Мечове в града

Мечове в града

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 28.10.2013

 photo 225131ca-7c41-4ccb-840f-81f702e6fef7_zps91b4bc83.jpg
Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на „Мечове в града“, новия сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър „Цитаделата“, може спокойно да спрете да четете. Аз съм председател на клуба и съставител на книгата, първият разказ в нея е моя. Нито мога, нито искам да й направя безпристрастно ревю. Мога обаче да ви я представя такава, каквато я виждам след месеците упорита работа по разказите, след перипетиите със събирането на средства за издаването й, след разкарването й из софийските задръствания вечерта, когато излезе от печат, след носенето на пакетите с още почти топлите бройки. Ако това ви е интересно, останете с мен!
„Мечове в града“ се явява третият сборник, издаден от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, след „Звяр Незнаен“ от 2003-та година и „Мечове в леда“ от 2011-та, макар наши автори да са взимали участие и в други антологии, като веднага се сещам за „Замъкът на престола“ от 2006-та година и „До ада и назад“ от края на 2011-та. „Мечове в града“ обаче е втората част от серия, която се надяваме да продължим най-малкото до 2015-та година и смислово, макар и не сюжетно, се явява продължение най-вече на „Мечове в леда“, затова за мен е огромно удоволствие да отбележа, че тази книга е два пъти по-голяма, с повече автори и по-разнообразна като тематика на произведенията в нея, тъй като ограничението на градския сетинг, подсказано от заглавието, не попречи на писателите в сборника да разгърнат въображението си в най-различни посоки. Преди да пристъпя към представянето на отделните разкази, искам да благодаря сърдечно на Бранимир Събев, който свърши „черната работа“ по организацията за това къде и как да се отпечата сборника и привлече към инициативата качествени майстори от жанровете фентъзи и хорър; на Сибин Майналовски, който освен, че се отличи с разказ изработи и прекрасната корица на книгата; на Димитър Димитров от ИК „Екопрогрес“ затова, че го има и предлага изгодни и достъпни оферти за издаване на родните автори; на Васил Мирчев-младши, който също е сред разказвачите в сборника, но влезе и в ролята на клубен шофьор и пое тиража от 400 бройки с автомобила си; най-вече и изключително на Весислава Савова, която се зае с неблагодарната работа да бъде редактор на творци, които в голямото си мнозинство сме млади и често допускаме грешката да възприемаме текста си като Божие слово, което не бива да бъде променяно. Без всички тях тази книга нямаше да се случи. Тях обаче ги имаше и съществуването на книгата е неоспорим факт. И след всичките встъпителни слова е време най-вече да ви разкажа за разказите в нея. Те бяха подредени по азбучния ред на имената на създателите си и затова започвам с…
 photo 6caed7c6-0932-4bdf-8ee2-cc3aa1fede96_zps13818fc5.jpg

– „Тримата пазители и златната ябълка“ от Александър Драганов
Това е моят разказ и поради това аз ще се въздържа от това да му давам оценка, макар че не мога да ви лъжа – имам си самочувствието ни писател и смятам, че не съм се изложил. В „Тримата пазители и златната ябълка“ разказвам историята на трима много различни герои – Звездин, който е юнак, излязъл като от приказките и в същото време едно съвременно момче, Алкивиад, вампир, останал в наши дни от епохата на Възраждането и Мракомет, загадъчния софийски супергерой, врекъл се в идеята да даде шанс за по-добър живот на българите. Всички те са събрани на едно място от стария дядо Върбан, който от векове пази чудното дърво на златната ябълка. Сега силите на Долната земя отново ще опитат да задигнат вълшебния плод и ако успеят, преградите, които отделят техния свят от нашия ще рухнат и те ще донесат невиждана епоха на разрушения. Звездин, Алкивиад и Мракомет са единствените, които могат да попречат това да се случи. Ще успеят ли обаче да го направят? Невиждани чудовища се надигат от низшите селения на съществувание, за нахлуят в двора на къщата на дядо Върбан, където е ябълката.
Признавам си, че този разказ няма емоцията, която отличава „Сказания за ледената планина“, но пък компенсирам това с вихрен екшън от началото до края, като без бой си признавам, че освен от любими автори като Саймън Грийн, Рик Риърдън и Тери Брукс бях вдъхновен още и от комиксовите епоси за Батман и Супермен, а също – което между другото важи и за Ледената планина – от книгите-игри на Марк Смит и Джейми Томсън. Въпреки това смятам, че крайният резултат си е мой и се надявам да го оцените!
– „Шаман“ от Васил Мирчев-младши
Вторият по ред разказ в сборника ме изуми от това, че е още по-епичен от моя. Не ме разбирайте погрешно, аз харесах и „Златният вълк“, разказа на Васко от „Мечове в леда“, но с „Шаман“ той е направил огромен скок в развитието си и е разказал една история, чиито апокалиптични мащаби биха накарали дори Роланд Емерих да се свие като подплашено улично коте. Историята на Васко ни запознава с Вихър, име, което авторът остроумно определя като подходящо за граничарско куче. В случая обаче то е оправдано, тъй като Вихър е шаман именно от клана на кучетата и може да се превръща в такова. Някога той е бил най-обещаващия войн от ордена си, но преди време е направил страшна пакост и сега се занимава с това да прочиства района около Женския пазар от зли духове Мори. След поредния фал обаче неговия партньор Ибрям-ага му прави предложение, на което не може да откаже – да се върне в ролята си на Ловец и да спре зловещ план на Вълчия клан, който може да донесе истински апокалипсис и започва от… премиерата на българска фентъзи книга. Не ще ви разказвам повече от сюжета, но няма да пропусна да обсипя със суперлативи историята на Васил, която е изключително оригинална, майсторски написана, с прекрасно изградени и много живи персонажи, с брилянтен, на моменти режещ със сарказма си диалог, излязъл като от филм на Тарантино или Гай Ричи, с тънко и много градско чувство за хумор, което издава, че авторът освен образован, доста е и живял, въпреки младостта си и – признавам си, това, което ме заплени – смазващи с мащаба си сцени на екшън и разрушения, гарнирани с най-брилянтния финален обрат, който съм виждал в БГ фентъзи. Любимият ми разказ от сборника – при цялото ми уважение към колегите. За да ви стане ясно колко ми е харесал ще ви кажа, че му се кефя повече, отколкото и на собствената си творба. Браво, Васко!
– „Краят на сънищата“ от Димитър Димитров
Митко Елфа, познат във фейсбук с макабрения си псевдоним Луцифер Антихристов е запален почитател на средновековната фехтовка и стрелбата с лък, но това не му е попречило да напише една изключително интригуваща фентъзи творба, сюжетът в който майсторски смесва сънят и реалността. Тази идея носи в себе си ехо от класическия филм на ужасите „Кошмари на улица Елм“, но вместо да играе вулгарно по най-първичното човешко чувство на страха, разказът изгражда една почти поетична история за това какво би станало, ако успеем да се отървем от страховете си.
Моника е обикновена учителка по психология, изживяла лична трагедия – любимият й е бил блъснат от камион. Измъчвана от кошмари, тя е готова на всичко, за да ги спре, но така несъзнателно ги отприщва в нашия свят, реалността в който започва да се изкривява по фатален начин. Кралят на сънищата единствен има съвет как апокалипсисът може да бъде избегнат – но затова Моника ще трябва да направи фатален избор…
Прекрасен разказ като идея и много добър като изпълнение. Дебют, който ще ви накара да очаквате нови неща от този автор и за в бъдеще!
– „Елпида“ от Димитър Дъковски
Димитър Дъковски, който е отговорен за някои от последните обновления в дизайна на „Цитаделата“, прави дебюта си на хартия с разказа „Елпида“, но това не личи по нищо. Дъковски е поднесъл прекрасна история, написана с тънко чувство за хумор и изключително добър български.
Майкъл Доджсън е англичанин, който много мрази магията, но за зла беда се сблъсква редовно в нея. Още от малък той попада в тайнствена метростанция в Лондон, от която невъзможни уроди излизат, за да поемат ролята на обикновени мъже и жени. А това е само първият случай, в който Майкъл е видял проявленията на паранормалното. Затова той се премества да живее в ирландското градче Елпида – малко и китно, без вълшебства и чудесии. Прекрасното място за един порядъчен, дисциплиниран британец. Когато обаче приятелката на Майкъл бива отвлечена от незнайна сила, този достолепен господин ще трябва да се обърне за помощ към това, което най-много мрази – магията…
Митко не крие, че е фен на Нийл Геймън и Саймън Р. Грийн и това личи – в добрия смисъл на думата – от разказа му, който е много английски като звучене и ще ви накара да го четете с постоянна усмивка. За разлика от Нийл и Саймън обаче, Дъковски се въздържа от гадории и това прави разказа му подходящ за всички възрасти.
– „Битката за Дурикс“ от Донко Найденов
Донко Найденов е добре известен на българския читател като майстор на ужасите, но в „Мечове в града“ той прави прекрасен фентъзи дебют с особен, звучащ почти като притча разказ за съдбата на странен град на име Дурикс, чието място във времето и пространството остава неназовано. Дълго време той се е управлявал от Уктарис, велик войн, справедлив владетел, добър човек. С подлост обаче Уктарис е бил победен от Питолия, последователка на Сатаната, която владее забранени магии. Тя е оставила противника си победен и унизен на милостта на зверовете. Уктарис обаче е оцелял и сега, с упование в Бога и вяра в уменията си, решава да си върне града. Може ли доблестта да победи несравнимото коварство на силите на мрака ще разберете от този специфичен като дух и изказ разказ, който отваря нови хоризонти пред творчеството на Найденов.
– „Спас и вълшебният медальон“
Иван Димитров е автор с впечатляваща биография и участие в почти всички големи инициативи на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, а „Спас и вълшебният медальон“ е прекрасна, приказна история, която едновременно ще събуди детето във вас и ще заинтригува възрастния с богатата символика, вложена в сюжета.
Спас е обикновено момче, което мечтае да стане художник. Една вечер, когато отива на изложба, направена от приятел на родителите му, той остава сам пред странна илюстрация, която надниква към друг свят и към него се приближава мъж, който твърди, че Спас сам ще я нарисува – макар и след много години. За целта обаче момчето трябва да се озове във вълшебна страна, в която магията се създава от музика, но и в която вилнее зло същество. Ще може ли Спас да се справи с него и да се върне у дома?
– „Непростимият грях“ от Иван Русланов
Иван Русланов е един от българските автори с най-голям прогрес през последните години. Започнал с фенфикове в „Цитаделата“ той се изгради като писател и съвсем неотдавна съумя да издаде „Черният ангел – раждането на един от нас“, една от най-успешните български фантастични книги за последните няколко години. Причината за това е, че Иван винаги съчетава фантастичното с човешкото. При него приказката служи за акцент на съвсем реални житейски проблеми, които вълнуват всеки чувстващ живота творец. „Непростимият грях“ не прави изключение и разказва една трогателна и в същото време разтърсваща история, в която актьорът Емилиян Димитров, низвергнат от новия директор на Народния театър, намира поразителна тайна в подземията му и попада на група тайнствени същества, останали там, защото всеки от тях е извършил нещо непростимо. Какво е то, ще узнаете от страниците на тази истинска, пък макар и фентъзи история.
– „Чуждите“ от Ивета Атанасова
Ивета Атанасова е една от водещите фигури в „Цитаделата“ през последните няколко години, със собствен литературен проект на страниците на сайта и участия в риалити-романите на Българското Национално Радио. В „Мечове в града“ тя най-после получи възможност да направи своя дебют на хартия и това стана факт с разказа „Чуждите“, една увлекателна история от края на света. Четири години са минали от нападението на странни създания, които улавят хората и ги превръщат в нещо друго и враждебно на нас. Главната героиня е изолирана в един от софийските молове и от нейното решение ще зависи дали хората, приютили се там ще оцелеят или човешката им природа ще бъде отнета. „Чуждите“ е история, която е повече научна фантастика, отколкото фентъзи, но е едно силно предложение, което не можехме да отхвърлим. Вярвам, че ще го оцените по достойнство.
– „До преизподнята и обратно“ от Коста Сивов
Може би най-професионално написания разказ в книгата принадлежи на Коста Сивов, авторът на романа „Славянски хроники“, спечелил първо място в конкурса „Таласъмия“.
За пръв път от десет години Кристиян има възможност да излезе в почивка и затова, когато телефонът му ненадейно иззвънява, решава да изчака малко, излегнат на шезлонга си с цигара в ръка, преди да отговори. Когато обаче казва „Ало“, от другата страна се чува глас, който не желае да слуша – този на бившата му съпруга, която най-нахално иска десет хиляди лева и то за да направи аборт. След кратък, но пък изпълнен със съдържание разговор Крис склонява да даде парите.
И веднага след това му звънят отново, за да му кажат, че жена му е мъртва.
От поне десет часа.
Оттам нататък Крис се озовава в ситуация, която става все по-странна и по-странна. Призрак ли има по петите му или демон? Кой се е обадил, за да проведе разговора с него? Каква е ролята на бившия любовник на жена му, заради който са се разделили?
Коста Сивов дава отговори на всички тези въпроси, но определено ще ви побият тръпки докато, а и когато ги намерите. Самият той признава, че е фен на автори като Дийн Кунц и Ф. Пол Уилсън и мога да кажа, че си личи – усвоил е техният майсторски стил, умението да създава напрежение, да поставя героите си и читателя пред неразрешими ребуси, които после майсторски разплита. Горд съм, че този разказ излезе в сборник, на който съм съставител.
– „Наследството“ от Lady Pol The Beloved
Един ърбън сборник няма да е пълен, ако в него няма разказ за вампири и „Мечове в града“ го получава от загадъчната Lady Pol The Beloved, която така и не пожела да разкри името си пред публиката. Което може би е добре, тъй като ще съдите за разказа по самия него, а не защото сте приятели или не с нея.
„Наследството“, преди всичко е една жива история, която ни хвърля в горещата атмосфера на един метъл концерт, в един метъл бар. Всичко е истинско, всичко е правдоподобно – атмосферата, героите, тежката музика, изгарящата страст, която съпътства такива вечери. И затова, когато гостенката от Трансилвания идва, за да донесе любов и още нещо, ефектът удря на макс, като звука от концерт на тежката музика. Ако си падате по железарии, кожени дрехи и страстни истории за кръвосмучещи, „Наследството“ определено е за вас.
– „Сенки над града“ от Петър Пенев
Трудно ми е да побера сюжета на „Сенки над града“ от Петър Пенев в няколко думи, тъй като той обхваща няколко отделни конспирации, заплашващи съзиданието и фокусирали се във Велико Търново – старата столица на България. А иначе всичко започва съвсем обикновено, с млад, непохватен младеж, който, натоварен с два сака, пада не особено тържествено, докато слиза от влака. Този младеж обаче е магьосник и е сред главните герои в история, която ще срещне читателя със сектанти окултисти, фанатични руски шпиони, които смятат да използват магията за постигане „на световна победа на пролетариата“, огнен аватар на древен персийски бог и дори Асеневците. Това са много сюжетни линии за дебютен разказ, но Петър Пенев е успял да се справи с тях и е написал една увлекателна, напрегната история, носеща в себе си цялата жизненост и енергия характерна за доброто ърбън фентъзи.
– „Дъга“ от Радослав Балабанов
След дълги години писане в Интернет и участие в стори лабораторията на Българското Национално Радио, Радослав Балабанов дебютира на хартия с разказа „Дъга“, нестандартно произведение, което стои на ръба между фентъзито и хоръра и издава, че авторът му е фен на големия Стивън Кинг.
Джеръми и Сюзън са млада двойка, която пътува във влака и се озовава в неприятната и съвсем истинска ситуация да им се падне бъбрив спътник в купето. Това е шантавия господин Дориан, който говори леко откачено и разказва истории, които са съвсем откачени. По време на пътуването обаче те ще станат реалност. Влакът минава през дъга, която съвсем не е обикновено и отприщва страховити изчадия, които нахлуват във вагоните. Джеръми, Сюзан и Дориан са единствените, които могат да ги спрат.
Историите за приключения във влакове винаги са ме привличали и тази не прави изключение. Сигурен съм, че ще заинтригува и вас.
– „Бира, магии и пържена цаца“ от Сибин Майналовски
Сиби е известен с това, че може да пише страшно кървави и страховити истории на ужаса, за което свидетелства и сборника „Сянката“. В „Мечове в града“ обаче той е участвал с една забавна, хумористична история, която идва съвсем на място след всичките ужасии и апокалипсиси, разказани от останалите автори. Главният герой в книгата всъщност е една кръчма – „Зелената котка“, която съществува едновременно във всички светове и измерения. В нея може да намерите елфи, тролове и вампири, а също така и магьосници, способни да направят и най-могъщото заклинание, включително и това, с което те отървават от най-досадното чувство – любовта. Как? Ще разберете ако прочетете този очарователен разказ.
– „Никога не се доверявайте на демон“ от Станьо Желев
След чудесния дебют, който направи с разказа „Сянката на магьосника“ в антологията „Мечове в леда“, Станьо Желев се завръща за новата ни книга с история, която е не по-малко увлекателна.
Хейзъл Найт е вълшебница, обрулена от живота, но това не я спира, когато се налага да помогне на някой. В случая проблемът са серия отвличания на невинни хора, между които няма никаква връзка. Хейзъл е решена да открие похитителя и да го спре, а също и да разкрие истинските мотиви за престъпленията му. Както може да се досетите, зад всичко стои демон – а за да го победи Хейзъл… е, ами най-малкото не трябва да му се доверява 😉 За повече подробности ще трябва да прочетете самия разказ, в който Станьо отново показва творческа зрялост, нехарактерна за годините му и майсторски предава атмосферата, която прави ърбън фентъзито толкова специален жанр.
– „Приключенията на Пикуел“ от Чавдар Ликов
Десет години след като дебютира за българското фентъзи в сборника „Звяр Незнаен“, Чавдар Ликов се завръща и ни запознава с Джон Пикуел – един симпатичен и неочаквано могъщ герой, който ще харесате веднага. Всичко започва в една мързелива вечер, в която той пише поредния скрипт за една никому неизвестна софтуерна компания. Покоят на Пикуел обаче е нарушен от красивата и загадъчна Алфимея, която без много да се церемони го прострелва и отнася в не един, а няколко фентъзи свята, в които програмистът ще трябва да се изправи срещу демонични сили. Носени на крилете на любовта и чувството за хумор, демонстрирано от Чавдар, Джон Пикуел и Алфимея обаче ще преодолеят всяко предизвикателство, носейки много настроение на читателя.
– „Енергиен вампир“ от Явор Цанев
Последният разказ в колекцията „Мечове в града“ носи в себе си заряд от зрялост и меланхолия, които изграждат един нетрадиционен и съвсем реално звучащ сюжет.
Филип е вампир, но не от онези, които пият кръв и съвсем не от онези, които блещукат на дневна светлина. Той взима силите от жертвите си по най-красивия начин – в нощите на страст и изпива жизнените им сили, макар да не го желае. Ала тази сила не е дарба, а проклятие. Невъзможно е да изпиташ истински любовта, ако онези, които обичаш вехнат от ласките ти. Един ден обаче Филип намира жена, която остава незасегната от силите му. Дали мечтаната трайна връзка няма да стане реалност?
Отговорът на автора е истински и от живота, а единственият начин да го научите е като прочетете „Мечове в града“.
 photo d3497870-e830-40ad-89a4-ac79fa1b0484_zpse9d2554b.jpg

Оставете отговор