“Моята любима книга” тръгва без множество любими книги

citlogo

От вчера в Интернет тръгна класацията “Моята любима книга“, интересна инициатива, свързана с насърчаването на четенето, нещо, подобно на български еквивалент на гласуванията в сайта Goodreads. За нас е положително да се случват и такива избори в България, особено предвид факта, че фигурира секция за фантастика, фентъзи и хорър, в която има и силни български номинации, като “Пръстенът на нибелунга” от Елена Павлова и “Ламя” от Марин Трошанов. Разбира се, по всяка селекция могат да бъдат направени забележки, като отсъствието на “Хари Потър и Прокълнатото дете” от Роулинг и “Скритият оракул” са леко озадачаващи, особено предвид победите им в Goodreads, а в случая с Хари и у нас, при наградите на “Цитаделата”. Читателите, пише, могат да добавят своите любимци, но сутринта с голяма изненада прочетох от колегите в хорър клуб “Лазарус”, че има ограничение за книги, които се разпространяват само в книжарници. Така се дисквалифицира цялата българска фантастика, която излиза в колекция “Дракус” и издателство “Гаяна”, както и други книги, които се разпространяват от авторите пряко към читателите, какъвто е случаят с “Кръстопът” на Димитър Запрянов. Това изглежда още по-странно, предвид факта, че преди година, ако не ме лъжат спомените, “Змии в стените” на Сибин Майналовски се представи много силно при гласуването. Това може да е подразнило някои от собствениците на книгоразпространителски вериги, които имат навика да събират до 60% от коричната сцена като при това заплащат остатъка чак след закупуване от страна на краен клиент, поради което и много автори ги избягват. Любопитно е също и какво означава “разпространение” в книжарници, тъй като някои автори имат премиери там и какво се визира под книжарница – всяка или само голяма верига? Подозирам, че знам отговорът на този въпрос.

В заключение мога да кажа, че така конструирани, правилата изглеждат като опит за монополизиране на литературното пространство от едрия книгоразпространителски бизнес и маргинализиране на по-малките литературни общности от автори и издатели. Това е нещо, което стана с разпространението на вестници у нас, което се случва и с политиката на рекламодателите на сайтове и като цяло е част от прословутия модел #Кой, който характеризира българския преход. Според нас качеството на дадена книга и подкрепата на читателите определят дали тя заслужава да участва в дадена надпревара, а не рекламата и начинът, по който се разпространява. Като председател на “Цитаделата” се гордея, че на последните си годишни награди нашият клуб подкрепи автори и книги, които може и да се разпространяват “ъндърграунд”, но сами намериха своите читатели. Ние направихме това водени единствено от удоволствието, което ни донесоха те при четене. Надяваме се в бъдещи инициативи, това да стане принцип на всички организатори на конкурси и награди.

Тагове:  

Един коментар за “Моята любима книга” тръгва без множество любими книги

Оставете отговор