Мъртъвци

Мъртъвци
(Некроманти, скелети, зомбита и др….)

Aвтор: Sparhawk

Един от прастарите ужаси в легендите на хората от цял свят е този за въкръсналия мъртвец, онзи, който не става в гроба си, а се събужда, за да сее ужас и мрак. От векове край камината се шепнат зловещи истории за призраци и вампири, които карат косъмчетата по врата на слушателите да настръхват.
Едно от най-ясните доказателства колко стар е страхът на хората от мъртъвците е стара шумерска легенда, която разказва за свадата на богините Астарта и Ерескигал. Последната е владетелка на отвъдното и заплашва сестра си тъй: “Ако ми се противиш, ще отворя вратата към подземния свят и мъртвите ще погълнат живите, тъй като са много повече.” По подобен начин се заканва и египетския Озирис на Амон-Ра, когато бога-слънце защитава убиеца Сет от Изида и Хор.
По-късно, в средновековието най-популярни са историите за витаещи духове, които търсят отмъщение или пък са прокълнати да бродят на земята, неспособни да намерят покой. Може би най-колоритната такава легенда е историята за Летящия Холандец. Това бил алчен морски капитан, който убил знатен испански младеж за злато. Годеницата на испанеца го проклела да обикаля морето (някои версии на историята са по-конкретни: в тях пирата е орисан да се опитва да заобиколи нос Добра Надежда) завинаги. Оттогава капитана напразно се опитва да спре пътуването си; котвата му оре дъното на морето, призрачен вятър го издухва обратно в открито море, щом понечи да наближи брега. И до ден днешен Летящия Холандец обикаля океана, твърди легендата, но екипажа му е отдавна мъртъв и сега само отчаяни призраци вият върху изгнилите му останки…
С романът на Брам Стоукър “Дракула” обаче историите за мъртъвци придобиват хитова популярност. Историята за зловещия вампир, който пие кръв става емблематична и до момента е вдъхновила не един и два филма, като например класическия черно-бял “Носферату – Симфония на Ужаса”.
В жанра “фентъзи” оживелите мъртъвци са в още повече и по-ужасни разновидности. Черните Конници на Дж. Р. Р. Толкин не са нищо повече от могъщи призраци, задържани в Средната Земя от черните заклинания на Единствения Пръстен. Мурмандамус вдигаше орди от трупове в “Сага за Войната на Разлома” на Реймънд Фийст, а гниещите кадаври се опитаха да сключат мъртвешките си пръсти около гърлата на Гарион и Белгарат в епоса “Малореон” на Дейвид Едингс. Всъщност дори лорд Волдемор от любимата на милиони читатели поредица “Хари Потър” в първите книги е подобно създание, съществуващо на ръба между живота и смъртта. Некроманти и техни същества има също при Джордж Р. Р. Мартин (Другите и техните извратени слуги), Маргарет Вайс и Трейси Хикман (спомнете си лорд Сот!), Р. А. Салваторе, Тери Брукс и още много други, а също така и в популярни компютърни игри като “Heroes of Might and Magic”, “Diablo”, както и, разбира се, в поредицата игри за вампирите Кейн и Разиел.
Но според мен най-добре некромантите е представил Гарт Никс в своята хитова (но уви, по времето, в която пиша тази статия още неиздадена) поредица “The Old Kingdom”. В нея Никс изгражда сложна система за призоваване и прогонване на “мъртвите, които не искат да останат мъртви”, включваща употребата на специални магически камбани, влизане в самата Река на Смъртта и други сложни ритуали, описани в магическата “Книга на Смъртта”.
Сигурен съм обаче, че и за в бъдеще ще има други интересни истории за духове, вампири, зомбита и некроманти. Това е и ще си остане една от вечните теми за разкази…

Оставете отговор