Моят топ 10 за фентъзи и хорър автори

Фентъзи автор

Лятото е идеалното време за една хубава класация, а докато преглеждах какви неща съм споделял през годините установих с изненада, че макар да има списъци с най-добри книги, филми, герои, злодеи, битки и ужаси, не съм предлагал на нашите читатели списък с любимите си автори. Време е да го направя, като ще се стремя да не бъда многословен – жега е, топло е, всеки иска нещо бързо да му занимае ума, без да го кара да се поти дълго време пред компютъра. Имайте предвид, че не съм и безпристрастен – класирал съм десетимата автори, които чувствам, че са ми дали най-много през годините и изцяло съм се доверил на инстинкта си при подредбата им.

Започваме отзад напред…

feist-magician

  1. Реймънд Фийст

Това беше любимият ми автор в края на миналия и началото на новия век и макар от тогава да са минали доста години, Фийст си остава в моя Топ 10 от любимци. Чаровни герои, много магия, постоянни обрати и непрекъснато ескалиращ като мащаби сюжет – как да не харесаш „Сага за войната на разлома“? Е, вярно е, че безбройните продължения на оригиналната трилогия понатежаха в един момент, но пък финалната „Краят на магьосника“ е точно толкова трогателна, колкото и първия том, от който започна всичко, а „Мрак над Сетанон“ си остава еталон за фентъзи епика.

rowling-harry potter

  1. Дж. К. Роулинг

Най-популярната авторка в света очаквано намира място в личната ми класация, макар може би на по-задна позиция, отколкото сте очаквали. Роулинг обаче си остава ненадминат майстор в изграждането на компактен фентъзи свят, в който всеки от героите бива развит, а и не мога да забравя как треперех над Хари преди излизането на седмата книга. Е, днес предпочитам малко по-мащабни конфликти от битките за едно училище, но когато е трябвало, „Хогуортс“ е бил и мой дом.

masterton-manitou

  1. Греъм Мастертън

Като малък никак не обичах да чета хорър, бях много цензурен, както се изразяват водещите по телевизия СКАТ и не одобрявах в книгите да има кърви и секс. На 32 години вече далеч не съм такъв пуритан, а Мастертън пише хорърът, който искам да чета – бърз, напрегнат, задъхан, каращ те да прелистващ всяка следваща страница и да трепериш от това дали когато угасиш лампата, от сенките няма да изскочи зъл индиански дух Маниту. Името на човека не лъже – наистина е майстор!

blatty-the exorcist

  1. Уилям Питър Блати

Сигурно най-интелигентният писател в личната ми класация, Блати започва кариерата си като автор на забавни комедии, но става легенда, след като смразява кръвта на целокупното американско население с романа „Заклинателят“, който по-късно прави и на филм с режисьора Уилям Фридкин. Че историята е страшна и смущаваща, две мнения няма, но силата е в търсенето на Бога, което Блати предприема на страниците на романа, без да щади читателя. Продължението „Легион“ и сходната като тема „Димитър“ също не са за изпускане.

lovecraft-cthulhu

  1. Хауърд Филипс Лъвкрафт

Бащата на ужаса, измислил Мита за Ктхулу, страховитата история, която преплита концепциите за богове астронавти и средновековната демонология в една уродлива нереалност, която не предполага към спокойни сънища. ОК, последното изречение е намигване към стила на самия Лъвкрафт, който е имал безгранично, ако и кошмарно въображение, а аз никога не се уморявам да препрочитам любимите си негови произведения като „Сянка над Инсмут“, „Цветът от космоса“ и „Шепнещият в тъмнината“.

tolkien-lotr

  1. Джон Р.Р. Толкин

Да бъдем сериозни – в днешното забързано ежедневие да прочетеш „Властелинът на пръстените“ е Сизифов труд, но не може да се отрече, че историите за Средната земя са отговорни за това да имаме фентъзи жанр, макар някои неуморни труженици да правят всичко възможно, за да разрушат оставеното от професор Толкин като класа, стил и обноски. Освен това „Хобит“ е също толкова сладка, колкото и когато ми я четоха като малък в леглото за пръв път, а „Силмарилион“, която е малко по-тежка като стил от Стария завет, си остава най-впечатляващият пример за светостроене в историята на жанра.

srg-deathstalker

  1. Саймън Р. Грийн

Фентъзи автор за пораснали фенове –хмм, звучи прекрасно! И за разлика от много бездарници, които могат да те трупират от скука, Саймън Грийн пише ясно, стегнато, но затова пък така, че да създаде живи, ярки и запомнящи се образи в ума ти. Не вярвате? Пробвайте „Шадоус Фол“, която я има издадена на български и е единична книга, а не част от поредица, а ако владеете английски, може директно да се хвърлите в дълбокото, било с космическата одисея “Deathstalker”, било с епичното фентъзи “Blue Moon Rising” или “Something from the Nightside”, която разкрива такъв Лондон, какъвто не бихте и искали да си представяте.

gav-malekith

  1. Гав Торп

Епичните светове на Warhammer и Warhammer 40 000 разчитат на много автори, които придават плътност на вселените им, измислени за бордови игри, но за мен над всички останали се откроява Гав Торп. Макар да е писал от задължителните книги за космически пехотинци, при това никак не лошо, Торп зае челната позиция в личната ми класация с фентъзи епоса за краля на тъмните елфи Малекит, неговия възход, падение, ярост и изкупление, преплитащи се с трагичната история на народа му. Искате историята на готин лошко, пред който Вейдър изглежда като аматьор? Това са вашите книги. И моят автор.

brooks-shannara

  1. Тери Брукс

Макар от днешна гледна точка, епосите за „Шанара“ да са почти също толкова трудни за четене, колкото и „Властелинът за пръстените“, за мен творчеството на Брукс винаги ще има сантиментална стойност. И ако качеството на книгите му през новия век да варира, при това с тенденция към влошаване, оригиналната трилогия за „Мечът на Шанара“, „Камъните на елфите“ и „Молитвената песен“ си остава емблема за това какво е класическо фентъзи, а тетралогията „Наследството на Шанара“ е една от най-епичните поредици създавани някога. Като добавим към тях и страховитата „Ангелски огън на изток“, става ясно, че пред нас стои един от най-големите в историята на жанра.

eddings-belgariad

  1. Дейвид Едингс

През годините много се чудех дали ако отворя наново страниците на любимите ми фентъзита от юношеството няма да се разочаровам от наивността си тогава. Е, направих го и не само не се разочаровах, но и бях отново очарован. Дейвид Едингс е създал наистина магически произведения като „Белгариад“, „Малореон“ и „Еления“, които макар и епохални като мащаб, печелят читателя с човечността на своите герои, които винаги могат да те накарат да се усмихнеш и да се почувстваш като у дома си, в годините на своето детство, когато всичко е било по-чисто, по-добро и по-красиво. Освен на Дейвид, трябва да благодарим и на очарователната му съпруга Лий, която създава едни от най-силните героини в жанра като Поулгара – без обаче да го прави за сметка на епичните герои Спархоук, Белгарион и Алтал, които винаги са готови да спасят света и да разсмеят разгърналите книгите с приключенията им.  Едингс са номер едно!

and there is eddings

Оставете отговор