напред, макар лично за мен да не бе никак лош. Това обаче се наблюдава и с класирането на филмите и героите от „Трансформърс“ и не може да не изведе до извода, стигнат отдавна от феновете на анимациите – Майкъл взима герои, които са иконични за поколения фенове, налива стотици милиони в ефекти… но сценариите на филмите му не успяват да достигнат потенциала на световете им. Дано новият екип сценаристи помогне за нещо повече на „Последният рицар“.
– Българският квазимейнстрийм
Без да искам да влизам в междуличностни конфликти и да споменавам конкретни имена, ще кажа само, че някои от авторите и издателите, които се налагат шумно като медийно присъствие, си остават само на това ниво – на медийно присъствие, а книгите им, дори да се продадат с помощта на рекламна кампания, разходите за която едва ли са избити, не достигат до хората, на които наистина им пука за жанра и го пазят в сърцето си. И колкото и да ритат книгите на истинските писатели – тази година това стана буквално, на едно уж водещо събитие – няма да им попречат да намерят своето място в историята на българската литература, с или без фиктивни препоръки от бестселърови автори и спиритически контакти с покойни творци от далечното минало. Ако не разбирате за какво иде реч от последното изречение, блазе ви.

Като цяло обаче искам да подчертая, че нашите награди не се правят за да има победени, а победители. Аз оставам оптимист за бъдещето на жанра у нас и по света, смятам, че няма грешки, които да не могат да бъдат поправени и искрено се надявам до края на годината да имам поводи отново да хваля „Трансформърс“, „Междузвездни войни“, „Лигата на справедливостта“ и новия „Спайдър-мен“, тъй като обичам всички тези поредици и им пожелавам да се представят на това ниво, на което тази година се представи „Дедпул“ 🙂

BeFunky Collage016

Оставете отговор